Решение № 2940 от 16.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2940 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100505915 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 5465/06.04.2023г. по гр.д. № 63047 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 31-ви състав Държавно предприятие „Б.с.т.“ ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** е осъдено да заплати на Г. А. С., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. **** на основание на чл. 53, ал.1 вр. с чл. 52 от ППЗПП вр. с чл. 62, ал. 3 от ТЗ и чл. 79, ал.1 от ЗЗД сумата от 22 346,04лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 21.11.2022г., до изплащането й, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие съгласно чл. 19, ал.1,т. 4 от договор № 35-00-2/11.03.2022г.; на основание на ч л. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2673,84лв., представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.

№117446/27.04.2023г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Държавно предприятие „Б.с.т.“ ЕИК ****, в частта, с която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че дадената от СРС правна квалификация на иска 1 била неправилна. Претенцията била за неустойка за обезщетение поради неизпълнение на договорно задължение. СРС не обсъдил всички събрани доказателства, не обсъдил и всички наведени възражения. Нямало мотиви за присъдената законна лихва. Клаузата по чл. 19, ал.3 и чл. 19, ал.1,т. 4 от договора била нищожна поради противоречие с принципа на добросъвестност и справедливост, съответно на добрите нрави, на закона. Неправилно било прието от СРС, че въззивникът е с надмощно икономическо положение Предприятието не било сключило договора с ищеца, той бил сключен от министъра на спорта, който го бил назначил. Държавното предприятие не било страна по този договор и несъстоятелен бил извода на СРС, че предприятието има надмощно икономическо положение над ищеца. При сравнението на чл. 19, ал.1, т. 4 от договора с тази на чл. 19, ал.1,т. Се установявала нищожността на чл. 19, ал.1,т. 4 от договора.

Нееквивалентността в правата по тези клаузи , а и предвидената в тежест на въззивника неустойка не позволявали извод, че предприятието е с надмощно икономическо положение. Чл. 19, ал.1, т. 3 от договора била предоставяла тотален превес на интересите на ищеца, от което прозирало незачитане на обществения порядък, гарантиращ справедливостта и добросъвестността като обществени ценности, още повече че неустойката била разходване на публични финансови средства. Накърняване на добрите нрави винаги било налице, когато се постигало несъвместима с обществената представа неравнопоставеност на страните Назначаването на ищеца не било предшествано от конкурс, а само след такъв би могло да сключи договор за управление – аргумент от чл. 21, ал.1 от ЗПП Назначаването било за нови временно изпълняващи членове на УС за срок до провеждането на конкурс.

Така следвал извода че уговореното 6-месечно предизвестие за прекратяване на договора значително ограничавало упражняването на правото на прекратяване, излизало извън пределите на чл. 15,ал.1, т. 8 от Устройствения правилник на ДП БСТ, ограничаващо срока на предизвестие до 1 месец.

Устройствения правилник бил нормативен акт и противоречието с него водело до нищожност по ЗЗД поради противоречие със закона. Размерът на договореното обезщетение противоречал на добрите нрави Неправилно било прието от СРС, че това обезщетение целяло обезщетяването на вреди от оставане без доходи. Нямало ограничение за лица различни от изпълнителните членове и управителите да работят на друга работа по 2 служебно или трудово правоотношение. В случая не била приложима забраната по чл. 20, ал. 3 от ЗПП, за ищеца нямало забрана по време на договора и след това да работи и да получава доходи, само от неговата воля зависело дали да го прави. Така договорената неустойка излизала извън пределите на присъщата й обезщетителна функция, водела до неоснователно обогатяване. Реално клаузата целяла чрез финансова санкция да се ограничи по недопустим начин възможността предприятието да прекрати договора с ищеца, а това право му било предоставено с чл. 15, ал. 1, т. 8 от Устройствения правилник. Уговорката по чл. 19, ал.3 от договора била само санкция за предприятието, нямало такава за ищеца и това водело до неравнопоставеност. Липсата на основание за клаузата по чл. 19, ал. 3 от договора произтичало от разпоредбата на чл. 54, ал.1 от ППЗПубличните предприятия, като не е посочена изобщо възможност за такова обезщетение за разлика от договорите за управление и контрол на търговски дружества с частен капитал, при които нямало задължително съдържание. Всяко едно от основанията – липса на основание, противоречие със закона и противоречие с добрите нрави било достатъчно, за да обоснове нищожност на клаузите.

Неправилно било прието от СРС, че иск е доказан по размер. СРС посочил, че релевантно е възнаграждението за пълен отработен месец, но не ставало ясно защо това е възнаграждението за юни 2022г. В случая възнаграждението не било постоянна величина, а било определяемо. Не бил страна по материалното правоотношение с ищеца и не отговарял за заплащане на процесните суми, защото не бил страна по договора. Претендирал е разноски.

Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.

Въззиваемият- ищец Г. А. С., ЕГН ********** , в предоставения срок е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно. Посочил е, че районният съд съобразил фактите, на основание на които е предявен иска е правната квалификация била правилна, докладът по делото също бил правилен в съществената си част по т.1 и по т.5 от чл. 146 от ГПК, останалите точки също били правилно определение, но те нямали съществено значение в случая. Районният съд се произнесъл по всички наведени възражения и всички събрани доказателства.. законната лихва била поискана с исковата молба, тя се дължала по силата на закона, не било необходимо присъждането й да се мотивира специално. Правилни били изводите на СРС за валидност на клаузата по чл. 19, ал.3 от договора, 3 мотивирайки се с договорната свобода и приемайки, че добри нрави не са нарушени, че държавното предприятие има надмощно икономическо положение спрямо всеки член на управителния му съвет Страна по договора било държавното предприятие, независимо, че договор бил сключен от Министъра на спорта . Неоснователни били доводите на въззивника, че нямало пречка да реализира доходи по друго правоотношение. В случая изискването за качествено изпълнение на задълженията по договора с въззивника налагало да фокусира вниманието си върху изпълнението на функциите си по него, а не да встъпва в други правоотношения. Уговореното обезщетение целяло да обезщети рязкото прекратяване на правоотношението без да се спази срока на предизвестие и не надхвърляло границите на обезщетителната му функция. Правилно било прието от СРС , че релевантно е възнаграждението за юни 2022, като такова за пълен отработен месец.

Претендирал е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 254007/21.11.2022г. на Г. А. С., ЕГН ********** срещу Държавно предприятие „Б.с.т.“ ЕИК **** с която е поискало от съда на основание на чл. 19, ал. 3 вр. с ал.1т.4 от договор № 35-00-2/11.03.2022г. да осъди ответника да му заплати сумата от 22 346,04лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 21.11.2022г., до изплащането й, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на договора . Навел е твърдения, че на 11.03.2022г. с министъра на спорта сключил договор за възлагане на управлението и контрола на ответника и започнал да изпълнява длъжността член на УС на ответника, този договор бил прекратен със Заповед № РД-09-753/23.08.2022г. и обстоятелството било вписано в ТР на 29.08.2022. Съгласно чл. 19, ал. 3 от договора ако същият бъде прекратен без да се спази 6-месечно предизвестие или без да са налице някое от условията по чл. 24 от закона за публичните предприятия, то му се дължало обезщетение в размер на 6-месечни възнаграждения такъв бил и процесния случай. Възнаграждението му за пълен отработен месец било 3724,34лв., на 22.09.2022г. Поканил ответника да му плати процесната сума, но това не било направено. Не били налице основанията по чл. 24 от ЗПП, защото не била спазена процедурата по чл. 19, ал.2 от договора,изискваща 4 при твърдение за тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, на довереника да се предостави подходящ срок не по-кратък от 14 дни да изпълни задълженията, което не било направено от ответника. Претендирал е разноски.

Ответникът Държавно предприятие „Б.с.т.“ ЕИК **** в предоставения срок за отговор е оспорил иска. Посочил е, че действително с ищеца бил сключен договора от 11.02.2022г., заведен под № 35-00-1/10.03.2022г., който бил прекратен Сключването и прекратяването на договора било направено от Министъра на спорта съгласно разпоредбите на чл. 13А, ал. 7 от Закона за хазарта съгласно чл. 13, ал.3 от Устройствения правилник на ответника и чл.

52 от Правилника за прилагането на Закона за публичните предприятия.

Договорът съдържал клаузи на чл. 19, ал.1,т.3 и т. 4 които показвали нееквивалентност в правата на страните по него, тотален превес на интересите на ищеца, от което следвало явно незачитане на обществения прапорядък, гарантиращ справедливостта и добросъвестността като обществени ценности.

Уговорения срок от 6 месеца в клаузата на чл. 19, ал.1,т.4 от договора противоречал на чл. 15, ал.1,т.8 от Устройствения правилник на ДП „БСТ“, сочещ един месец като срок за предизвестието за прекратяването на договора. Нямало предвидена реципрочна на чл. 19, ал. 4 от договора клауза в интерес на ответника, което накърнявало принципа на добрите нрави.

Разумната граница на свободата на договаряне изисквала еквивалентност на насрещна реципрочна престация. Отделно договорения размер необосновано бил завишен в сравнение с вредите, които ищецът би търпял от неспазения срок на предизвестие. Клаузата на чл. 19, ал. 4 от договора противоречала на закона и на добрите нрави и като такава била нищожна. Евентуално иск бил неоснователен поради неизпълнение от ищеца на задължението по чл. 17, ал.1 от договора вр. с чл. 58 от ППЗПП-за даване на гаранция за управлението на ищеца. Извършването на това нарушение било прекратително по отношение на договора основание и изключващо основание за плащане на процесното обезщетение. Недоказано бил размер на иска, възнаграждението било определяемо, не следвало обезщетението да се определя въз основа на полученото такова за пълен отработен месец. Оспорил е твърдението на ищеца, че прекратяването на договора е в отсъствие на обстоятелства по чл.

24 от ЗПП. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на ищеца.

5

С Определение от 05.02.2023г. СРС е посочил, че предявеният иск е за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на договор за управление, като е отделил като безспорни обстоятелства по делото, че между страните е сключен договор № 35-00-2/11.03.2022г. За възлагане на управлението и контрола на ДП „Б.с.т.“, прекратен със Заповед № РД-09-753/23.08.2022г. на Министъра на младежта и спорта , че ищецът е заличен като член на УС в ТР на 29.08.2022г.

По делото са приети неоспорени от страните Заповед № РД-0997/07.02.2022г., договор от 11.02.2022г., носещ подпис за страните изведен с № 35-00-2/11.03.2022г., съгласно които Министъра на младежта и спорта на основание на чл. 13, ал. 3 вр. с чл. 15, ал.1, т.1 от Устройствения правилник на ДП „Б.с.т.“ е назначил Г. А. С. като член на Управителния съвет на предприятието, на 11.02.2022г. е сключен договор от министъра на младежта и спорта и ищеца, с който на основание на чл. 52-54 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, чл. 13А, ал. 5 от закона за хазарта и и чл. 13, ал.3 вр. с ал. 2 Устройствения правилник му е възложено управлението и контрола на предприятието, като изпълнява длъжността „член на УС“ за срок „до заличаването му в ТР като член на УС“ срещу месечно възнаграждение, определено съгласно Политиката за възнаграждения на членовете на УС и изпълнителния директор на предприятието, като осигуряването по КСО на довереника се извършва за сметка на предприятието като осигурител за всички осигурителни рискове, като предприятието е длъжно да осигурява на довереника възможност за ползване на платен годишен отпуск от 30 дни и при прекратяване на договора за неизползвания отпуск се дължи обезщетение. Съгласно чл. 12-18 от договора довереникът е длъжен да управлява предприятието в съответствие с действащото законодателство, съвместно с другите членове на УС да изготвя бизнес-програма в срок до 8 месеца, като представя ежегодно актуализация на същата; да докладва на УС всички обстоятелства от значение за стратегическо развитие на предприятието или оперативната му дейност; да не разпространява служебна информация, да не уронва добро име на доверителя или на БСТ; да не осъществява конкурента дейност на БСТ; да внесе по сметка на БСТ парична гаранция в размер на 3 месечно възнаграждение в срок от три месеца от сключване на договора, като гаранция за отговорността 6 за действията му; отговаря за вредите причинени на БСТ. Съгласно чл. 19, ал.1 от договора същия се прекратява при наличие на обстоятелства от чл. 24 от Закона за публичните предприятия; по взаимно съгласие; едностранно от довереника с незабавно действие; с едностранно предизвестие от доверителя с 6 месечно предизвестие. Съгласно чл. 19, ал.2 от договора при прекратяване на договора на основание на чл. 24, ал.1, т. 6 от ЗПП доверителят е длъжен да предупреди довереника писмено поне веднъж за тежко нарушение или системно неизпълнение на задълженията, като даде подходящ срок не пократък от 14 дни за изпълнение.Съгласно чл. 19, ал. 4 от договора при прекратяване на договора на основание на чл. 19, ал.1,т.4 от договора без да е спазен срока за предизвестие или без да е налице някое от обстоятелствата по чл. 24 от ЗПП доверителят има право да получи обезщетение в размер на 6 месечни възнаграждения по този договор. В заповедта от 07.02.2022г. е посочено че се прекратява правоотношението с В.Т. и с Л.П. като членове на УС на основание на чл. 15, ал.1, т.1 от Устройствения правилник на ДП „БСТ“ по техни молби от 19.08.2021г.