Решение № 3403 от 09.11.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3403 гр. Варна, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И.лена Д. при участието на секретаря Снежана Д. Г. като разгледа докладваното от И.лена Д. Гражданско дело № 20223110102868 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от П. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. **** срещу*** представлявана от кмета ***, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно на уволнението на ищцата, извършено със Заповед № РД07-4/08.02.2022 г. на Началника на РУО – Варна, и неговата отмяна.

В исковата молба се излага, че между ищцата и

***, е било налице безсрочно трудово правоотношение, възникнало по силата на споразумение № ЛС08-199/08.03.2005 г., сключено между ищцата, в качеството й на служител, и Началника на РУО - Варна, в качеството му на орган по смисъла на чл. 61, ал. 2 от КТ, вследствие на спечелен конкурс, по което ищцата е заемала длъжността „директор“ на ****“. Сочи се, че трудовото правоотношение е било прекратявано два пъти едностранно с нарочни заповеди на началника на РУО - Варна, впоследствие отменени по съдебен ред като незаконосъобразни, като последно ищцата е възстановена на длъжността „директор“ при работодателя със Заповед от 18.05.2021 г. на Началника на РУО - Варна. Излага се, че с влязла в сила Заповед № РД14-87/18.11.2021 г. на Министъра на образованието и науката, обн. в ДВ, брой 99 от 26.11.2021 г., ****, обл. Варна, се закрИ., считано от 01.07.2022 г., поради което ищцата е депозирала в РУО – Варна, заявление вх. № 94-218/01.03.2022 г., с което е прекратено едностранно и без предизвестие трудовото правоотношение, считано от 01.03.2021 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 10 от КТ. Сочи се, че на 02.03.2022 г., докато е била в отпуск 1 поради временна нетрудоспособност, на ищцата е връчена процесната Заповед № РД 074/08.02.2022 г. на Началника на РУО - Варна, с която е прекратено отново трудовото й правоотношение, на осн. чл. 330, ал.2, т. 1 от КТ, считано от 02.03.2022 г., като при връчването на заповедта ищцата е записала саморъчно, че трудовото правоотношение вече е прекратено на предния ден – 01.03.2022 г., от нея едностранно, на основание чл. 327, ал. 1, т. 10 КТ. Предвид последното, ищцата счита уволнението, направено с оспорената заповед, за незаконно и настоява за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ по реда на чл. 38, ал. 2, т. 3 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът *** депозира писмен отговор, чрез адв. Р. А., в който излага становище за неоснователност на исковата претенция. Навежда подробни доводи, че не е налице фактическият състав на чл. 327, ал.1, т. 10 от КТ и депозираното от ищцата Заявление вх. № 94-218/01.03.2022 г. до Началника на РУО – Варна, не е произвело правен ефект. Заявява, че към датата, от която ищцата счита ТПО за прекратено – 01.03.2022 г., *** все още не е преустановило дейността си. Последното е закрито, считано от 01.07.2022 г., и от тази дата фактически е преустановило дейността си. Сочи, че липсват данни за постъпило от името на ищцата писмено заявление до Областна инспекция по труда – Варна, не е реализирана и съвместна проверка с представители на НОИ и НАП. Поддържа становище, че ищцата е била запозната със съдържанието на процесната заповед за уволнение.

Уточнява, че ищцата била запозната с наличието на заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение на 08.02.2022 г., посредством телефонен разговор с началника на****.

Настоява за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищцата П. А. И. не се явява лично, представлява се от адвокат К. Г.. Поддържа исковата молба. Претендира разноски. Депозира подробни писмени бележки.

В съдебно заседание ответникът*** се представлява от адвокат Т. Х.. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания писмен отговор. Претендира разноски. Депозира писмени бележки, в които поддържа твърденията си за недобросъвестност от страна на П.

И., както и злоупотреба на последната с права.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Споразумение № ЛС-08-199/07.03.2005 г., същото е сключено между РИО Варна, и П. А. И., на основание чл. 107 вр. чл. 96, ал. 1 от КТ, за определяне на допълнителните условия, свързани с възникналото трудово правоотношение за длъжността „директор“ на **** - общинско училище. Посочено е, че служителят се задължава да постъпи на работа на 11.03.2005 г., като трудовото правоотношение се сключва за неопределен срок.

С Допълнително споразумение № РД 08-423/12.07.2021 г. към трудов договор, сключено между Регионално управление на образованието - Варна, и П. А. И., директор на 2

О***, обл. Варна, на служителя е определено допълнително трудово възнаграждение.

Видно от Амбулаторен лист № 001331, същият е издаден от д-р В. Г. от АПИМПГП „Евромед“ ООД на 08.02.2022 г. в 14:55 ч. за преглед на пациент П. А. И.; на последната е издаден Болничен лист № ***.

Видно от Болничен лист № ***, издаден от АПИМПГП „Евромед“ ООД, П. А. И. е ползвала отпуск по болест от 08.02.2022 г. до 11.02.2022 г. при режим домашенамбулаторен, с диагноза: увреждания на лумбо-сакралните коренчета некласифицирани другаде.

Видно от Болничен лист № ***, издаден от „ДКЦ V Варна Св. Екатерина“ ЕООД след решение на ЛКК № 100440 от 15.02.2022 г., П. А. И. е ползвала отпуск по болест от 12.02.2022 г. до 03.03.2022 г. при режим домашен-амбулаторен, с диагноза: нестабилна стенокардия.

Със заявление с вх. № 94-218/01.03.2022 г. до Началника на РУО - Варна, в качеството му на горестоящ на работодателя орган по чл. 61, ал. 2 КТ, П. А. И., на основание чл. 327, ал. 1, т. 10 от КТ, прекратява едностранно и без предизвестие трудовото си правоотношение с работодателя ***, обл. Варна, на длъжността „директор“, считано от 01.03.2022 г., с мотиви: влязла в сила заповед № РД-14-87/18.11.2021 г. на Министъра на образованието и науката, с която училището се закрИ..

Със Заповед № РД 07-4/08.02.2022 г. на Началника на РУО - Варна, трудовото правоотношение на П. А. И. на длъжността „директор“ на *** е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта, на осн. чл. 330, ал. 2, т. 1 от КТ. Заповедта е връчена на П.

И. на 02.03.2022 г., като последната е отбелязала, че трудовото й правоотношение е прекратено със заявление с вх. № 218/01.03.2022 г. до Началника на РУО.

С Решение № 126/04.08.2022 г. на Апелативен съд - Варна, III състав, е възобновено ВНОХД № 1196/2022 г. на Окръжен съд - Варна, отменени са Решение № 9/21.01.2022 г., постановено по ВНОХД № 1196/2022 г. на Окръжен съд - Варна, и Присъда № 260002 на РС - Девня, постановена на 21.04.2021 г. по НОХД № 71/2021 г. по описа на РС - Девня, и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд - РС - Девня, от фазата на разпоредително заседание.

В хода на производството са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите *** - на страната на ищцата, и Й. ***Х. и А. ***Д. - на страната на ответника.

В показанията си, ценени от съда по реда на чл. 172 ГПК - с оглед на възможна заинтересованост от изхода на делото, свид. **** - съпруг на ищцата, излага, че на 08.02.2022 г. около 17 ч. бил в кухнята, когато телефонът на съпругата му, който бил оставен на масата, звъннал. Изписвало се „И***“ - свидетелят знаел, че това е началничката на съпругата му. Последната си вдигнала телефона, който бил включен на високоговорител, както обикновено. ***попитала: „Какво се случва с Вас, къде се намирате сега?“. Съпругата на свидетеля отговорила, че е в болнични до петък, ****казала: „Ами добре тогава“. В общи линии това бил разговорът. Не били обсъждани връчване на документи, уволнение или присъда. Свидетелят заявява, че не е имало друг разговор между двете на тази дата, той не е присъствал на такъв. Сочи, че съпругата му била в болнични от 08.02.2022 г., тъй като имала неврологичен проблем - била изнервена. *** се обадила отново на 14.02.2022 г. около 9 ч. преди обед. Свидетелят бил закарал съпругата си в другия им апартамент - в кв. „***“, и тя си забравила телефона в колата, поради което при позвъняването на ***отговорил той.

Обяснил, че П. си е забравила телефона и ще й го занесе по-късно, *** казала: „Добре тогава“ и разговорът приключил.

От показанията на свид. Н***се установява, че същата познава П. И. от поне 14 години, тъй като са работили заедно в училището в с. Николаевка. Към 08.02.2022 г. свидетелката била заместник-директор по учебна дейност на ***. Спомня си, че на тази дата 3 в училището дошли трима души от РУО - началничката и още двама инспектори. Спрели на първия етаж и като разбрали, че директорката я няма, нито информирали свидетелката за причината на посещението, нито пожелали да се качат. Накарали свидетелката да позвъни на г-жа И., последната се обадила и казала, че е пред лекарския кабинет и чака да влезе.

Свидетелката предложила на проверяващите съдействие, но те не се качили, не се и вписали в книгата за проверките. Свидетелката излага, че когато директорката отсъства, за заместването се издава заповед. Този ден обаче й било станало внезапно лошо и помолила колежка да я закара до болницата. Свидетелката не знае в какво се е изразявало неразположението. Имало издадена заповед за заместване, но свидетелката я взела по-късно, към 17 ч. на същия ден, когато отишла в дома на И., за да види как се чувства. Не влязла в апартамента, стояла на вратата и не си спомня дали съпругът на ищцата си е бил вкъщи; докато била там, не била чула да е звънял телефон.

От показанията на свид. Й. Х. - служител на РУО - Варна, се установява, че същата е участвала при опита процесната заповед за освобождаване от длъжност на П. И. да бъде връчена на последната на 08.02.2022 г. Излага, че в случай на освобождаване на директор се процедира по един и същи начин. Началникът и двама експерти - свидетелката и началникът на отдел АПФСИО, отишли със служебната кола до с. ***около обяд, но свидетелката не се спомня точно в колко часа. Като тръгнали да се качват по стълбите от първия към втория етаж, ги посрещнали двамата заместник-директори. Единият от тях им казал, че директорката я няма, а другият, че май я няма, тръгнали да я търсят, накрая потвърдили окончателно, че я няма. Проверяващите поискали заповед за заместване, такава нямало.

Помолили заместник-директорите да позвънят на директорката. Оказало се, че тя е на лекар и ще дойде в РУО - свидетелката предполага, че по това време ищцата вече е знаела защо искат да й връчат заповед. Свидетелката излага, че в късния следобед била в кабинета на гжа ***, когато последната позвънила на И.. Не чула какво казала ищцата, тъй като телефонът не бил на високоговорител, но чула, че ****й казала, че я търсят, за да й връчат заповедта, с която я освобождават във връзка с присъдата. Свидетелката уточнява, че не е практика в РУО такИ. важни факти и актове да се съобщават по телефона, но счита, че от гледна точка на човешките и колегиални отношения е етично да се съобщи по телефона за какво искат да връчат даден документ. Впоследствие на двама колеги било разпоредено да отидат да търсят И. на адресите, които имали, за да й връчат заповедта, а след като те не успели, Началникът решил заповедта да бъде връчена чрез съдия-изпълнител. На втория или третия път И. подписала заповедта, но написала, че вече е подала молба за освобождаване по друг член, поради закрИ.не на училището.

В показанията си свид. А. Д. - служител на РУО - Варна, заявява, че не е запознат със съдържанието на процесната заповед, но заедно с Началника на РУО и свидетелката Х. е бил на 08.02.2022 г. в училището в с. *****, за да я връчат. Свидетелят не се сеща кога точно са отишли - било преди обед или някъде около обед. Не успели да връчат заповедта, тъй като директорката отсъствала. Колежката му Х. пожелала да види заповедта за възлагане на управлението на училището на заместник и доколкото свидетелят си спомня, единият от заместниците представил такава заповед, но подписана не от директорката, а от самия него. След този случай, пак през зимата, свидетелят и негов колега трябвало да връчат заповедта на И. в дома й, някъде около Б***а. Нямало я. Ходили да я търсят и на друг адрес, който бил даден в съдебните книжа - в някакъв блок във „***“, обикаляли два часа да търсят адреса, но накрая се оказало, че такъв блок няма. На връщане минали пак през нейния адрес, но синът й доста остро им казал, че я няма. Свидетелят сочи, че не е присъствал на телефонни разговори на г-жа ***с И., но знае, че е имало такИ.. Не може да каже дали е практика в РУО да се съобщава на директори за заповеди за уволнение по телефона.