Решение № 785 от 24.10.2024, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 780/2024
- Вид
- Решение № 785
- Подписан
- 24.10.2024
- Състав
- Катя Сукалинска
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5, ал.2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл.2, ал.1, т.7 · Закон за общинската собственост
- чл.56, ал.1 · Закон за общинската собственост
- чл.19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.19, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.19, ал.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.25, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4к, ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 785 гр. Благоевград, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:
Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210100780 по описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№780/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград е образувано по иск с правно основание чл.124 от ГПК, предявен от М. Т. Д., ЕГН **********, гр.Брез адв.Н. Л., срещу Община БЕИК , с адрес: гр.Б представлявана от Кмета М, за признаване за установено по отношение на Община Благоевград, че ищецът е собственик на основание придобивна давност на поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на село Еленово, община Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-1352/26.07.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: село Е местност „А площ: 951 кв. м. (деветстотин петдесет и един квадратни метра), Трайно предназначение на територията: Земеделска, Начин на трайно ползване: Нива, Категория на земята: 6 (шеста), Номер по предходен план: 003007 (нула нула три нула нула седем); граници на имота (съседи): ***; ***; ***; ***; ***;
***; ***.
В исковата молба се твърди, че ищецът М. Т. Д. е собственик на основание изтекла придобивна давност на гореописания недвижим имот. Твърди се, че ищецът владее необезпокоявано процесния имот повече от 29 години - от 1995г. до настоящия момент. В тази връзка се твърди, че ищецът е имал приятел на име Манол, който по времето на социализма работел в предприятие „Зърнени храни“, като отглеждал добитък за предприятието и за себе си - около 300 броя телета. След продажбата на завод „Зърнени храни“ добитъкът, собственост на завода, както и част от личния добитък на М бил разпродаден заради липсата на храна, която е идвала преди това от работещия завод, а с останалия му малък брой добитък М се преместил по река Ст, в землището на с.Еи се установил в с.Е до гр.Б и там започнал да отглежда добитък за себе си. Твърди се, че през 1995г. М предложил на ищеца да отглежда добитък за себе си в неговото стопанство и в тази връзка възникнал и въпросът как да се изхранва въпросния добитък. Ищецът решил да отглежда сам царевица, която да служи за храна на добитъка, като за целта била необходима земя, на която да се отглежда царевицата. Сочи се, че М запознал ищеца с негов съсед на име М, който бил съсобственик на съседния имот с идентификатор ***, стар номер (003005), находящ се в землището на село Еленово, местност „А“, като му казал, че до неговия имот имало пустеещ имот, който не се обработва от никой. В тази връзка М предложил на ищеца да засади с царевица процесния имот, който бил пустеещ, за да може да произвежда фураж за своите животни. Твърди, че от този момент (1995г.) ищецът започнал да владее и стопанисва процесния имот, като през годините имотът бил заграден с телена мрежа. Твърди се, че през 2006г. ищецът купил от М и други наследници съседния имот с идентификатор ***, стар номер (003005), находящ се в землището на село Е, с площ:
1
3350 кв. м., като от този момент двата имота - процесния имот и имот с идентификатор ***, били оградени като един общ имот. Сочи се, че от 2011г. до към 2016г. процесният имот започнал да се използва от ищеца като склад за строителни материали и през годините (от 2016г. до 2023г.) ищецът обработва имота и отглежда зеленчуци в него. Предвид продължителното и необезпокоявано владение на имота повече от 29 години, се твърди, че ищецът предприел действия за сдобиване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, с което същият е манифестирал обстоятелството, че е собственик на имота. В тази връзка на 23.01.2024г. ищецът подал молба-декларация за обстоятелствена проверка до Община Благоевград, чрез която да се сдобие с удостоверение, доказващо, че имотът не е общинска собственост. Сочи се, че от Община Благоевград издали на ищеца удостоверение, от което било видно, че процесният имот е актуван като частна общинска собственост с Акт за частна общинска собственост (АЧОС) №2594/26.07.2013г. Навежда се, че в АЧОС имотът бил индивидуализиран с различна площ и граници, което пораждало съмнение за идентичност между акта и процесния имот. От самия текст на АЧОС било невъзможно да се установи по ясен и безспорен начин на какво придобивно основание се твърди, че имотът е общинска частна собственост, като в графа „правно основание“ на акта било посочено „чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.7 от Закона за общинската собственост във връзка с чл.25, ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи“.
В отговора на исковата молба ответникът Община Благоевград оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва се твърдението, че ищецът М. Д. е собственик на процесния поземлен имот. Твърди се, че Община Благоевград е собственик на имота по силата на чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС във вр. с чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Сочи се, че за поземлен имот с идентификатор № ***, предмет на разглеждане в настоящото исково производство, е съставен Акт за частна общинска собственост №2594 от 26.07.2013г., вписан в Служба по вписванията при PC - Благоевград под Акт №185, том IX, дело №1704/2013г., вх.peг.
№2910/31.07.2013г., като поземлен имот с №003007, с ЕКАТТЕ 27231 по картата на възстановената собственост на землище с.Енаходящ се в местността „А“, целият с площ 1 044 (хиляда четиридесет и четири) кв. м., начин на трайно ползване: нива, категория на земята: VI, при съседи/граници на имота: Имот №003005, Имот №003003, Имот №003002, Имот №003001, Имот №000052, Имот №000059. Твърди се, че Общината е придобила правото на собственост върху имота по силата на закона – на основание чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, съгласно която норма общинска собственост са земеделски имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите и юридическите лица, като в приложното поле на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ се включвали земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползвателите по реда и условията на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Сочи се, че процесната територия, в която попада имота, предмет на настоящата искова претенция, е такава по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - земеделска земя. С Протоколно решение №1 от 10.05.2012г. Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ е определила имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища. Видно от т.13 на протоколното решение, за землището на с.Еленово са определени 9 (девет) броя имоти с обща площ от 67.934 дка. Видно от регистъра на имотите и други кадастрални единици по вид собственост към 22.02.2012г., е че имот с №003007, находящ се в м.
„Арнаудско“, с начин на трайно ползване - нива, категория на земята - 6 (шеста), с площ от 1 044 (хиляда четиридесет и четири) кв. м., е общинска собственост. Навежда се, че за имот с идентификатор № ***, предишен №003007, няма проведена процедура при Община Благоевград за възстановяване правото на собственост върху имота по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на правоимащо лице, поради което имотът не е заявяван за възстановяване по реда и сроковете по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и не е бил реституиран, поради което имотът не е принадлежал на физическо и юридическо лице. В тази връзка се навежда, че изтеклата до 22.11.1997г., до влизане в сила на разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, придобивна давност не се зачита, както и не тече придобивна давност за земеделски земи, за които административната процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността все още не е приключила. Придобивната давност за владеещия земеделска земя, попадаща в земи по §4 ЗСПЗЗ, започва да тече от момента, когато е издадена заповедта по §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, с която приключва процедурата по възстановяването, като с разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, се заличавали всички правни последици, свързани с владението до този момент.
Сочи се, че за ищеца не се установява да е от категорията на правоимащите, същият не се 2 установява да е ползвател, нито пък собственик на процесния земеделски имот, не е налице влязъл в сила акт, с който е приключила административната процедура, поради което ищецът не може да придобие по давност поземлен имот, попадащ в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като имотът е останал общинска собственост, поради забраната за придобиване по давност, въз основа на мораториума върху придобивната давност (спирането й), установен с разпоредбата на §1 Закона за допълнение на ЗС (ДВ, бр. 46 от 2006г.).
Посочва се, че давността върху имоти частна държавна или общинска собственост е текла между 01.06.1996г. и 31.05.2006г., след това е спряна и продължава да тече отново след 08.03.2022г. По изложените съображения, се настоява за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът М. Д. не се явява лично. Представлява се от адв.Н. Л., която поддържа иска и пледира за уважаването му като основателен и доказан.
В съдебно заседание ответникът Община Благоевград се представлява от юрк.Г, който оспорва иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С Акт за частна общинска собственост №2594 от 26.07.2013г., вписан в Служба по вписванията при PC - Благоевград под Акт №185, том IX, дело №1704/2013г., вх.peг.
№2910/31.07.2013г., е актуван като общински на основание чл.56, ал.1 и чл.2, ал.1, т.7 от Закона за общинската собственост във вр. с чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, поземлен имот с №003007, с ЕКАТТЕ 27231 по картата на възстановената собственост на землище с.Е, находящ се в местността „А“, целият с площ 1 044 (хиляда четиридесет и четири) кв. м., начин на трайно ползване: нива, категория на земята: VI, при съседи/граници на имота: Имот №003005, Имот №003003, Имот №003002, Имот №003001, Имот №000052, Имот №000059.
На 16.08.2006г. ищецът М. Т. Д. закупил съседния на гореописания поземлен имот – а именно закупил земеделски имот №003005, с начин на трайно ползване – нива, с площ от 6.500 дка, шест категория, находяща се в местността „А“, в землището на с.Е, с ЕКАТТЕ 27231, при граници /съседи/ - имот №003008 – нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот №000042- пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот №027003 – нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот №003004 – нива на наследници на Ст, имот №003003 – нива на наследници на Вангел Ангелов Стоилов, имот №003007 – нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот №000059-полски път на Община Благоевград. Сделката е обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №22, том 3, рег.№6276, дело №368 от 2006г.
От заключението на вещото лице инж.В. Ю. по изготвената съдебно-техническа експертиза се установява следното:
Картата на възстановената собственост на землище с.Еленово е изработена в периода 1992-1999г. Към годината на приемане на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за района на експертизата и околния район не съществуват предпоставки за възстановяване на собственост в съществуващи на терена стари реални граници, поради което районът на експертизата попада в терен, в който собствеността е възстановявана в нови реални граници, т.е. с план за земеразделяне.
В приетия официален цифров вид на Картата на възстановената собственост – към дата 10.07.1998г., в масив №003 не присъства показан въпросния по делото имот №003007, а той е включен в границите на имот №003005, нива с площ от 7.544 дка, м.“Азаписана като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, стопанисвани от Общината /Приложение №4 към експертизата/. Вещото лице е дало заключение, че от прегледа на скицата е видно, че имот №003005 е остатъчен поземлен фонд, останал след настаняване на всички заявени в местността имоти.
На по-късен етап през 2005г., във връзка с продължаване на процедурата по възстановяване на имоти, имот №003005 е разделен на два имота, а именно №003005 с площ от 6.500 дка, възстановен по реда на ЗСПЗЗ на трето лице, и нов въпросен имот №003007 с площ от 1.044 дка. Така разделените имоти са нанесени в КВС на 27.05.2005г., където новият имот №003007 е записан като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ /Приложение №5/.