Решение № 877 от 13.05.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 877 гр. Варна , 12.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско дело № 20213100501046 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Производството е образувано по жалба вх. № 5522/24.03.2021 год депозирана от В. Б. И. С ЕГН ********** срещу действия на ЧСИ по изпълнително дело

№ 20218950400305 по описа на Частен съдебен изпълнител Людмил Станев, рег.№ 895, Район на действие ОС Варна изразяващи се в насочване на изпълнението върху банковите му сметки и недвижимите имоти, тъй като те били несеквестируемо имущество; оплаква се, че ЧСИ на давал ход на жалбата му от 08.03.2021г., като по този начин дирижирал правомощията на съда по изпълнително дело № 20218950400305 по описа на Частен съдебен изпълнител Людмил Станев, рег.№ 895, Район на действие ОС Варна . Обжалва действията на съдебния изпълнител във връзка с предприетите действия по принудително изпълнение връчване на покана за доброволно изпълнение, извършен преждевременен запор върху вземания и вписване на възбрана на 1/2 ид.част от недвижим имот- единствено семейно жилище. Твърди, че извършените действия са неправилни, поради изтекла погасителна давност на претендираните суми. Предвид гореизложеното моли на основание чл. 437 от ГПК съдът да се произнесе с Решение, с което да отмени като неправилно и незаконосъобразно Постановление за налагане на запор върху сметките поради наличие на несеквестируемост на имуществения обект и да се отменят всички изпълнителни действия, които нарушават .несеквестируемостта,

Моли да се обезсили изпълнителен № 54/02.02.2018г на ОС Варна, издаден по гр.д.2341/2015г.по описа на ВОС,гр.д.№ 519/2016г. на Апелативен съд Варна и гр.д.№ 1366/2017г. на ВКС, като издаден неоснователно.

На осн.чл.433, ал.1, т. 5 и т.8 от ГПК моли да се прекрати изпълнителното производство.

На осн. чл.432 от ГПК моли да се спре производството

1

Приложени са мотиви на ЧСИ и фотокопие от изпълнителното дело.

Депозирано е възражение от взискателя,в който изразява становище за недопустимост в условията на евентуалност – неоснователност на депозираната въззивна жалба .

Настоящият въззивен състав,за да се произнесе взе предвид следното:

В нормата на чл. 435 от ПЖ са посочени кои точно действия на съдебния изпълнител може да обжалва длъжникът. Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както й в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението.

Жалбата е допустима – подадена е в срок, от страна в изпълнителното производство и против предвидено в чл. 435, ал. 2 ГПК, като обжалваемо от тази страна действие /насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо/.

По същество, оплакванията на жалбоподателя се основават на разпоредбата на чл.

444, т. 7 ГПК, според която изпълнението не може да бъде насочено върху трудово възнаграждение, пенсия и жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него.

Изп.дело №305/20121г. по описа на ЧСИ per.№895 е образувано на 08.02.2021г. основание изп.лист издаден от ВОС по гр.д.№2341/2015г. с Взискател: Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Длъжник: В.

Б. И..

Присъединен взискател е НАП.

Взискателят е поискал да бъде проучено имуществото на длъжника, като е възложил на ЧСИ на осн.чл.18 от ЗЧСИ да определя способ за изпълнение. Извършено е проучване на имуществото. Наложени са запори върху банкови сметки в БДСК, като в запорното съобщение изрично е записано, че запора не се отнася до постъпления от пенсия, тр.възнаграждение и други несеквестируеми вземания. Няма постъпили суми в резултат на наложения запор, има наложени предходни запори върху банковите сметки.

Наложена е възбрана върху следните имоти на длъжника:

1/2 идеална част от СГРАДА с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК.,с адрес : гр.

Варна, район Аспарухово, *** . Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *** и е със Застроена площ: 107 кв. м. на един етаж,с преназначение : ЖИЛИЩНА СГРАДА ЕДНОФАМИЛНА;

2

1/2 идеална част от СГРАДА с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК,с адрес: гр. Варна, район Аспарухово, *** . Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *** . Застроена площ: 22 кв.м. Брой етажи: 1 /един/. Предназначение: ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩОТО ЗАСТРОЯВАНЕ /ГАРАЖ съгласно документ за собственост/.

ПДИ е връчена на длъжника на 22.02.2021г. лично в кантората на ЧСИ.

На 08.03.2021г. длъжникът е входирал молба с вх.№05734, като иска да бъде вдигната възбраната, тъй като се касаело за негово единствено жилище, както и да се вдигне запора върху банковата му сметка, тъй като бил инвалид и по този начин сме го лишавали от средства за задоволяване на най-елементарните му потребности.

С разпореждане от 08.03.2021г. молбата е оставена без уважение, а отговора е връчен лично.

На 24.03.2021г. длъжника депозира жалба във ВОС, която е препратена на ЧСИ за администриране. На осн.чл.436, ал.4, вр.чл.261, вр.чл.262 от ГПК на длъжника са дадени указания да изправи нередовностите по жалбата - да внесе държавна такса в полза на ВОС, такси по ТТРЗЧСИ, да представи преписи от жалбата за взискателите.

Жалбата е неоснователна, по следните съображения, които изцяло съвпадат със съображенията изложени от ЧСИ, а именно:

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника -налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава.

С постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, Решение № 132/23.07,2020 г. по гр. д. № 3781 /2019 г. по описа на ВКС, FV г. о. е уеднаквена съдебната практика, като е прието, че при налагането на възбраната, съдебният изпълнител не проверява предпоставките по чл.

444, т. 7 от ГПК за несеквестируемост на жилището на длъжника, върху което се насочва изпълнението и когато той е физическо лице. Несеквестируемостта е забрана за осребряване, а възбраната задържа жилището в неговия патримониум (чл. 451 от ТПК). Допустим е и описът на несеквестируемо жилище, При него съдебният изпълнител установява жилищната площ, съгласно изискванията на чл. 444, т. 7 от ГПК и Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, а може и да провери с кого живее длъжникът друго обстоятелство оТ значение за несеквестируемостта. Предпоставките по чл. 444, т. 7 от ГПК обуславят процесуалната законосъобразност на следващите действия по публичната продан на жилището.

Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не са същински изпълнителни действия, тъй като не водят до осребряване на имуществото, поради което и не подлежат на отмяна .

В конкретния случай , видно от материалите по делото /справка в имотен регистър, документ за собственост, дан.декларация/ е, че длъжника притежава в режим на СИО жилищна сграда и гараж. Гаражът не е несеквестируем имот,тъй като не служи за живеене. Освен това на този етап е наложена само възбрана върху имотите, което по никакъв начин не засяга правата на длъжника.

3

По отношение на наложения запор върху паричните средства на длъжника, в запорното съобщение до БДСК изрично е записано, че запорът не произвежда действие върху несеквестируеми вземания в т.ч. пенсия в размер под минималната работна заплата.

Процесуалната норма на чл. 446, респ. 446а ГПК предвижда изрично определени вземания на длъжника за несеквестируеми /пълна или частична несеквестируемост/. Няма законова пречка да се наложи запор на банковите сметки на длъжника. Съгласно чл. 446а, ал. 1 от ГПК, запорното съобщение не поражда действие по отношение на средствата по aл. 1 от същата разпоредба. Наложеният запор ще породи действие и банката ще удържи суми, само доколкото по сметката постъпят приходи с други източници, извън тези по чл. 446 и 446а от ГПК, или ако авоарите придобият качеството на секвестируеми средства, като например спестявания./ Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков/ Неоснователно е искането и за обезсилване на изпълнителния лист, тъй като обезсилване на изпълнителния лист е предмет на друго производство , по друг ред.

Част от изложените от жалбоподателя съображения се базират на твърдяна изтекла погасителна давност на вземането по изпълнителния лист. При обжалване на действие по чл. 435, ал, 2, т, 2 ГПК- насочване на изпълнението върху определено имущество на длъжника, съдът проверява законосъобразността му с оглед неговата секвестируемост. В разглеждания случай, длъжникът не е изложил твърдения в тази насока, а се позовава на изтекла погасителна давност на вземането. Подобно основание за отмяна на действия по принудително изпълнение не е въведено в процесуалния закон. Възражението за давност е допустимо да се разгледа само в състезателно исково производство и същото е неоснователно.

Искането на жалбоподателят за прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 и 8 от ГПК е недопустимо и неоснователно. На обжалване подлежи отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело, по отправено до него, а не към съда искане в тази насока. В случая, не са налице и предпоставките на т. 5 и т.

8 на чл. 433, ал. 1 от ГПК.

Спирането на изпълнението в хипотезата на чл. 438 от ГПК по правило служи за обезпечаване на обжалването, като целта е да не се допусне увреждане интересите на жалбоподателите. Преценката за основателността на молбата се свежда до едно предварително обсъждане на въпроса за допустимостта и вероятната основателност на жалбата, до чието разглеждане се настоява за спиране

Поради обстоятелството, че жалбата е неоснователна, следва да се отхвърли и искането за спиране на изпълнителното производство

Водим от което , съдът

4

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 5522/24.03.2021 год депозирана от В. Б.

И. С ЕГН ********** срещу действия на ЧСИ по изпълнително дело № 20218950400305 по описа на Частен съдебен изпълнител Людмил Станев, рег.№ 895, Район на действие ОС Варна изразяващи се в насочване на изпълнението върху банковите му сметки и недвижимите имоти,срещу отказа за прекратяване на изпълнителното производство и обезсилване на изпълнителния лист.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Б. И. С ЕГН ********** за спиране на изп.д. № 20218950400305 по описа на Частен съдебен изпълнител Людмил Станев, рег.№ 895, Район на действие ОС Варна

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________