Определение № 140 от 12.02.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 140 гр. Ловеч, 12.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА Т. като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА Т. Въззивно частно гражданско дело № 20254300500099 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано е по частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: ***, срещу Разпореждане рег. №114/10.01.2025 г. по ч.гр.д. №1300/2024 по описа на РС - Тетевен, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „Профи Кредит България” ЕООД срещу П. Н. П..

В жалбата са изложени твърдения, че съдебният акт е неправилен, тъй като съдът не разполага с правомощието да извършва преценка за това дали договорът за потребителски кредит или негови клаузи са невалидни на основание нарушение на закона или добрите нрави. Поддържа, че предсрочната изискуемост на кредита по договор за потребителски кредит №40013550513 е надлежно обявена. Пояснява, че в чл.12.3 от ОУ към договора е уговорена възможността за обявяване на предсрочна изискуемост с писмено уведомление при просрочие на 2 или повече последователни месечни погасителни вноски в пълен размер. Сочи, че е изпратил такова уведомление, което видно от отбелязванията в разписката, е непотърсено от длъжника. В тази връзка, счита, че не може да носи отговорност за това, че писмото е непотърсено от длъжника. Моли съда да отмени разпореждането и да бъде разпоредено издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираните суми. При условията на евентуалност, моли по отношение на вноските с вече настъпил падеж да бъде издадена исканата заповед за изпълнение.

Съдът, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок против подлежащ на обжалване 1 съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване, поради което съдът намира, че същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с което заявителят „Профи кредит България“ ЕООД е претендирал, че П. Н. П., дължи сумите, както следва:

2908,14 лв., представляващата главница по договор за потребителски кредит №40013550513 от 22.11.2022 г., 1082,92 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 10.08.2023 г. до 05.08.2024 г., 1067,19 лв. – цена за услуга Фаст, 2146,69 лв. – цена за услуга Флекси, 30 лв. - такси по тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 25.01.2023 г., 500 лв. такси по тарифата за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни, 548,50 лв. – лихва за забава за периода 11.01.2023 г. до 09.05.2024 г., законна лихва от 398,31 лв. за периода от 05.08.2024 г. до 29.12.2024 г.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от процесния договор, сключен между страните при ОУ, по силата на който кредиторът е предоставил на длъжника кредит в размер на 3500 лв., платим на 30 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 324,81 лв., като за падежна дата е определено 10-о число. Съгласно ОУ към договора, длъжникът дължи и възнаградителна лихва, предварително определена и е разсрочена във времето, като неизплатената част от същата възлиза на 1082,92 лв., за периода 10.08.2023 г. до 05.08.2024 г. Твърди се, че длъжникът е поискал и закупил допълнителни услуги Фаст – за приоритетно становище по искането му за отпускане на кредит, и Флекси – право на едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента за целия срок на действие на договора. Длъжникът не е изпълнил задължението по договора, като е заплатила само 7 вноски по договора, след което е преустановил плащанията, поради което кредиторът е направил кредита предсрочно изискуем на 05.08.2024 г. С оглед допуснатата забава от страна на длъжника, на същия са начислени и претендираните такси за забава.

За да постанови обжалваното разпореждане районният съд е приел, че твърдяната предсрочна изискуемост не е настъпила, тъй като изявлението за обявяване на договора за предсрочно изискуем не е достигнало до длъжника.

Настоящият съдебен състав намира, че постановеното от първоинстанционния съд разпореждане е неправилно.

Съгласно задължителните тълкувания, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 по тълк. д. №6/2017 на ОСГТК, ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Предвид това и с оглед въведеното в чл. 7, ал.3 ГПК служебно задължение на съда, въззивната инстанция следва да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Съдът намира, че процесният договор е сключен с потребител предвид 2 липсата на посочване, че кредитополучателят действа в рамките на своята търговска или професионална дейност или че кредитът е предназначен за извършване на такава, поради което същият попада под регулацията на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Допълнителни по смисъла на горепосочената разпоредба са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, а именно отпускане на заема и неговото администриране, усвояване и управление – арг. от чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

В случая, видно от раздел V и VI от процесния договор за потребителски кредит и чл. 15, 15.1 и 15.2 ОУ, длъжникът е закупил услугите Фаст, предоставяща право на приоритетно становище по искането му за кредит, с цена 1400 лв. и Флекси, предоставяща му право да променя погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания, като отложи, намали или смени датата на падежа на определен брой погасителни вноски, с цена 2800 лв. Уговорено е и че заплащането на цените им е разсрочено на вноски от по 140 лв., дължими заедно с месечната погасителна вноска по кредита.

С оглед изложеното съдът намира, че услугата Фаст със съдържанието, посочено в ОУ към договора, няма характер на допълнителна по см. на чл.

10а, ал.1 ЗПК, защото не е услуга, предлагана при действието на договора, а е за действия, предхождащи самото сключване на договора. Посочената клауза, уреждаща възнаграждение за услуга, която не е сред допустимите по договора за потребителския кредит, противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на такса Флекси следва да се има предвид, че тя се дължи предварително, независимо от това дали ще бъдат ползвани уговорените възможности, даващи право на кредитополучателя да оперира с кредитните средства при облекчени за него условия. Това поставя кредитополучателя в неравноправното положение да дължи цена за услуги, които не ползва, на което съответства и реципрочното право на кредитора да събира цена за непредоставени услуги. Клаузата относно възнаграждение за услуга Флекси е неравноправна, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП, и след като няма твърдения да е индивидуално уговорена, тя е нищожна – чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Отделно от това размерът на възнаграждението за закупуване на пакета от допълнителни услуги - общо 4200 лв., надхвърля размера на отпуснатия кредит от 3500 лв., с оглед на което стойността на тези странични за договора задължения се явява необосновано висока и също води до значително неравновесие в правата на длъжника и на кредитора по договора, което е още един допълнителен аргумент за извода за нищожност на клаузите, с които е предвидено заплащането на тези услуги.

3

Съдът не счита, че закупуването на процесните услуги е незадължително. Индикация за това е уговорката за разсрочването на плащането им като допълнение към уговорените между страните месечни погасителни вноски. Дори и да се приеме обратното и потребителят доброволно да е избрал да заплати сумата от общо 4200 лв. за посочените допълнителни услуги, в случая това е ирелевантно, доколкото основна задача на съда по потребителски дела е да отиде отвъд буквалното съгласие на страните, за да възстанови икономическия баланс по договора в съответствие със законовите правила за защита на потребителя и принципите в тази насока – в този смисъл т. 28 от Определение по дело C-425/23 на СЕС и т. 52 от Решение от 21.04.2016 г. по дело по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerov на СЕС. Следователно в настоящата хипотеза съгласието на потребителя, от когото не може да се очаква да е правно информиран, е въпрос без значение, с оглед служебното задължение на съда за защита на интересите му.

С Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на СЕС е прието, че чл.

3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Следователно може да се обоснове несъмнен извод, че дължимите възнаграждения за допълнителните услуги Фаст и Флекси представляват разход, пряко свързан с договора за кредит и същите следва да намерят отражение при изчисление на ГПР по кредита.

При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките, макар формално процесният договор да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Съдът намира, че характерът на вземането за допълнителните услуги Фаст и Флекси, представлява допълнително възнаграждение за ползване на предоставения паричен ресурс, поради което предполага включването му в ГПР. При отчитането на тези суми като несъмнен разход действителният ГПР би бил различен, т. е. по-висок. В този смисъл вписаното в договора не кореспондира с изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния 4 процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето, съгласно чл. 22 ЗПК, каквато е и настоящата хипотеза.

Предвид изложеното, съдът намира, че неправилно първоинстанционният съд не е извършил проверка за наличието на неравноправни клаузи, съобразно задължението си по чл. 7, ал.3 ГПК, а вместо това директно е извършил преценка за надлежно обявяване на предсрочна изискуемост. Настъпването на предсрочна изискуемост обаче предполага наличие на валидна облигационна връзка между страните, поради което това е и първият въпрос, с който следва да се занимае съдът.

С оглед констатираната от въззивната инстанция недействителност на процесния договор за кредит, в полза на кредитора следва да се присъди само чистата стойност на кредита на основание чл. 23 ЗПК. В случая същата възлиза на сумата от 1226,33 лв. при извършено приспадане от главницата на платените от длъжника, съобразно признанията на заявителя 7 вноски или общо 2273,67 лв. Предвид това, претенцията на заявителя следва да бъде уважена до размера на сумата от 1226,33 лв., представляваща чистата стойност на кредита. В тази част обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно и да бъде разпоредено издаването на заповед за изпълнение. За останалите претендирани суми претенцията на заявителя не следва да бъде уважавана, поради което в тази част обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.