Решение № 3449 от 24.07.2020, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3449

/ 24.07.2020г., гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненският районен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРИДЕСЕТ И ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на 26.06.2020г., в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА при участието на секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3040 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявена искова претенция от „В.2"ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.М.Н., Съдебен адреса***, офис 1, Чрез адвокат Й.А. от ВАК, срещу ЗАД„А.",

ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Р.Г.и Ц.Д.К., с правно основание вр. с 405, ал.1 КЗ, която след допуснато изменение на основание чл.214, ал.-1, пр.3-то от ГПК с протоколно определение от с.з., проведено на 26.06.2020г., е за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 407,12лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: преден капак и предна броня, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор № 0306X0193860 от 22.03.2016г. за застраховка „Каско" на лек автомобил марка Фолксваген Пасат, с ДК № ***, настъпило на 21.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 02.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се за осъждане на ответното дружество да заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Ищецът, сочи, че на 15.03.2017г., в гр.Варна сключил Застраховки „Каско" на фирмения автомобил марка Фолксваген Пасат, с ДК № ***, с ответника ЗАД „А.", със срок на действие от 26.03.2017г. до 25.03.2018г.

Автомобилът бил застраховане за 21 100.00 лева, като застрахователната премия, която трябвало да заплати съгласно застрахователна полица №

0306X0280915 от 15.03.2017г. възлизала на 1 678.72 лева. Премията е била заплатена еднократно при сключване на договора -

15.03.2017г.

На 21.03.2017г., управлявайки автомобила се движел по пътя гр. Плевен -гр.Варна.

Пътят е бил много натоварен, постоянно се образували колони от товарни автомобили.

След като се прибрал, измил автомобила и установил, че предната броня и предния капак са наранени от дребни камъчета, изхвърчали от движещите се пред ищеца и срещу него автомобили.

На 21.03.2017г., ищецът сочи, че е уведомил ответника ЗАД „А." за настъпилото застрахователно събитие.

Служителите на ответника огледаха автомобила, изготвили снимков материал и съставиха Опис - заключение по щета № 13017030102056/21.03.2017г.. В описа, като увредени детайли са били описани: преден капак и предна броня.

Като застрахователно обезщетение, получил сумата в размер на 268.00 лв. Сумата била много малка и не можела да покрие щетите, поради което ищеца извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, колко ще му струва ремонта на автомобила. От така направеното проучване установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 601.92 лв.

Счита, че ответникът неправилно е определил, съгласно нормативната уредба дължимото застрахователно обезщетение, поради което за него се поражда правен интерес от завеждане на настоящия иск.

Сумата, която застрахователят следва да изплати, като обезщетение е в размер на 601.92 лева, от която сума следва да се приспадне заплатената до момента сума в размер на 268.00 лева, или сумата, която следва застрахователя да ми заплати е в размер на 333.92 лева.

Във връзка с гореизложеното се обосновава правен интерес за завеждане на настоящия иск.

Предявеният иск пред

Варненския районен съд е на основание чл. 115, ал.2 ГПК. съгласно който исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, или по местонастъпване на застрахователното събитие.

В случая, се настоява от ищецът, че разполага с правото да се ползва от особената местна подсъдност, която дерогира общата местна подсъдност по чл.108, ал.1, изр.1 от ГПК.

Желае задължението да бъде изплатено чрез пощенски запис.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът ЗАД„А.", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за оспорване на така предявените искове, като неоснователни и недоказани по основание и размер. Аргументите ни в тази насока са следните:

Счита депозираната искова молба за нередовна, доколкото ищецът не е посочил банкова сметка.

*** : Оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че представляваното от него дружество е заплатило застрахователно обезщетение по изключение. Видно от представената от ищцовото дружество полица е, че по същата е направена уговорка за отложено влизане в сила от 26.03.2017 г. В този смисъл и имайки предвид добрата застрахователна история на ищцовото дружество, сочи, че са извършили оглед и оценка на щетите, като въпреки, че не са били налице условията за изплащане на обезщетение, заплатили на добра воля сумата от 268 лева за репариране на вредите. Посоченото обезщетение е изчислено по избраният от застрахованият начин - експертна оценка. Съгласно Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, същата се прилага в случаите когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на моторното превозно средство в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка. В този смисъл застрахователят не е имал друг избор, освен да се съобрази с изразената от застрахования воля, който не е представил надлежни доказателства за размера на щетата и да определи обезщетението по експертна оценка, прилагайки посочената методика.

Твърди, че ответното дружество е изпълнило задълженията си по застрахователния договор, като е извършило оглед и оценка на имущестовото, определило е на добра воля , въпреки, че не е носило риска към момента на настъпване на уврежданията, застрахователно обезщетение и го е изплатило на застрахования. Счита, че предявяването на настоящия иск е недобросъвестно поведение от страна на застрахования.

Оспорва и иска за лихви, като неоснователен и недоказан.

Моли да се постанови решение, по силата на което да се отхвърлят исковите претенции, като неоснователни и недоказани. Претендира сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева.

В с.з. ищецът поддържа чрез процесуален представител исковата си претенция и настоява за уважаването й. Ответникът, не изпраща предсктавител в с.з.

Съдът, като прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото и относими към решаване на спора доказателства, и като съобрази приложимите за спорното правоотношение нормативни правила, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявения иск е с правно основание чл.386, ал.2 вр. с чл 405, ал.1 КЗ.

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и ответното дружество, както и настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, съответно размера на действителна пазарна стойност на щетата към датата на застрахователното събитие. В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно: -че към датата на настъпване на ПТП по отношение процесния лек автомобил е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Каско” при ответника; -възникване на застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор; -изпълнение на поетите от него задължения по уведомяване на застрахователя и окомплектоване на изискуемите документи; -причинна връзка между застрахователното събитие и настъпили за ищеца вреди; -размера на средствата, необходими за отстраняване на вредите.

Ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват отговорността му. В тежест на ответника от своя страна е да установи наведените от него положителни твърдения за факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици – наличието на обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи дължимостта на претендираните суми, в случай че ищеца докаже тяхната дължимост.

Наличмието на валидно застрахователно правоотношение между ищецът и ответното дружество, се установява от представена в първото по делото с.з. застрахователна полица № 0306Х0193860, сключена на 22.03.2016 г., със срок на действие 26.03.2016 г. - 25.03.2017 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

По смисъла на чл. 386, ал. 2 от КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал.3 от КЗ /отм./, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал.1 и ал.2 от КЗ, за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, която и към днешна дата не е загубила своето правно значение и се явява приложима за случая: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Съгласно ал.3 на чл.400 от КЗ, когато друго не е уговорено, приема се, че застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото. За установяване на действителната стойност застрахователят има право да извърши оглед на застрахованото имущество.

В случая, размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени.

Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество - чл.400, ал.2 от КЗ.

Щетите по процесния лек автомобил се установяват и посредством събрани по искане на страните специални познания на вещо лице по допусната САТЕ. Според заключението на вещото лице, което съда кредитира като компетентно дадено, ясно и обосновано, съответно неоспорено от страните по делото, Експертизата приема уврежданията, установени при оглед от представител на застрахователя, описани в Опис на щетите по претенция N: 13017030102056/ 21.03.2017г. и видими на предоставения снимков материал, а именно: Капак преден -боядисване, Броня предна - боядисване.

Общата стойност на щетите на автомобила поотделно и като обща сума, като се определи стойността на ремонта по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие, като при изчисляване на средната пазарна цена на труда се използва цената предлагана в поне три сервиза отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да притежават европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, както и в три сервиза не притежаващи европейски сертификат за качество ISO