Решение № 177 от 12.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20241100105642 по описа за 2024 година

Предмет на делото са отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл.110 от ЗЗД, както и приет за съвместно разглеждане насрещен иск за реално изпълнение с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Б. М. ЕГН **********, чрез пълномощника адв.Х. Р. от САК срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, с която е предявен иск с правно основание чл.

124, ал.1 ГПК, да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество, вземанията, предмет на Договор за паричен заем № 1915499 от 16.07.2015г., прехвърлени на ответното дружество чрез договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 19.09.2017г., а именно: сумата в общ размер на 48 528.18 лв., от които: сумата в размер на 28 216.85 лв., представляваща остатък от договорна главница; сумата в размер на 1 362.83 лв., представляваща остатък договорна лихва; сумата в размер на 42.17 лв., поради изтекла погасителна давност.

Претендира разноски.

Ищцата твърди, че на 01.02.2024г. отправила до ответното дружество запитване относно задължение, произтичащо от Договор за паричен заем №1915499 от 16.07.2015г. Твърди се, че на 07.03.2024 г. ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изпратил Справка за дължима сума, като уведомил ищцата, че съгласно Рамков договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. и 1

Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2017г. към него, и Приложение 1 от 19.09.2017г. вземането по Договор за паричен заем №1915499/16.07.2015г. е придобито от ответника по силата на сключен договор за цесия между него и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Посочено било, че след цесията на 19.09.2017г. няма извършени плащания и че към 07.03.2024г. нейното задължение е в общ размер на 48 528.18 лв., от които: сумата в размер на 28 216.85 лв., представляваща остатък от договорна главница; сумата в размер на 1 362.83 лв., представляваща остатък договорна лихва: сумата в размер на 42.17 лв., представляваща лихва за забава до 19.09.2017г., ведно със законна лихва в размер на 18 906.33 лв. за периода от 19.09.2017г. до 07.03.2024г. Твърди, че на 25.03.2024г. е извършена и справка за образувани изпълнителни дела, видно от която има едно образувано изпълнително дело № 20227440400153 по описа на ЧСИ М.Д.-И. с рег.

№ 744 от КЧСИ.

Посочва още, че ответното дружество не е предприело действия по събиране на дължимите суми, както и няма образувани изпълнителни дела срещу ищцата с взискател „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Твърди се, че от сключване на договора за цесия до момента на предявяване на иска ищцата не е заплащала сумите по сключения договор с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, няма образувани изпълнителни дела или информация да са предприети действия по принудително събиране на дължимите суми от ответника. Моли исковете да бъдат уважени.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез пълномощника юрк.К.А., в който е изложено становище за неоснователност на исковата молба. Ответникът не оспорва, че на 17.07.2015г. между ищцата и „Уникредит Кънсюмър Файнансинг“ ЕАД е валидно сключен Договор за потребителки паричен кредит с № 1915499.

Твърди, че съгласно процесния Договор за потребителски кредит, общата дължима сума от потребителя е в размер на 47 455,79 лв., а срокът за връщане на потребителския кредит е до 21.07.2025г., в рамките на 120 месечни погасителни вноски размер на 395,46лв. Заявява още, че договорът за потребителски кредит е обезпечен чрез поръчител Ю.А.М.. Поддържа, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД придобива вземанията срещу ищеца по силата на валидно сключен Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 19.09.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на 20.12.2016г. с „Уникредит Кънсюмър Файнансинг“ ЕАД, като задължението е 2 обективирано в Приложение 1, подписано на 19.09.2017г., неразделна част от сключения Рамков договор за цесия. Съгласно сключения Договор за цесия и надлежно упълномощаване от първоначалния кредитор на ищеца, Дружеството е изпратило уведомително писмо за извършената цесия с Изх № УПЦ-П-УКФ/ 1915499 на 28.09.2017г., което не е получено от длъжника. Навежда възражение за недопустимост на исковата претенция, доколкото ответното дружество цесионер все още не е потърсило защита на материалните си права чрез иск. Счита, че позоваването на погасителна давност от страна на ищеца е преждевременно.

Посочва още, че Договорът за потребителки кредит е сключен на 17.07.2015г., но същият е със срок на издължаване до 21.07.2025г. Твърди, че към датата на предявяване на иска част от погасителните вноски не са падежирали, но не е и обявявена предсрочна изискуемост по кредита.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, е депозирал насрещна искова молба срещу М. Б. М., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.

240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал.2 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата 28 216,85 лв. - главница по 101 /сто и една/ броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.01.2017 г. до 21.07.2025г.; сумата 1 362,83 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, от 21.01.2017г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 21.07.2025г.; /падеж на последната погасителна вноска/; сумата 42,17 лв. лихва за забава, за периода от 21.01.2017 г. до 19.09.2017г. /дата на сключване на Договор за цесия/; сумата 20 635,85 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 19.09.2017г. до 01.08.2024г.; законна лихва върху главницата считано от датата на депозиране на насрещния иск до окончателно погасяване на дълга.

Насрещният иск е приет за съвместно разглеждане по делото с Определение №21911 от 12.09.2024г.

В законоустановения срок и по реда на чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от М. Б. М., като ответница по насрещния иск, в който осъдитлните искове са оспорени, като неоснователни. Моли насрещната исковата претенция да бъде отхвърлена, като погасена по давност.

В открито съдебно заседание ищецът чрез адв.И.Й. поддържа предявените искове, претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът не се представлява. Представя писмено 3 становище, в което оспорва предявения иск.

Софийски градски съд, ГО, I-7 състав, преценявайки доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, като се установява и от приетия Договор за потребителски паричен заем № 1915499 от 16.07.2015 г., че между ищцата М. Б. М. като заемател и „Уникредит Кънсюмър Файнансинг“ ЕАД, като заемодател е сключен договор за заем с предмет предоставяне на заемна сума от 30000лв., с уговорена фиксирана надбавка /договорна лихва/ от 7,46 %. /л.34 от делото/ В Договор за потребителски паричен заем № 1915499 е уговорено връщане на общо дължима от потребителя сума в размер на 47 455,79лв. на месечни вноски, всяка от 395,46лв. за период от 120 месеца, считано от сключване на договора.

По делото не е спорно, че на 19.09.2017 г. ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е придобил вземането по Договор за потребителски паричен заем № 1915499 от 16.07.2015 г. по силата на сключен индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.09.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на 20.12.2016г. сключен с „Уникредит Кънсюмър Файнансинг“ ЕАД, като задължението е обективирано в Приложение 1, подписано на 19.09.2017г., неразделна част от сключения Рамков договор за цесия./договор за цесия и приложение на л.43, л.50 –л.52, л.54 от делото/ В приетата неоспорена справка за дължима сума издадена ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от 07.03.2024г. е отразено, че по Договор за потребителски паричен заем №1915499 от 16.07.2015 г. със заемател М. Б. М. и заемодател „Уникредит Кънсюмър Файнансинг“ ЕАД, прехвърлен с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.09.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на 20.12.2016г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД дължимата сума възлиза на 48 528.18лв., в това число главница 28216.85лв., 1362.83 лв. договорна лихва и 18 906.33лв. лихва за забава в периода 19.09.2017г. до 07.03.2024г./л.8 от делото/ Отразено е още, че в периода след датата на цесията 19.09.2017г. няма извършени плащания.

Справка за образувани изпълнителни дела с изх.№1516 /25.03.2024г. се установява, в регистъра на длъжниците към Камарата на частните съдебни изпълнители, за лицето М. Б. М. ЕГН ********** към 25.03.2024 има регистрирано едно висящо изпълнително дело, а именно изп. дело № 4

20227440400153 по описа на ЧСИ М.Д.-И. с рег.№ 744, с предмет парично вземане./л.5 от делото/

Видно от прието неоспорено съобщение за връчване на покана за предсрочна изискуемост от ЧСИ М. Д. с изх.№00696/ 10.05.2018г., на ищцата М. по реда на чл.18, ал.5 ЗЧСИ е изпратена и връчена покана за предсрочна изискуемост на пърично задължение към заемодател „Уникредит Кънсюмър Файнансинг“ ЕАД, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. /л.90 от делото/ С протоколно определение от открито с.з. на 02.10.2025г. на основание чл.161 ГПК, във вр. чл.190, ал.2 ГПК, доколкото ответното дружество е създало пречки за събиране на допуснати доказателства, по делото е прието за установено обстоятелството, че поканата за обявяване на предсрочна изискуемост на процесното задължение е връчена на ищцата М. чрез ЧСИ М. Д. на 10.05.2018г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК

По допустимостта: Отрицателният установителен иск е процесуално допустим, предявен при наличие на правен интерес и надлежно упражняване правото на иск.

Предвид поддържаните в исковата молба твърдения за ищеца е налице правен интерес от водене на производство по установяване на недължимост на процесното задължение. В този смисъл обосновано и е изложил своето становище, което няма основание да бъде преповтаряно.

Не може да има спор, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и наличието му се преценява към момента на подаването на исковата молба до съда.

Константна е съдебната практика, че съдът извършва преценката по допустимостта единствено въз основа на твърденията на ищеца, изложени в исковата молба. Правният интерес е винаги налице, когато съществува правен спор между лицата. Когато страната претендира извънсъдебно едно свое вземане, то очевидно насрещната страна, която отказва да го удовлетвори, влиза в правен спор с първата. Този спор може да почива на различни факти- съществуването на вземането или неговата изискуемост.

5

При всяко положение обаче когато между две страни е възникнал правен спор, всяка от тях може да упражни правото си на иск, за да се постигне яснота относно действителното правно положение между тях, като поиска от съда правният спор да бъде решен със силата на пресъдено нещо. Задължение на съда е да реши всеки правен спор, с който е сезиран /чл. 2 ГПК/, като всяка от страните в исковия процес цели да получи защитата, която влязъл в сила съдебен акт би й предоставил.

В случая, правният интерес на ищцата М. се основава и на обстоятелството, че ответното дружество я уведомява за наличие на задължения по Договор за потребителски паричен заем №1915499 от 16.07.2015 г., като отправя покана за предсрочна изискуемост на задълженията по договора, а последната приема, че задължението е погасено по давност.