Решение № 4861 от 30.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4861 гр. Пловдив, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330117673 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1 КЗ, вр.чл.49 ЗЗД.

В исковата молба ищоцовото дружество ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ е предявило срещу Община Пловдив иск с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 559,05 лева (петстотин петдесет и девет лева и пет стотинки), представляваща заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ от * г. във връзка с щета № * г. за настъпило застрахователно събитие на * г., при което в гр. *, ул. „*“, при което МПС „*“, с рег. № ****, е попаднало в необозначена и необезопасена дупка, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – * г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молбата се излагат съображения, че на * г., управляваният от И. Г. лек автомобил марка „*“, с рег. № *****, е преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, находящо се в гр. *, ул. „*“, вследствие на което са настъпили имуществени щети по автомобила.

При настъпване на събитието, автомобилът бил застрахован при ищеца по имуществената застраховка „Каско Стандарт“ от * г. За реализираното ПТП на * г. пострадалото лице депозирало заявление за изплащане на обезщетение.

След извършен оглед, били констатирани щети по задната лява гума, като на застрахованото лице била заплатена сумата в размер на 559,05 лева. От правна страна се посочва, че след като ищецът е удовлетворил увреденото лице, то встъпва в неговите права и разполага с регресен иск за заплатеното срещу ответника, който стопанисва пътната отсечка – Община Пловдив.

Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се 1 разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Община Пловдив, с който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Възразява се, че в конкретния случай липсват кумулативните елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.

Оспорва се механизмът на произшествието и наличието на причинноследствена връзка с между него и настъпилите щети. За същото липсвал съставен протокол за ПТП. Възразява се за наличие на съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил, доколкото не е предприел необходимите действия, за да заобиколи дупката, поради което нарушил чл.

20, ал.2 ЗДвП.

С оглед изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Съдът след преценка доводите на страните и анализ на събраната доказателствена съвкупност по делото прие за установено от фактическа страна следното:

На * г. в гр.**, ул.”**”, управляваният от И. Б. Г. лек автомобил марка „***“ с рег. № *** ***, попаднал в неравност – дупка, разположена на пътното платно за движение. В резултат на това по лекия автомобил настъпили имуществени вреди.

Към момента на ПТП лекият автомобил имал сключена застраховка „„Каско Стандарт“ в ищцовото дружество ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, съобразно застрахователна полица № **** с валидност о т *** г. до **** г. В застрахователната полица като собственик на лекия автомобил е посочено търговско дружество „Подем“ ЕООД.

На следващия ден водачът на автомобила, депозирал в ищцовото застрахователно дружество уведомление – декларация, в която св. Г. подробно описал механизма на настъпилото ПТП.

Ищцовото дружество завело щета № *****, извършен бил опис на претенция № **** год., в който били описани констатираните повреди по процесния автомобил. Изготвени били опис-заключение по претенцията и доклад по щетата, където била посочена сумата, необходима за възстановяване на щетите – 559.05 лева, с предложение същата да бъде изплатена на дружеството, чиято собственост е автомобил С платежно нареждане от ***** год. на Подем ЕООД била изплатена сумата от 559.05 лева.

На ****** г. ищцовото застрахователно дружество отправило покана до ответника Община Пловдив, като отговорно за ПТП лице да изплати сумата 2 от 559.05 лв., заплатена от застрахователя за възстановяване щетите на МПСто. Поканата била получена от ответника на **** г.

В хода на производството е разпитан свидетелят И. Б. Г., управлявал процесното МПС по време на настъпилото ПТП. От показанията му се установява, че при преминаване по улица „****“ пред № **** в границите на гр. ****, попаднал на дупка на пътното платно, за която нямал видимост, тъй като дупката била пълна с вода и не била необозначена. След депозирано уведомление застрахователното дружество завело щетата. Свидетелят сочи, че подписът на депозираната декларация за завеждане на щетата е негов, а мястото на дупката било заснето на снимковия материал съставен от застрахователя и приложен към образуваната преписка за щета.

В хода на производството е назначена, респ.изготвена съдебна автотехническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че съгласно данните по делото на ***** г., в гр. ****, л.а. „****“ № **** при движение по улица „*****“, в резултат на което преминал през необозначена дупка на платното за движение. Установява се, че при механизма на ПТП, за който има данни по делото, от техническа гледна точка е възможно да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен. На представените по делото фотоснимки се виждали повредите по автомобила и дупката на платното. Установява се, че стойността на ремонта за възстановяване на автомобила към датата на настъпилото ПТП е 560.65 лв.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, като последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства и доказателствени средства по делото. Кредитира и заключението по изготвената съдебно автотехническа експертиза, като изготвено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.

Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.410 КЗ, вр.чл.49 ЗЗД - регресен иск на платилия обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на 3 служители на ответната Община Пловдив, ищцовото дружество следва да установи по несъмнен начин съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице, настъпване на застрахователното събитие и съответно заплащане на застрахователно обезщетение.

В конкретния правен казус се установи с категоричност наличие на застрахователно правоотношение между ищцовото дружество застраховател и собственика на автомобила участник в ПТП по застраховка „Каско ”, валидна към датата на настъпване на събитието –полица № ***** с валидност о т **** г. до ***** г. Заплащането на застрахователното обезщетение се установи посредством платежно нареждане от ***** год. на стойност 559.05 лева към собственика на увредения автомобил.

По делото не се установи, всъщност няма и такива твърдения ответната Община Пловдив да е заплатила на ищеца такава сума.

Правото на застрахователя по застраховка “Каско” или „Гражданска отговорност” на автомобилистите да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ /автомобил/ е регресно право.

Застрахователят, платил обезщетението встъпва в правата, които застрахования има срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправно поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на Община Пловдив.

Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.

Установи се в производството по несъмнен начин, че водачът на лек автомобил марка „****“ с рег. № ***** , попаднал в неравност – дупка, разположена на пътното платно за движение предизвикал ПТП с материални 4 щети. От събраните гласни доказателствени средства и писмените такива /заключението на вещото лице, уведомление - декларация за щета и декларация на водач на застраховано МПС/ се установи механизма на настъпилото ПТП и причината за него, а именно преминаване на автомобила през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно.

Улицата, на която е настъпило ПТП се намира в границите на гр.****, представлява местен път – общински, извън републиканската пътна мрежа, т.е. е общинска публична собственост / арг. от чл.8, ал.3 от Закона за пътищата/.

В настоящата правна хипотеза отговорността на ответника произтича от обстоятелството, че като възложител на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД обективно допуснал съществуването на необезопасена и несигнализирана неравност /дупка/, намираща се на уличното платно. Съгласно разпоредбата на чл.31 от Закона за пътищата /ЗП/, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а в § 1, т.13 и 14 ДР ЗП е дадена легална дефиниция на дейностите по ремонт и поддържане, според която ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, тяхната охрана и защита и водене на техническа отчетност. Следователно по силата на специален закон на ответната община като стопанин на общински път, публична общинска собственост по силата на § 7,т.4 от ПР на ЗМСМА е възложено да полага грижа по поддържането на общинските пътища в състояние, позволяващо безопасно и удобно движение. Съгласно чл.167, ал.2 ЗДвП служби за контрол, определени от кмета на съответната община контролират в населените места изправността и състоянието на пътя.

С оглед собствеността на пътя, то безопасното движение по него следва да се осигури от Община Пловдив, чрез съответните длъжностни лица.

Категорично се установи, че в гр.***, на ул. **** пред № ***** е съществувала в деня на ПТП несигнализирана и необезопасена неравност на платното за движение. Следователно налице е неизпълнение на задълженията на ответната община, произтичащи от различни нормативни актове 5

/изброени по-горе/.

За ангажиране на отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД е достатъчно да се установи виновно неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на нормативно установеното задължение за поддръжка на пътя и осигуряване на най-добри условия за удобен и безопасен транспорт. Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице, достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки служител. В случая е налице виновно неизпълнение на нормативно вменени задължения, т.е. бездействие.

Установи се и наличие на причинно следствена връзка между противоправното бездействие на служителите на ответната Община, натоварени с дейност по поддържане в изправност на пътната инфраструктура и вредоносния резултат – настъпило ПТП с материални щети.

Установените в процеса материални щети, посредством заключението на вещото лице от назначената експретиза са на стойност 560.65 лева, Горепосочената възстановителна стойност не съответства – е по-висока от изплатеното застрахователно обезщетение от ищеца, което възлиза на сума в размер от 559.05 лева. Предвид това, по регресната претенция за заплатено застрахователно обезщетение ответникът дължи на ищеца запатената сума в размер на 556.05 лева.