Определение № 18408 от 18.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18408 гр. София, 18.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110113186 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от З. П. П. , против „Турски авиолинии Тюрк Хава Йолларъ" АД, ЕИК: 121546781, за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 318 по описа на РС-Тополовград за 2026 г., ІІ-ри граждански състав.

След като разгледа материалите по него, съдът счита, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на иска не са налице.

Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка на специалните процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Видно от документите по ч.гр.д. № 318/2026 г. на РС-Тополовград , в законоустановения срок длъжникът по делото е депозирал възражение, наименовано "по чл. 414 ГПК". В текста на самото възражение обаче длъжникът изрично е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед поради доброволното му плащане преди получаване на заповедта, за което е представил и писмено доказателство за плащане.

При така наведените твърдения за извършено плащане и приложените доказателства към възражението, по своята правна същност депозираният документ не представлява общо възражение по чл. 414 ГПК, а такова по чл. 414а ГПК (възражение за изпълнение на задължението).

Съгласно императивната разпоредба на чл. 414а, ал. 4 ГПК, когато длъжникът възрази, че е изпълнил изцяло или частично задължението си, и представи доказателства за това, съдът е длъжен да изпрати препис от възражението и приложенията към него на заявителя с указания, че в тридневен срок може да подаде становище дали поддържа заявлението си.

1

В настоящия случай тази процедура не е изпълнена от заповедния съд. Вместо това, с Разпореждане № 603/07.04.2026 г., съдът е разгледал подаденото възражение единствено като такова по чл. 414 ГПК и директно е дал указания на заявителя по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че може да предяви установителен иск за вземанията си.

С този пропуск на заповедния съд, заявителят (настоящ ищец) е бил поставен в обективна невъзможност да се запознае с твърденията за плащане и представените доказателства към тях. По този начин ищецът е лишен от правото си да прецени адекватно дали са били налице основания за предявяване на установителен иск и дали същият би бил основателен, особено с оглед риска от възлагане на отговорността за разноски в едно евентуално исково производство.

С оглед изложеното, предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК към момента не са били налице. Указанията са дадени преждевременно, преди да е администрирано надлежно подаденото възражение по чл. 414а ГПК. Следователно, предявеният установителен иск се явява преждевременно заведен и като такъв – недопустим.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане ( в този смисъл - Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на Окръжен съд Пловдив по в. ч. гр. д. № 1652/2018 г.).

Следва да се допълни, че в тази насока са и изричните разяснения, дадени в т.

10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Поради това исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено. Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след стабилизиране на определението, частното производство следва да се върне на състава на РС-Тополовград за надлежно изпълнение на процедурата по чл.

414а, ал. 4 ГПК.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба, подадена от „З. П. П., ЕГН: **********, против „Турски авиолинии Тюрк Хава Йолларъ" АД, ЕИК: 121546781, като недопустима.

2

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 13186 по описа за 2026 г. на Районен съд- София, 66- ти гр.с- в.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Препис от Определението да се връчи на ищеца.

След стабилизиране на определението, заверен препис от същото, да се изпратят на ІІ-ри състав. с-в при РС-Тополовград.

След стабилизиране на определението, заверени преписи от същото и от исковата молба с приложенията да се изпратят на ІІ-ри гр. състав при РСТополовград по ч.гр.д. № 318/2026 г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3