Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10662 от 02.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52816/2025
Вид
Решение № 10662
Подписан
02.06.2026
В сила
02.06.2026
Състав
ДАНИЕЛА БОЖИДАРОВА АЛЕКСАНДРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 10662 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. Ц. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110152816 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ***********, ЕИК ***********, против С. М. К., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл.

415, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния недвижим имот – апартамент, находящ се в *********************, с аб. № 387799/ ИД № 404272. В исковата молба се сочи, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 110,74 лева главница за периода от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г., сумата от 6,68 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.02.2023 г. – 15.05.2025 г., държавна такса в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв., определени в заповедното производство. Навежда твърдения, че депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 29608/2025 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, и разпоредил същият да заплати на заявителя претендираните суми.

В законоустановения срок съдът е констатирал, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което е дал указания на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, поради което е предявен 1 настоящия установителен иск. Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *********** на потребители в гр. София, приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „**********“ в сила от 10.07.2016 г. В раздел ІХ от Общите условия бил определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнасят. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от „*********“ (сегашно наименование ************), с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ. Искането е съдът да признае за установено, че С. М. К., ЕГН **********, дължи на *********** сумата в размер на сумата от 110, 74 лева главница за периода от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г., сумата от 6,68 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.02.2023 г. – 15.05.2025 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50, 00 лв. определени в заповедното производство.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума. С оглед заявената установителна претенция за дължима мораторна лихва, следва да ангажира доказателства за съществуването на главното парично вземане, настъпилата изискуемост и изпадането на ответника в забава за изпълнение.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение

С оглед становището на страните и признанието на ищеца за извършеното в хода на процеса плащане (обективирано в молба от 11.02.2026 г. и молба вх.№ 76517/11.03.2026 г., докладвана в съдебно заседание, проведено на 13.05.2026 г.) по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право, както и обстоятелството, че претендираните вземания са платени в хода на процеса от ответника С. М. К..

Изложеното се потвърждава от представените по делото с молба 3153/02.02.2026 г., депозирана от адв. С. Ц., към която са приложени фискален бон от 2

27.01.2026 г. за извършено плащане в размер на 176,59 лева или 90, 29 евро, представляващи сумата 110,74 лева (сто и десет лева и 74 стотинки), главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 6,68 лева (шест лева и 68 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.02.2023 г. до 15.05.2025 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева). Към молбата е представено и копие от платежно нареждане от 27.01.2026 г. за извършено плащане в размер на 50,00 лв. юрисконсулстско възнаграждение по ч.гр.д.№ 29608/25 г. на СРС, 154 състав и 50, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

Предвид установеното погасяване на претендираните задължения в хода на процеса предявените искове се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят, включително и разноските за юрисконсултско възнаграждение, които вече са погасени чрез плащане.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ***********, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: *************, срещу С. М. К., ЕГН **********, с адрес:

*************** установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 110,74 лева (сто и десет лева и 74 стотинки), главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.05.2025 г. до 27.01.2026 г., сумата 6,68 лева (шест лева и 68 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.02.2023 г. до 15.05.2025 г., държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева), юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. дължимо по ч.гр.д.№ 29608/25 г. на СРС, 154 състав и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, като погасени чрез плащане.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца *********** –************.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3