Решение № 959 от 20.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 959 гр. София, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20221100504224 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение № 20004501/17.01.2022г., постановено по гр.д. № 3579/20г. по описа на Софийски районен съд, 26 състав, е изцяло отхвърлен предявеният от Е. Г. И., ЕГН **********, срещу „Банка ДСК“ АД, ЕИК *******, осъдителен иск с правно основание чл.55, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 3 202,06 лева, представляваща платена повече от дължимата сума за главница при предсрочно погасяване на кредит по Договор за банков кредит от 20.12.2007г. и дължимата възнаградителна лихва за периода 02.02.2017г.-01.12.2017г., както и за 1 232,14 лева законна лихва за забава за периода 02.02.2017г.-01.12.2017г., ведно със законовата лихва от предявяване на иска – 23.01.2020г. до окончателното плащане.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 2507973/02.03.2022г., подадена от ищцата, с която се обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда изрични оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, необоснованост, както и за неизпълнение на основни задължения за съблюдаване и анализ на нищожни клаузи в потребителски договор. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да бъдат уважени исковите претенции.

Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство – „Банка ДСК“ АД, в който се оспорва основателността . Направено е искане за потвърждаване на първоинстанционното решени, 1 като са изложени съображения относно неговите правилност и законосъобразност. Моли да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

По основателността на иска.

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД предвижда престиране при начална липсва на основание, т.е. преминаване на едно имуществено благо от патримониума на обеднялото лице към патримоноиума на обогатилото се лице, при начална липсва на основание. Притезанието на обеднялото лице да иска връщане на даденото без основание кореспондира на задължението на обогатилото се лице да върне неоснователно полученото имущество. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно главно доказване факта на плащане на процесната сума, а ответникът следва да докаже пълно и главно, че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото, аргумент чл. 154 in fine ГПК. В този смисъл - Решение № 50143 от 1.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4307/2021 г., III г. о., ГК,

След анализ на събрания доказателствен материал настоящата инстанция приема за установено, че на 20.12.2007 г. между ищеца и ответника е сключен договор за банков кредит, по силата на който банката е предоставила на длъжника сумата от 90 000 лева при БЛП 4,19% към която е добавена стандартна добавка в размер на 3.1%, намалена с 0,5 процентна пункта, което формира крайния лихвен процент по кредита в размер на 6,79%.

Срокът на кредита е 360 месеца, като страните са уговорили погасяването да се извършва чрез плащане на равни анюитетни вноски. Договорът за банков кредит е формален /изискуемата от закона форма за действителност е писмена форма- чл. 430, ал. 3 ТЗ/, срочен, двустранен, възмезден и консенсуален. По силата на облигационното правоотношение 2 банката е поела задължението да отпусне уговорената парична сума, а кредитополучателят е имал насрещно задължение да върне главницата, заедно с уговорената лихва по кредита.

Поради увеличаване едностранно от страна на банката на БЛП, ищцата е подала иск за прогласяване нищожността на клаузи от договора и общите условия, съобразно които е увеличен лихвения процент.

Със решение № 407016/14.05.2018г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, което е потвърдено с влязло в сила Решение от 01.11.2019 г. по гр.д. № 16124/2018 г. по описа на Софийски градски съд е прогласена нищожността на клаузи от Договор за ипотечен кредит и клаузи от Общите условия на „Банка ДСК“ АД за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити. Банката у осъдена да заплати на Е. И. следните суми: 1) 6 816,63 лева, представляваща недължимо платена лихва, начислена за периода 01.03.2012г.02.02.2017г.; 2) 83,47 лева – представляваща обезщетение за забава върху главното вземане;

1 000 лева, представляващо обезщетение за неимуществени вреди. След постановяване на съдебното решение, ищцата се снабдява с изпълнителен лист и образува изпълнително дело № 558/2019г. по описа на ЧСИ А.Д., рег. № 853 в КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд. Изпратена е покана за доброволно изпълнение, получена на 20.11.2019г., с която длъжникът в изпълнителното производство – „Банка ДСК“ АД е поканена да заплати сумите, за които е осъдена в срок от две седмици. На 25.11.2019 г. банката е превела по сметка на ЧСИ Д. дължимата сума.

Съдът приема за установено, че ищцата е погасила предсрочно задълженията си към ответника в размер на 79 000 лева, като е наредила сумата с банков превод от 01.12.2017 г.

(петък), който е обработен и осчетоводен на 04.12.2017 г. (понеделник). Задължението се смята за погасено със заверяването на сметката на кредитора, аргумент от чл. 75, ал. 3 in fine ЗЗД вр. чл. 305 ТЗ, което в настоящия случай е 04.12.2017 г., поради което възражението, че неоснователно са начислени възнаградителни лихви за датите между 01 и 04.12. е неоснователно.

Притезанието на ищеца се основава на твърдения, че при предсрочно погасяване на кредита е престирал недължима сума, отнесена от банката към вземането за главница и възнаградителна лихва. В хода на първоинстанционното производство са изслушани и приети заключения по назначение СЧЕ и допълнителна СЧЕ, които настоящата инстанция кредитира като правилни, обективни и изчерпателни, тъй като съответстват на останалия доказателствен материал. Предсрочното погасяване на кредита е извършено на 04.12.2017 г., която дата предхожда влизане в сила на решението, с което са обявени за нищожни уговорките касаещи размера на лихвения процент. Следователно към датата на предсрочното погасяване на кредита задължението на ищеца е съответствало на действащия между страните погасителен план с едностранно увеличения размер на възнаградителната лихва. Със сила на пресъдено нещо е установено, че за периода от 01.03.2012 г.-02.02.2017г. ищецът е престирал на банката сумата от 6 816,63 лева, която се явява платена при начално липсва на основание, доколкото клаузите регламентиращи размера на възнаградителната лихва са обявени за нищожни. Преди влизане сила на решението за периода от 01.03.2017 г.

3 до 01.12.2017 г. се установява, че ищцата е платила на банката сумата от 1 152,57 лева, представляваща надплатена възнаградителна лихва при начална липсва на основание, доколкото е изчислявана при лихвен процент 8,29% вместо първоначалния 6,79%. В същия период се установява, че ищцата е престирала на банката сумата от 1 244,27 лева, което е с 270,17 лева по-малко от дължимата 1 514,44 лева, формирана при приложението погасителния план, при който не се променя уговорения лихвения процент. След приспадане на дължимата главница от надплатената лихва за периода 01.03.2017 г. до 01.12.2017 г. се получава разликата от 882,40 лева, представляваща надплатена от ищцата сума. Същата сума е възстановена на ищцата от Банката на 18.12.2019 г., поради което исковите претенции се явяват изцяло неоснователни, доколкото не е налице имуществено разместване при начална липсва на основание. Следователно ответникът не се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата. Като допълнение следва да се отбележи, че разликата, която ищцата претендира, се формира при механичното пресмятане и съпоставяне на погасителния план от 2007 г. с действащия към 2017 г. такъв, без да бъде съобразено обстоятелството, че анюитетни вноски, въпреки че са равни по размер, тяхното съдържание и по-конкретно съотношението между главница и възнаградителна лихва може да бъде различно за отделните вноски. От което следва, че при промяна на лихвения процент при плащане на съответната вноска се е погасявало по-голяма част от възнаградителната лихва и по-малка от главницата, което несъответствие е поправено с извършените от банката плащания в полза на ищцата в размер на 6 816,63 лева и 882,40 лева.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивника. Право на разноски има въззиваемата страна, която претендира юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ определя такова в размер на 300 лева.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20281514/21.12.2020 г., постановено по гр.д. № 59498/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 38 състав.

ОСЪЖДА Е. Г. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *******, сумата от 300 лева, представляваща сторените в настоящото производство съдебни разноски.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5