Решение № 1224 от 21.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1224 гр. София, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20241110172949 по описа за 2024 година

Ищцата Г. Г. Й. е предявила иск за признаване за установено, че ответницата С. И. Х. дължи сумата от 25 000 лв. поради неосъществено правно основание за получаването, ведно със законна лихва за период от 23.10.2017 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 75187/17 г. на СРС. Твърди, че е наследница на Г. И. Й., брат на ответницата С. И. Х., като в полза на последната наследодателят на ищцата превел по банков път на 02.07.2010 г. сумата от 28 000 евро за прекратяване на съсобствеността им върху недвижим имот, находящ се в гр. София, ......., чрез продажба на дела на С. Х. или чрез доброволна делба. Сделка обаче не била сключена поради настъпилата смърт на Г. И. Й., като ответницата предявила иск за делба на посочения имот, съответно получената от нея сума се явявала платена с оглед неосъществено основание. Моли да се установи вземането, признато със заповедта.

Претендира разноските в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 е депозиран писмен отговор от назначения на ответницата особен представител, който оспорва предявения иск. Посочва, че твърденията в исковата молба относно извършено плащане, както и че ответницата е предявила иск за делба, са недоказани. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл.2 ЗЗД.

Не е спорно по делото и се установява от събраните доказателства /материалите по приложеното заповедно производство/, че Г. К. е дъщеря на Г. И. Й., починал на 8.9.2011 г. и оставил за наследници дъщери Г. К. и Д. Й.-П., както и че Г. Й. и С. Х. са брат и сестра.

1

По делото е прието като доказателство платежно нареждане от 2.7.2010 г. за извършен паричен превод с наредител Г. И. Й. и получател С. Х.в Х. на сумата от 28000 евро с основание „час от апартамент“.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Кирев, бивш съпруг на ищцата, че тъй като С. Х., живееща тогава в Италия, нямала банкова сметка, бащата на съпругата му превел по сметка на съпруга на С. – С. Х., сума за дела й от техен апартамент в София.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Елементите на втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД включват предаване и получаване, когато престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което не е могло да бъде осъществено.Тази хипотеза обхваща всички случаи, при които не се сбъдва очакваното основание за разместване на имуществените блага. Основателността на предявения иск се предпоставя от установяване на следните факти - предаване от наследодателя на ищцата в полза на ответницата на посочената сума, а последната следва да докаже наличието на основание за задържането й.

С оглед установените по делото обстоятелства, следва да се приеме, че фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД не е осъществен, тъй като ищцата не доказа даването в полза на ответницата. За последното по делото е представено платежно нареждане в полза на трето за спора лице. Материалноправно легитимирано да отговаря по иска по чл. 55 ЗЗД е лицето, което се е обогатило без основание, т.е. лицето което реално е получило сумата, освен ако не е действало като овластен представител на титуляра на вземането, в който случай последният ще се е обогатил с плащането. Доколкото такива данни по делото не се установиха, следва да се приеме, че ищцата не доказа даване на сумата на ответницата, съответно последната не дължи връщането й.

Като неоснователен, искът по чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърли в цялост

По разноските:

При този изход на спора претенцията на ищцата за разноски е неоснователна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Г. Й., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55 ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата С. И. Х., ЕГН **********, дължи сумата от 25 000 лв. поради неосъществено правно основание за получаването й, ведно със законна лихва за период от 23.10.2017 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 75187/17 г. на СРС.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски връчването му на страните.

2 съд в двуседмичен срок от

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3