Решение № 1759 от 25.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1759 гр. Варна, 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100502463 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на М. М. Б. срещу Решение № 262089 от 28.06.2021г. по гр.д. № 9231/2020г. по описа на ВРС, ХLI-ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 200, ал. 1 от КТ е отхвърлен предявения от въззивницата срещу „Градски транспорт“ ЕАД, с ЕИК 103003668 иск за осъждане на ответника да й заплати разликата над присъдената сума от 3000 лв. до сумата в размер на 11 000 лв. /или за още 8000 лв./, претендирана под формата на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие увреждане на здравето след трудова злополука, настъпила на 22.08.2018г., при която по време на работа около 09:30 часа, в качеството й на кондуктор, при движение на автобусна линия № 17 в посока ЖП Гара, при предприета маневра от шофьора на автобуса завой ищцата загубила равновесие, залитнала, паднала и получила навяхване на ляв крак и разтягане на ставни връзки, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на увреждането – 22.08.2018г. до окончателното плащане на сумата.

Във всички останали части решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди е определен несправедливо и в нарушение на критериите по ППВС № 4/1968г. Не са съобразени характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последвалите физически и 1 психологически последици за увредения, продължителността на страданията, възрастта на увредения, социалното и общественото му положение и др. Не са съобразени и преценени в съвкупност негативните изживявания на пострадалата, както и причинения й социален дискомфорт. Така например въззивницата се е обездвижила, което е довело до напълняването й; тя е в предпенсионна възраст, а ответникът я уволнил. Имала е и други заболявания, които в съчетание с увреждането от злополуката усложнили съС.ието й.

Безспорно е установено от заключението на СМЕ, че травмата получена при трудовата злополука не е отшумяла бързо, като болничният лист продължил от 23.08.2018г. до 18.10.2018г.; установено е изкълчване на лявата глезенна става – тежка степен, като е обсъждано и счупване на външния глезен на лявата глезенна става. Заключението на СМЕ потвърждава, че описаните болки и страдания съответстват на претърпяната травма. Не без значение е и фактът, че е изменена походката на пострадалата, че се е наложило да носи патерици и продължава да ги носи и сега, че носи специални обувки. При определяне размера на дължимото обезщетението, съдът е следвало да обсъди и тези факти. В този смисъл цитирала практика на IV ГО на ВКС в Решение № 130/16.07.2019г. по гр.д. № 800/2018г. Отправила искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът да се уважи до заявения пълен размер.

В отговор на жалбата „Градски транспорт“ ЕАД оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност на определения от ВРС размер на обезщетението. Поддържа, че не е доказана пряката причинна връзка между злополуката и получените увреди на здравето. В тази връзка посочва, че преди злополуката М.Б. страдала от множество тежки заболявания като коксартроза /артроза на тазобедрена става/, гонартроза /артроза на колянна става/, диабет, които заболявания именно са причинили описаните в исковата молба болкови синдроми. Наред с това, ищцата, като пътник в градски автобус не е изпълнила задължението си да се грижи за сигурността си по време на пътуване – да е седнала правилно или да се държи по начин, осигуряващ запазване на здравето й.

Проявила е груба небрежност при липса на елементарно старание и внимание пренебрегвайки основни технологични правила за безопасност – не се е държала или подпирала никъде. Претендираният с въззивната жалба размер на обезщетението многократно надвишава справедливата равностойност на обективно понесените болки и страдания от ищцата. Този размер е прекомерен и необоснован и противоречи на принципа за справедливост. А съобразно обясненията на вещото лице при едно добро развитие на заболяването болките продължават в рамките на 15-20 дни. За обратното не са представени доказателства. Отправил искане в тази връзка жалбата да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

2

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от М. М. Б. срещу „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК 13003668 осъдителни искове за обезщетение на вреди от трудова злополука с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и осъждане на ответника да заплати сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания, понесени неудобства от влошаване начина на живот поради травматични увреждания и необходимостта от провеждане на лечение, от настъпила на 22.08.2018г. в градски автобус злополука, ведно със законната лихва върху главницата от момента на увреждането до окончателното плащане на задължението.

Фактическите твърдения, на които се основават исковете са следните: по силата на съществуващо между страните трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор, ищцата заемала длъжността „кондуктор“ при ответното дружество. На 22.08.2018г., около 09:30 часа по време на работа по линия 17, пътуваща в посока ЖП гара, при предприета от шофьора на автобуса маневра завой, ищцата поради множество правостоящи, не успяла да се хване, залитнала, стъпила накриво, при което изпитала много силна болка в левия глезен. При преглед в болницата констатирали навяхване на левия крак и разтягане на ставни връзки. Ползвала е 57 дни отпуск по болест, а с разпореждане на НОИ – ТП Варна от 10.09.2018г., злополуката била определена за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. В края на октомври 2018г. тръгнала на работа, но болките в крака й не отшумявали. Не можела да спи от болки, а по време на работа болката се усилвала до степен на нетърпимост.

Имала непрекъснато напрежение в тазовите и бедрени мускули, куцала, болял я и гърбът и коленете. Изпитвала болки и в слабините, като не можела да върви нормално. Впоследствие се оказало, че левият й крак се е скъсил с 1 см. След последващ продължителен отпуск по болест, при който медикаментозното лечение не е помогнало, получила медицинско направление за операция и подмяна на тазобедрената става. Направили й операция в гр. П. на 15.05.2019г. Преживяните травми от трудовата злополука са допринесли за усложняване на съС.ието й. След продължителен отпуск по болест, с решение на ТЕЛК към УМБАЛ „Св.

Марина“ – Варна от 10.02.2020г. е определена 61% нетрудоспособност с предписание за невъзможност да упражнява труд като кондуктор. След трудоустрояването й ищцата била уволнена. Понесените болки и страдания под формата на усложняване на здравословното й съС.ие и намаляване на работоспособността й, в пряка причинна връзка със злополуката оценява на 26 000 лв. При определяне на този размер съобразява силните болки, които понася и понастоящем при вървене, ползването на специални обувки и бастун, подлакътник и две патерици, както и факта, че продължително време не е била полезна на семейството си, като се е нуждаела от обслужване и обгрижване от членовете на семейството й.

Отправила искане в тази връзка за постановяване на положително решение по спора.

В отговор на исковата молба, „Градски транспорт“ ЕАД оспорил исковете по основание и по размер. Оспорил описаните болки в тазобедрената област, бедрените мускули, гърба, коленете и слабините на ищцата да са в пряка причинна връзка с трудовата злополука. В тази връзка посочил, че година преди злополуката ищцата е страдала от 3 множество тежки заболявания, като коксартроза, гонартроза, диабет, които заболявания биха могли да предизвикат описаните в исковата молба болки. В началото на 2018г. ищцата е подала в деловодството на работодателя искане за преместване на друга работа поради получени травми при падане – счупени ребра, скъсани мускулни влакна на крака, придружено с епикриза от 2017г. Така за 2017г. ищцата е ползвала 120 дни болнични.

Оспорил, че травмата получена от трудовата злополука е довела до необходимостта от извършване на операция по смяна на тазобедрената става, с аргумент, че именно предходните тежки заболявания на ищцата са обусловили необходимостта от операцията.

Оспорил също размера на иска, като надвишаващ справедливата равностойност на обективно претърпените болки и страдания, в резултат на трудовата злополука. Релевирал и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, чрез проявена груба небрежност – липса на елементарно старание, внимание и драстично пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Ищцата е съзнавала опасността от контузия или счупване, но въпреки това е продължила да работи при условия, предпоставящи травматичното увреждане. Отправил искане в тази връзка предявения иск да се отхвърли с извод за неоснователност.

С Определение от 27.11.2020г. на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК по делото е конституирано ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника. В диспозитива на обжалваното решение липсва отразяване на обстоятелството, че решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника, което несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на диспозитива на решението, съставлява допусната очевидна фактическа грешка, която следва да се отстрани на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК след връщане на делото на ВРС.

В писмено становище по делото, третото лице помагач изразило становище за неоснователност на предявения иск. Оспорило наличието на пряка причинна-следствена връзка между настъпилото събитие и твърдяните увреждания на здравето; размера на претендираното обезщетение; заявило възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което М.Б. изпълнявала длъжността „кондуктор“ при въззиваемото дружество.

С молба он 22.01.2018г. М.Б. сезирала изпълнителния директор на „Градски транспорт“ ЕАД, гр. Варна с искане да бъде преназначена на друга свободна длъжност, като диспечер, билетен касиер или друго. Заявила, че поради заболяването й /счупване на 4 броя гръдни ребра и скъсани мускулни влакна на дясното коляно/ се налага да смени кондукторската работа по възможност с друга. Вибрацията на автобуса влошава здравословното й съС.ие.

4

С Разпореждане № 5104-03-200 от 10.09.2018г. на длъжностно лице при ТП – Варна на НОИ, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната злополука с вх. № 5101-03-192 от 27.08.2018г. на ТП – Варна от осигурителя „Градски транспорт“ ЕАД, станала с М. М. Б. на 22.08.2018г. е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.

Видно от болнични листи на л.л. 9-11 от делото, на М.Б. е предписан домашенамбулаторен режим на лечение и отпуск поради временна неработоспособност за времето от 23.08.2018г. до 18.10.2018г., с водеща диагноза „Навяхване и разтягане на ставни връзки на глезена“ и причина за неработоспособността – трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.