Решение № 4919 от 15.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4919 гр. София, 15.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110165151 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от А. Г. А. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 2882388 от 08.12.2023 г. Излагат се съображения, че съгласно сключен между страните по делото договор за потребителски кредит № 2882388 от 08.12.2023 г., съгласно които кредитодателят „Кредисимо“ ЕАД е предоставил сума в заем на кредитополучателя в размер на 300 лв., при договорена годишна възнаградителна лихва от 40%, при ГПР от 49,41% и период на револвиране 18 дни, срещу задължението на кредитополучателя А. А. да върне сума в общ размер от 306 лв. Твърди се, че в чл.4 от посочения договор за кредит и в раздел III, т. 12 от Общите условия е уговорено, че кредитополучателя трябва да представи обезпечение на кредитора под форма на банкова гаранция или да сключи договор за поръчителство с одобрен от кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД гарант – поръчител в срок от 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит, а в случай, че кредитодателят е заявил предоставяне на кредит без поръчител, срокът за разглеждане и одобрение е 14 дни, а предложението за кредит съгласно стандартния европейски формуляр е валидно 10 дни. Сочи, че в процесния случай, едновременно със сключването на договора за заем ищецът в качеството си на кредитополучател е сключил и Договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитодателя 1 дружество – „Ай тръст“ ЕООД, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 57,87 лв. Поради това общият размер на дължимата от кредитополучателя сума е в размер не на 306 лв., а в общ размер на 363,87 лв.

Излага подробни съображения, че договорът за потребителски кредит № 2882388 от 08.12.2023 г. е нищожен поради противоречие и заобикаляне на закона и на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че предоставянето на поръчителство от страна на кредитополучателя е при крайно завишено изискване – предоставяне на банкова гаранция или сключване на договор за поръчителство с дружество, избрано от кредитора, поради което кредитополучателят няма възможност да избере поръчител, които да му предостави безплатно поръчителство и възможност за индивидуално договаряне. Посочва, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, предвид което кредитодателят и поръчителят се явяват свързани лица. Посочва, че при непредоставяне на исканото обезпечение, вместо в уговорения срок от 24 часа от предоставяне на обезпечението, заемът се предоставя в значително подълъг срок – от 14 календарни дни. Излага подробни съображения, че клаузата на чл. 4 от договора за кредит е неравноправна клауза в потребителски договор на основание чл. 143 ЗЗП и като такава на основание чл. 146 ЗЗП е нищожна. Сочи, че възнаграждението по договора за поръчителство представлява скрита възнаградителна лихва за кредитодателя, доколкото се дължи на гаранта, който е дружество, чийто капитал е изцяло собственост на кредитодателя, а плащането на гаранта (поръчителя) се осъществява чрез предаване на сумата на кредитодателя, поради което реален получател на плащания е кредитодателя. Заплащането на възнаграждение за предоставяне на поръчителство е услуга в полза на кредитодателя, а не на кредитополучателя; заплащането на възнаграждение за предоставяне на поръчителство представлява задължително условие за отпускане на заема и същото се дължи, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не, а непредоставяне на обезпечение по договора за заем не води до увеличаване на разходите за кредитора или до претърпяване на вреди за кредитора. Поради това счита, че сумата за възнаграждение следва да се включи при изчисляване на ГПР, а с невключването се нарушават изискванията за правилно посочване на ГПР, което води до недействителност на договора за кредит по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а с включването на таксите за предоставяне на поръчителство общия размер на ГПР е над 100%, с което се нарушава чл.19, ал.4 ЗПКр. и представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.2, т.4 ЗЗП.

Заедно с посоченото, поддържа, че договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД е нищожен поради противоречие на добрите нрави. Поддържа, че търговецът се е възползвал от своето надмощно положение и си е осигурил допълнително възнаграждение в своя ползва чрез таксата за поръчителство.

Въз основа на посоченото, предявява иск срещу „Кредисимо“ ЕАД, с който моли съдът да обяви за нищожен договор за потребителски кредит № 2

2882388 от 08.12.2023 г. на основание противоречие и заобикаляне на закона поради противоречие неточно посочено ГПР, а в условията на евентуалност, поддържа, че клаузата на чл.4, ал.1 от договор за потребителски кредит № 2882388 от 08.12.2023 г., сключен между А. А. и „Кредисимо“ ЕАД е нищожна, а също така предявява установителен иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД, че договор за предоставяне на поръчителство, сключен между А. А. и „Ай Тръст“ ЕООД от 08.12.2023 г. е нищожен на основание противоречие на добрите нрави, както и иск за осъждане на „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 5 лв. като частичен от общо 57,87 лв., като получена без основание. Претендира присъждане на разноски по делото.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът „Кредисимо“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва, че при изчисляване на ГПР следва да се включи и възнаграждението за предоставяне на поръчителство, като поддържа, че предоставянето на поръчителство не е задължително условие за сключване на договора за кредит. Посочва, че към момента на сключване на кредита, „Кредисимо“ ЕАД не е знаел размер на възнаграждението за предоставяне на поръчителство и поради това не го е включил при изчисляване на ГПР.

Поддържа, че възнаграждението на поръчителя по договор за предоставяне на поръчителство представляват възнаграждение по договор за поръчка, поради което не попада в общите разходи по кредита. Признава, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕАД, но въпреки това посочва, че двете дружества са самостоятелни лица с различен предмет на дейност. В условията на евентуалност, в случай, че се признае, че възнаграждението на поръчителя представлява скрито възнаграждение за кредитора, или ако договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, то следва да отпадне единствено възнаграждението за предоставяне на поръчителство, но не и останалите клаузи по договора за потребителски кредит. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Възразява за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., като възразява, че ищеца е материално затруднено лице.

Евентуално, моли за намаляване на адвокатското възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото до размер под минималния.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай тръст“ ЕООД подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователен.

Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство е отделен от договора за кредит. При сключване на договор за кредит, потребителя може да избере да сключи или да не сключи договор за поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД, като договорът за поръчителство и за кредит са отделни и различни видове договори, които се сключват отделно, с различни дружества и към момента на сключване на договора за поръчителство, всички договорни клаузи по договора за кредит са вече уговорени. Излага съображения, че за да се включи едно парично задължение на потребителя в ГПР, то трябва да е разход на кредитополучателя, да е известно на кредитора към момента на сключване на договора и да е свързан с договора за кредит, а в случай, че 3 разходът е за допълнителна услуга, както е в процесния случай, се включва в ГПР само когато сключването на договора е задължително условие за получаване на кредита. Поддържа, че размерът на възнаграждението за предоставяне на поръчителство не следва да се включва в общия размер на ГПР, тъй като договорът за поръчителство е сключен по време след сключване на договора за кредит и поради това кредиторът не е знаел при предоставяне на кредита за дължимите такси по договора за предоставяне на поръчителство и не е могъл да ги включи в общите разходи на потребителя и оттам – при изчисляване на ГПР, а заедно с това предоставянето на поръчителство не е задължително условие за сключване на договора за кредит, а е допълнителна услуга по избор на потребителя. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Възразява за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., като възразява, че ищеца е материално затруднено лице. Евентуално, моли за намаляване на адвокатското възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото до размер под минималния.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът не се явява и не се представлява. От пълномощник е постъпила молба, въз основа на която, с протоколно определение в о.с.з., съдът е приел изменение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, чрез увеличение на неговия размер, като същият се счита предявен за сумата от 57,87 лв.

Ответниците, не изпращат представители, като от всеки от тях е постъпила молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител, както и искане към съда разноските на насрещната страна за адв. възнаграждение да бъдат определени в справедлив размер, с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове, както следва: установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД, за установяване спрямо ответника „Кредисимо“ ЕАД, че договор за потребителски кредит № 2882388/08.12.2023 г. е нищожен поради противоречие на закона и заобикаляне на закона, евентуално съединен с иск с правно основание чл. 146, вр. с чл. 143 ЗЗПотр. и чл. 26, ал.1, предл.2 ЗЗД, вр. с чл.21, ал.1, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за заем поради заобикаляне на закона, като заблуждаваща търговска практика и като неравноправна клауза в потребителски договор; както и установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД за установяване спрямо ответника „Ай Тръст“ ЕООД, че договор за предоставяне на поръчителство от 08.12.2023 г. е нищожен поради заобикаляне на закона и противоречие на добрите нрави, кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от от 57,87 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за предоставяне на 4 обезпечение

По предявените искове за нищожност на договора за кредит, на клауза от него и на договор за предоставяне на поръчителство, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти: сключване на договор между страните, както и посочените основания за нищожност – неправилно посочен размер на ГПР в договора, който не отговаря на действителния такъв, който надвишава максималния размер, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и заобикаляне на закона и противоречие на добрите нрави, а по договора за предоставяне на поръчителство – липса на изпълнение на типичната и непосредствена правна цел с договора, а именно обезпечаване на възможността на кредитора да удовлетвори вземанията си по договора при неизпълнение на длъжника. Ответникът следва да докаже, че посоченият ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и че не надвишава максималния законов размер.