Решение № 200 от 08.06.2026, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. ХАСКОВО, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20265600500147 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК образувано по жалба, подадена от адв. Б., пълномощник на А. Г. Н. от гр.***.

С Решение № 5 / 08.01.2026 г., постановено по гр.д. № 143/2025 г., РС Свиленград е отхвърлил предявения от А. Г. Н., ЕГН **********, против Ж.

Х. Т., ЕГН **********, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 5080,00 лева (2597,36 евро) - предявен като частичен иск от общата сума от 50798,00 лева (25972,61 евро), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи, изразяващи се в нереализиран доход от търговска дейност, която ищецът не можел да извършва в предоставения му под наем от ответника обект, находящ се в гр.

***, представляващ Сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-18.107/ 03.02.2016г. на Изп. директор на АГКК, в периода от месец септември 2022 г. до м. юни 2024 г. включително, в резултат на неправомерни действия на ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба.

1

Съдът е осъдил А. Г. Н. да заплати на Ж. Х. Т. сумата 511,29 евро (1000,00 лева) – разноски по делото.

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът А. Г. Н., който чрез пълномощника си адв. Б. обжалва в срок. Твърди,че обжалваното решение е неправилно, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, в каквато насока излага доводи във въззивната жалба. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на РС Свиленград и постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск. Моли да бъдат присъдени направените по делото, за двете съдебни инстанции, разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от адв. К., пълномощник на въззиваемия Ж. Х. Т., с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция, разноски.

В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си адв. Б., поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея доводи. Твърди,че по делото е безспорно доказано,че обектът е функционирал към момента на отстраняването му и че отстраняването му е извършено по скрит начин, с което са ограничени правата му.

В съдебно заседание въззиваемия, чрез пълномощника си адв. В., оспорва жалбата. Поддържа доводите изложени в писмения отговор.

Твърди,че по делото не са доказани реално претърпени вреди, а твърденията за пропуснати ползи били изцяло предполагаеми.

Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 500 EUR, направени по делото, пред въззивната инстанция разноски - платено възнаграждание на адвокат съгласно договор от 16.02.2026 г.

2

Районен съд Свиленград е сезиран с иск с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД, предявен от А. Г. Н. от гр. *** против Ж. Х. Т. от гр. *** за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5080 лв. (2597,36 евро) - предявен като частичен иск от общата сума от 50 798 лв. (25972,61 евро), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи, изразяващи се в нереализиран доход от търговска дейност, която ищецът не можел да извършва в предоставения му под наем от ответника обект, находящ се в гр. ***, представляващ Сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-18.107/ 03.02.2016г. на Изп. директор на АГКК, в периода от месец септември 2022 г. до м. юни 2024 г. включително, в резултат на неправомерни действия на ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба -19.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което го е отхвърлил изцяло. Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция. Пред въззивния съд не се представиха нови доказателства, които да обосновават изводи, различни от направените от решаващия съд.

Наведените във въззивната жалба оплаквания досежно необосноваността на постановеният съдебен акт и неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Както вече се посочи, решаващият съд е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства и е отговорил обосновано на направените възражения. За да постанови атакуваното решение съдът е приел,че по делото безспорно е установено,че сключеният между страните договор за наем е прекратен на 03.09.2022 г., като след тази дата ищецът е нямал основание да полза наетия обект, респ.няма как да претърпи вреди. Освен това е приел, че по делото не са събрани доказателства, които да установяват твърдените претърпени вреди. Тези изводи на съда са правилни.

Няма спор,че сключеният между страните договор за наем е прекратен на 3

03.09.2022 г. Самият ищец в исковата си молба твърди,че на тази дата е била преустановена извършваната от него ресторантьорска дейност в наетия обект, като твърди,че това е станало против волята му. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,че прекратяването на наемният договор е поради това,че ищецът наемател не е изпълнявал своите задължения и не е заплащал дължимия наем, а също така не е заплащал и дължимите консумативи, които били заплатени от ответника –наемодател.

Ищецът не представи доказателства относно това,че е изпълнил задължението си по наемния договор, а именно,че е заплащал дължимата наемна цена и консумативи. След прекратяване на договора наемателят е длъжен да освободи и върне наетия обект, т.е след тази дата той не може да го ползва. Нещо повече, съгласно чл.236 ал.2 от ГПК, ако наемателят продължи ползването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения. Т.е след като наемният договор е бил прекратен и наемодателят се е противопоставил на по-нататъшното му ползване, то наемателят не е имал право да ползва обекта и е бил длъжен да го освободи. След като наемният договор е прекратен законосъобразно, не би могло да се твърди,че ищецът е претърпял вреди от неползването на наемния обект. Отделно от това и твърдяните от ищеца вреди са хипотетични, предполагаеми, и в хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства за действително претърпени вреди.

Представеното и прието като доказателство по делото Решение № 130/17.06.2024 г., постановено по гр.д. № 106/2023 г. не дава основание да се направят изводи, различни от посочените по-горе. При разглеждането на иска с правно основание чл. 76 от ЗС правнорелевантно е ищецът да установи, че е владеел или държал имота и че това владение/ държане му е отнето по скрит начин. При разглеждането на този спор не е било предмет на установяване наличието на предпоставки за прекратяването на наемния договор. И след като наемният договор между страните е правомерно прекратен, то не би могло да се приеме,че наемодателят неправомерно е лишен от ползването на този обект и че е претърпял загуби. Не е налице колизия между двете решения, доколкото предмет на установяване са различни факти. Няма пречка искът по чл.76 от ЗС да бъде уважен, както е в случая, но след като в настоящото производство се установява валидно прекратяване на наемния договор, то това води като последица преустановяване ползването на наетия 4 обект и задължение за наемателя да го освободи.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5 / 08.01.2026 г. на РС Свиленград, постановено по гр.д. № 143 по описа на съда за 2025 г.

ОСЪЖДА А. Г. Н., ЕГН ********** ОТ ГР. *** ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Х.

Т., ЕГН **********, от гр. *** сумата от 500 евро направени по делото, пред въззивната инстанция разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5