Определение № 697 от 03.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 697 гр. София, 03.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600828 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

С Определение №283 от 11.06.2024 г., постановено по ЧНД №396/2024 г. по описа на ОС - Враца, съдът е освободил условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му наказание 11 месеца „Лишаване от свобода“ осъдения К. Р. М., с ЕГН:

********** по НОХД №91/24 год. на РС – Лом, с остатък от 1 месец и 7 дни, с определен на осн. чл.70, ал. 6 от НПК изпитателен срок от 1 месец и 7 дни.

Против така постановеното определение, в законоустановения срок, е подадена частна жалба от началника на Затвора – Враца. В същата се развиват доводи, че по отношение на осъденото лице не са налице категорични данни, по смисъла на чл. 439а, ал. 1 от НПК, за положителната промяна в поведението му по време на изтърпяване на наказанието. Липсата на необходимата промяна на осъденото лице се обосновава с регистрирано повишаване на предходно отчетените стойности в зоната „Начин на живот и обкръжение“, произтичаща от липсата на активен интерес от осъденото лице в активно включване във възможните дейности за смислено оползотворяване на времето и участие в планираната корекционна програма, както и със запазените стойности на риска от вреди във всички категории. В подкрепа на изложеното жалбата, се изтъква и реализираното дисциплинарно нарушение, за което е наказан със заповед от 20.02.2024 год. и чието наказание е отложено за срок от три месеца, който изпитателен срок е изтекъл, от една страна и констатацията че няма поощрения в становищата и оценките на затворническата администрация, в доклада поради липсата на системни положителни прояви. Според жалбоподателя, лишеният от свобода, не е преминал през етапите на прогресивната система, а именно замяна на първоначално определения режим на изтърпяване от „Строг“ в по – лек такъв и преместването му в общежитие от „открит“ тип.

1

По изложените съображения, жалбоподателят иска от АС-София да постанови акт, с който да бъде отменено определението, с което е допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяването на остатъка от наложеното наказание „Лишаване от свобода“ от осъденото лице К. М..

Апелативен съд – София, след като обсъди доводите в жалбата и провери изцяло правилността на обжалваното определение по реда на чл.440, ал. 2 във вр. чл. 345 от НПК, констатира, че същото е правилно и законосъобразно, като съображенията за това са следните:

За да постанови своя акт първостепенният съд е приел, че по отношение на осъдения са налице и двете законови предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода, а именно: към момента на произнасянето същият да е изтърпял фактически повече от две трети по смисъла на чл.70, ал. 1, т. 2 от НК от наложеното му наказание и с обективираното пред затворническата администрация поведение, осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Решаващите изводи на първостепенния съд мотивирали го да постанови определението предмет на настоящата въззивна проверка, са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което изцяло се споделят от настоящия състав на въззивния съд.

Доказателствата по делото установяват, че осъденият изтърпява "Лишаване от свобода" в размер на 11 месеца, което наказание е определено по реда на чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК по НОХД №91/2024 год. по описа на РС – Лом като едно общо най – тежко наказание измежду посоченото дело и НОХД №330/2023 год. по описа на РС – Лом, като съдът е приспаднал времето от изтърпяното наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД №330/23 год. по описа на РС – Лом, с начало на наказанието 18.10.2023 год. По отношение на така определеното общо наказание е бил постановен първоначален „Строг“ режим на изтърпяване. Установено е, че към датата на произнасяне на СГС осъденият е изтърпял общо 9 месеца и 23 дни, като остатъкът от наказанието, което остава да търпи е в размер на 1 месец и 7 дни. Изложеното по-горе позволява да се сподели извода на СГС относно наличието на формалната законова предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК, касаеща срока на фактически изтърпяното наказание и изискваща осъденият да е изтърпял фактически повече от две трети от наложеното му наказание, тъй като до този момент М. е осъждан многократно и е търпял наказание „Лишаване от свобода“, а едно от деянията, включени в съвкупността на чл. 25 от НК, е по чл. 196 от НК. Началото на изтърпяване на наказанието е 18.10.2023 год., момента на изтърпяване на наложеното му наказание по НОХД №330/2023 год. по описа на РС – Лом, което е включено при определяне на общото най-тежко наказание с наказанието по НОХД №91/2024 год. по описа на РС – Лом и по която изтърпяната част от наказанието е била приспадната по реда на чл. 25, ал. 2 от НК в производството по чл. 25, ал. 1 от НК по НОХД №91/2024 год. по описа на РС – Лом.

Първоначалната оценка на риска е в размер на 73 т., т. с. среден риск от рецидив, в горната му граница. Към делото са приложени писмени доказателства, отчитащи позитивни нагласи в поведението на осъдения, свързани с необходимото добро отношение към пенитенциарния 2 персонал и лишените от свобода, липсата на рисково поведение, дистанциране от конфликти. В изготвения първоначален доклад от ИСДВР са отчетени четири проблемни зони: отношение към правонарушението /оправдава реализираното деяние с недостиг на средства и влияние на средата/; криминално минало /с ранни девиантни прояви и първо осъждане в непълнолетна възраст, користен правонарушител/; начин на живот и обкръжение /податлив на негативно влияние, склонен да действа безразсъдно и необмислено/; умения за мислене /не разпознава проблемните ситуации, не се заема пряко с проблемите си, склонен да повтаря допускани в миналото грешки/.

Към актуалният Доклад, представен пред ОС - Враца все още продължава да се твърди, че фигурират приетите от затворническата администрация четири проблемни зони, но с необходимост само за работа в разделите с отчетени дефицитни стойности „Отношение към правонарушението“ и „Умения за мислене“. Прието е, че не е налице промяна в лиска от рецидив. Липсва обосноваване с конкретни данни и прояви на осъдения за тези общо формулирани дефицити в посочените проблемни зони, с изключение на цитирана заповед № Л - 640/20.02.2024 год. за наложено наказание „Писмено предупреждение“, чието изпълнение е било отложено за срок от три месеца. Както е отразено и в самият Доклад за оценка на риска и вреди по чл. 155 от ЗИНЗС относно лишеният от свобода, към момента на искането за УПО – 28.05.2024 год. лишеният от свобода, съгласно чл. 107, ал. 2 от ЗИНЗС се счита за ненаказан. В този доклад обаче се сочат и конкретни факти във връзка с положителното поведение на осъдения в затвора: предвид заявеното от осъденото лице желание, същият от 02.11.2023 год. е записан за ученик в 7 – ми клас на СУ „Мито Озиров“ – затвора гр. Враца и към момента се отбелязва редовно посещение на учебните занятия.

Молбата на осъдения за участие в специализирана програма „Подготовка за живот на свобода“, не е била удволетворена, поради несъответствие с критериите за подбор на участници, а по отношение на заявлението да посещава религиозен курс „Християнски ценности“ е налице липса на регистрирани редовни посещения.

Посоченото във връзка с това, че осъденото лице се е съобразявало изцяло с установените в затвора правила и норми, не са регистрирани конфликтни ситуации, не е бил наказван, констатираното желание за положителна промяна в поведението, както и възприетото положително поведение в плана по изпълнение на присъдата, се възприема от настоящия въззивен състав като обстоятелства, установени от доказателствата по делото, въз основа на които може да се направи извод за трайна и необратима положителна промяна в поведението на М.. Такива са записването му като ученик в 7-ми клас на СУ „Мито Озиров“ и редовните посещения на учебните занятия; заявеното желание за участие в специализирана програма „Подготовка за живот на свобода“, каквато възможност не му е била предоставена от затворническата администрация; посещенията му на религиозен курс „Християнски ценности“. Визираното поведение, правилно и законосъобразно е било ценено от първоинстанционния съд, като такова сочещо на поправяне на осъденото лице и желанието му да продължи в тази насока.

Преценявайки в съвкупност данните за осъдения, въззивният съд намери, че 3 определението на първоинстанционния съд да постанови условно предсрочно освобождаване е обосновано и не е в противоречие с установеното от фактическа страна.

Видно от доказателствата по делото, са налице положителни факти за постигнатите резултати в периода на изтърпяване на наказанието, без нито една отрицателна констатация.

Данните от затворническата администрация са вътрешно противоречиви и без конкретно обосноваване: от една страна се твърди с обща формулировка наличие на проблеми относно отношението към правонарушението и уменията за мислене – но без конкретизиране на причините, обусловили тези заключителни по естеството си твърдения, а от друга страна се сочат конкретни факти, сочещи на поправяне на дееца. Регистрираното повишаване на предходно отчетените стойности в зоната „Начин на живот и обкръжение“, според представения доклад за оценката на риска от рецидив и вреди по чл.155 от ЗИНЗС, се дължи на „липсата на активен интерес от осъденото лице за активно включване във възможните дейности за смислено оползотворяване на времето и участие в планираната корекционна програма“. Във връзка с изложеното по – горе в мотивите относно участието на осъденото лице в различни мероприятия, въззивната инстанция не може да се съгласи с така направения извод за липсата на активен интерес, при липсата на каквито и да било други доказателства за организирани в затвора мероприятия, в които осъденото лице е могло да се включи, било му е предложено да се включи и е отказало. Изложеното, че на видно място на информационните табели във всяка група е поставен график за съответната календарна година за провеждане на корекционни програми, с информация за реда и включването, не подпълва сочената празнина, при липса по делото на каквато и да било информация за съдържанието на такъв график в периода на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от осъдения М..

В жалбата се твърди, че за изтеклия период не на наблюдение не са били отчетени конструктивни промени в цялостното поведение на лишения от свобода М., както и че е налице запазване на дефицит в „Криминално минало“, „Отношение към правонарушението“, „Начин на живот и обкръжение“ и „Умение за мислене“.

Същевременно в представения по делото Доклад е посочено единствено необходимостта от работа с осъденото лице да продължи в разделите с отчетени дефицитни стойности в „Отношение към правонарушението“ и „Умения за мислене“.

При така установеното относно цялостното поведение на лишения от свобода, се налага изводът, че с изтърпяната част от наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е постигнат поправителен ефект на лишаването от свобода. Това формира правния извод на настоящия въззивен състав, че по отношение на лишения от свобода М. са налице законовите изисквания на разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК, поради което обжалваното определение, следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.440, ал.2 от НПК, във вр. чл.345, ал.3 от НПК, Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 3 -ти състав 4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №283 от 11.06.2024 г., постановено по ЧНД №396/2024 г. по описа на ОС - Враца, с което съдът е освободил, условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му наказание 11 месеца „Лишаване от свобода“ осъдения К. Р. М., с ЕГН: ********** по НОХД №91/24 год. на РС – Лом, с остатък от 1 месец и 7 дни и е определен на осн. чл.70, ал. 6 от НПК изпитателен срок от 1 месец и 7 дни.