Решение № 384 от 16.11.2022, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 495/2022
- Вид
- Решение № 384
- Подписан
- 16.11.2022
- В сила
- 16.11.2022
- Състав
- Евгения Тодорова Генева, Кирил Давидов Павлов, Георги Стоянов Мулешков
Цитирани разпоредби
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 384 гр. С., 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Евгения Т. Генева
Членове:
Георги Ст. Мулешков
Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело № 20221800500495 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.С., против решение № 55 от 05.05.2022г. по гр.д€№ 473/20221г. на РС-Е., с окето е признато за установено,че П. М. П., Д. М. С. и С. М. С. не дължат сумата 2560.19 лв., от които 1085.25 лв. главница, 920.44 лв. законна лихва за забава ,17 лв.разноски по идпълнителния процес и 537.50 лв. такси по Тарифата на ЗЧСИ,дължими към 17.09.2021г.Релевират се оплаквания за нарушение на материалния закон и процесуалните норми.Съдът обсъдил само едно правопогасяващо основание-перемпцията на порпзесните вземания, докато петгодишният общ давностен срок не бил изтекъл.Предмет на отрицателния установителен иск били вземания по заповед за изпълнение и изпълнителен лист, относно които било образувано изп.д.№ 62/2012г. на ЧСИ Мариян Петков.Към момента на образуване на изпълнителното дело още не било постановено ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.
№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,според т.10 на което всяко действие по принудителното изпълнение прекъсва давността.напротив,съгласно ППВС № 3/18.11.1980г. образуването на изпълнителното производство прекъсвало давността тя не течала докато трае това производство.дори и перемпцията да е настъпила след последното изпълнително действие- 09.03.2016г.,при положение,че е посочен нов изпълнителен способ,съдебният изпълнител следвало да го реализира.В случая били искани запори на банкови сметки и трудово възнаграждение на 15.01.2018г., 21.02.2018г., 13.02.2018г. и 14.09.2021г.Претендират се разноски за внесената държавна такса 1 юрисконсултско възнаграждение 350 лв.
Въззиваемите страни оспорват жалбата като неоснователна.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав намира жалбата процесуално допустима и основателна.
В полза на „АСВ“ ООД е издадена заповед № 437/21.11.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 608/2011г. на РС-Е. срещу длъжника М. С. М., б.ж. на Е..На 18.01.2012г. е инициирано изпълнително дело № 20128510400062 по описа на ЧСИ Мариян Петков,рег.№ 851 с район на действие СГС.На 24.06.2015г. длъжникът починал.В хода на изпълнителното производство ритмично са били извършвани изпълнителни действия,правени са искания за извършването на такива и са плащани такси за тяхното извършване.И в трите случая давността е била прекъсвана съгласно мотивите по т.10 от ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ВКС,ОСГТК.От материалите по изпълнителното производство не се установява срокът по чл.433, ал.1 ,т.8 ГПК да е изтичал в който и да е момент.Ето защо съдебният изпълнител законосъобразно е отказал прекратяване на изпълнението поради перемирането му. От последната молба на взискателя за извършване на изпълнителни действия,подадена на 14.09.2021г.,до приключване на съдебното дирене пред въвизвна инстанция 5-годишният давностен срок по чл.117, ал.2 ЗЗД не е изтекъл.Не е изтекла и тригодишната давност,на която ищците неправилно се позовават.Без значение за висящността на изпълнителното производство и за давността е обстоятелството,че първоначалният длъжник е починал на 24.9006.2015г. и че наследниците му са конституирани като длъжници едва през 2020г.По изложените съображения решението следва да бъде отменено и въззиваемите страни да бъдат осъдени да заплатят на въззивника юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. и държавна такса 52.2 лв.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 55 от 05.05.2022г. на РС-Е. по гр.д.№ 473/2021г.
ОСЪЖДА П. М. П. с ЕГН ********** от гр.Е.,ул.“М.Б.“ № 4, Д. М. С. с ЕГН ********** от гр.Е.,ул.“К.Ч.“ № 8 и С. М. С. с ЕГН ********** от гр.Е.,ул.“К.Ч.“ № 8,да заплатят на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С.,ж.к.Л. 7, бул.“Дж.Н.“ № 28,АТЦ С.Ц., офис 59, юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. и държавна такса 52.2 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
2
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3