Решение № 320 от 27.02.2026, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 320

Ловеч, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - I тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

Членове:

ГЕОРГИ ХРИСТОВ

ТАНКА ЦОНЕВА

При секретар ТАТЯНА ТОТЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНА ПАВЛОВА канд № 20267130600061 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на С. А. А., [ЕГН], с адрес: гр. Ловеч, [жк], [адрес], срещу Решение № 10 от 05.01.2026 г., постановено по АНД № 205 по описа за 2022 година на Районен съд – Ловеч, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № LBLD-2314/21.12.2021 г., издадено от М. А. П. - началник Сектор „Български документи за самоличност“ /БДС/ при ОД на МВР - Ловеч, с което е наложена на основание чл. 81, ал. 1, т. 5 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ глоба в размер на 20,00 /двадесет/ лева на С. А. А. от гр. Ловеч, за нарушение на чл. 31, ал. 2, пр. 1 от ЗБЛД.

В касационната жалба са наведени доводи, че решението е постановено при неправилно приложение на закона, като според касатора съдът не е съобразил, че А. е боледувал от Ковид-19. Моли съдът да отмени обжалваното решение на Районен съд – Ловеч.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа касационната жалба. Излага съображения по същество, като твърди, че не е спазил срока за подаване на заявление за подновяване на личната му карта, тъй като е бил възпрепятстван заради боледуването от Ковид-19, като се лекувал в домашни условия.

Ответникът – началник Сектор „Български документи за самоличност“ се явява лично и оспорва касационната жалба, като развива съображения относно нейната неоснователност.

Окръжна прокуратура – Ловеч – редовно уведомена, не изпраща представител и не ангажира становище.

Административен съд - Ловеч, в настоящия касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение на Районен съд - Ловеч, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба оплаквания съдът квалифицира като такива за допуснато съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

С обжалваното решение първи наказателен състав на Ловешкия районен съд е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № LBLD-2314/21.12.2021 г., издадено от М. А. П. - началник Сектор „Български документи за самоличност“ при ОД на МВР - Ловеч, с което на основание чл. 81, ал. 1, т. 5 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ на С. А. А. от гр. Ловеч е наложена глоба в размер на 20,00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 31, ал. 2, пр. 1 от ЗБЛД.

Пред районния съд от фактическа страна е установено, че на 15.12.2021 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 2314 от старши експерт в Сектор „БДС“ при ОД на МВР Ловеч св. М. П., в присъствието на св. Д. И. и Н. Н., срещу С. А. А., за това, че на 15.12.2021 г. в 14:52 часа в сектор БДС при ОД на МВР - Ловеч, [улица], е установено, че не е подал заявление за издаване на нова лична карта в законоустановения срок до 30 дни след изтичане на валидността на лична карта № *********, издадена на 07.09.2011 г. от МВР - Ловеч, краен срок за подаване на заявление – 07.10.2021 г., с което виновно е нарушил чл. 31, ал. 2, пр. 1 от ЗБЛД. Жалбоподателят не е направил възражения по АУАН. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

Първоинстанционният съд приел, че е била спазена процедурата по съставяне на АУАН, както и че административното обвинение е обосновано в необходимата степен от фактическа страна чрез посочване на всички факти и обстоятелства, релевантни за наличието на съставомерно деяние.

Съдът приел, че нарушението, за което е санкциониран А. е безспорно доказано, като не е кредитирал възраженията на жалбоподателя за наличието на обективни причини, поради които не е подал в срок заявление за издаване на нова лична карта, а именно здравословното му състояние, въпреки представеното уведомление от личния лекар /л. 20/, тъй като в същото не се съдържат обстоятелства в достатъчен обем, които да подкрепят изложеното в жалбата, че А. е боледувал от Ковид-19 към момента на извършване на нарушението, че е бил под карантина и за какъв период, което е било пречка да изпълни задължението си по чл. 31, ал. 2 от ЗБЛД. Според съда, А. не е ангажирал доказателства, че е бил поставен под карантина, като от представеното медицинско уведомление се установява заболяване - Остра вирусна инфекция, от което жалбоподателят е страдал в периода 11.10.2021 г. – 25.10.2021 г., който период на заболяване не съвпада с датата, на която е извършено нарушението. Въззивният съд приел, че същият е следвало да подаде заявление за издаване на лична карта до 07.10.2021 г., а се е явил на 15.12.2021 г. в сектор БДС при ОД на МВР - Ловеч за издаване на лична карта.

По така изложените съображения районният съд потвърдил процесното наказателно постановление.

Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка, която се споделя изцяло от настоящия касационен състав на съда.

Споделят се правните изводи на решаващия съд за законосъобразност на процесното НП, като АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на предвидената процедура. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, накърняващи правото на защита на жалбоподателя. Описаните в НП обективни признаци на извършеното нарушение напълно съответстват на посочената за нарушена правна норма и приложимата санкционна разпоредба. Отразени са достатъчно факти относно дата, място и начин, изчерпващи всички обстоятелства, при които е извършено нарушението.

На касатора е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 31, ал. 2, предл. 1 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, която въвежда задължение на всяко лице, притежаващо българска лична карта, да подаде заявление за издаване на нова в срок до 30 дни, когато картата е с изтекъл срок. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкцията, предвидена в чл. 81, ал. 1, т. 5 от ЗБЛД, съгласно който текст се наказва с глоба от 20,00 до 150,00 лв. лице, което не подаде заявление в срок до 30 дни за подмяна на личната карта или временната карта за самоличност след изтичане на нейната валидност.

От събраните от районния съд писмени и гласни доказателства по несъмнен начин се установява, че на 15.12.2021 г. при подаване на заявление за издаване на нова лична карта, А. не е изпълнил вмененото му в чл. 31, ал. 2 от ЗБЛД задължение, тъй като е пропуснал законоустановения 30-дневен срок. Личната му карта е била валидна до 07.09.2021 г. и той е следвало да подаде заявление за издаване на нова до 07.10.2021 г., което обаче не сторил и по този начин с поведението си е осъществил състава на нарушението по чл. 31, ал. 2, пр. 1 от ЗБЛД. При това положение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност от страна на АНО.

Касае се за формално нарушение, при което няма съставомерни вредни последици. В случая, административното нарушение е формално, на просто извършване. За да бъде довършено, е достатъчно да е пропуснат законоустановеният срок за подаване на заявление за издаване на нова лична карта след изтичане срока на валидност на старата такава. Както правилно е установил районният съд, 30-дневният срок по чл. 31 ал. 2 от ЗБЛД е изтекъл преди периода на заболяване на касатора /11.10.2021 г. – 25.10.2021 г./, удостоверен с уведомлението от д-р Х. /л. 20 от АНД № 205/2022 г. по описа на РС Ловеч/. Същевременно липсват данни А. да е боледувал от Ковид-19, каквито твърдения е изложил в касационната жалба, както и в жалбата до районния съд, предвид обстоятелството, че въпросното уведомление единствено удостоверява наличието на „ОВИ – остра вирусна инфекция“, без други данни за нейния вид. От страна на касатора не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че е бил обективно възпрепятстван да подаде заявление за издаване на нова лична карта в периода от 07.09.2021 г. до 07.10.2021 г. С оглед на което, не може да се приеме, че релевантният в случая срок не е бил спазен по обективни причини.

Определеното административно наказание глоба в размер на 20,00 лева е в размер на предвидения минимум в разпоредбата на чл. 81, ал. 1, т. 5 от ЗБЛД /в относимата редакция към датата на издаване на процесното НП – ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от 2.08.2021 г./, поради което не може да бъде изменяно. Посочената санкционна норма съответства на нарушената такава, а именно чл. 31, ал. 2, пр. 1 от ЗБЛД.

От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни.

Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, които е безпредметно да бъдат преповтаряни и към които мотиви следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

С оглед изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Въпреки изхода на делото, от страна на ответника по касация не е направено искане за присъждане на разноски, с оглед на което съдът не следва да присъжда такива.

Мотивиран така и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Ловешки административен съд, първи касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10 от 05.01.2026 година, постановено по административнонаказателно дело № 205 по описа за 2022 година на Районен съд – Ловеч.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:

Членове: