Решение № 260187 от 29.09.2021, Районен съд - Самоков

Р Е Ш

Е Н И Е № 195

С.29 септември 2021 година

В ИМЕТО

НА НАРОДА

С.ският районен съд, Іви състав в публично съдебно заседание на девети декември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ПАВЛОВ при секретаря

Евелина Пейчинова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело № 350 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени, по реда на чл. 422, вр.

415 ГПК, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение, положителни, установителни искове, от "П.К.Б."

ЕООД гр. С., против Х.З.В., за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за потребителски кредит "П.К.С." № **********/04. 09. 2018 год., за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 200/2020 г., по описа на PC - С., като има издадена Заповед № 143/04. 03. 2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание, както следва: по чл.

11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 вр., чл. 71 ЗЗД и цена 4572, 97 лева - непогасена главница, ведно с искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.2020 г. до окончателно плащане; иск по чо чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 1044, 12 лева, претендирани като договорна лихва върху главницата в размер на 1044, 12 лева; иск по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 1904, 53 лева, претендирани като възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги; иск по чл. 86 ЗЗД за сумата 117, 37 лева претендирани като обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от дата на изпадане на длъжника в забава/ до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.

Ищецът обосновава исковете твърдейки, че на 04. 09. 2018 год. с В.А. бил сключен Договор за потребителски кредит № **********, по който ответникът Х.З.В. се задължила да отговаря като солидарен длъжник, за главница от 5000 лв., при годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 % и годишен лихвен процент - 41.17 % /лихвен процент на ден - 0.11 % и със срок на кредита 24 месаца.

Длъжникът В.А. К. закупила и пакет допълнителни услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, за който се задължил да плати възнаграждение от 2179,68 лв., на месечни вноски по 90,82 лв. Така общото задължение в размер на 9598,32 лв., следвало да бъде погасявано на 24 месечни вноски, в размер на 399.93 лв. всяка, с падеж 15 - ти ден от месеца. Главницата от 5000.00 лв. още на 04. 09. 2018 год. била предадена на В.А.

К. по посочена от този длъжник банкова сметка *** № 17624344 с банкова референция № 270PMWP182470523.

Твърди се в исковата молба, че на 22.01.2019 г. длъжникът В.А. К. е подала следващо

Заявление за промяна на погасителен план към Договора за потребителски кредит ДПК № **********, като е пожелала да бъдат отложени 2 (две) погасителни вноски.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 30.01.2019 г. между „П.К.Б." ЕООД и солидарните длъжници В.А. К. и Х.З.В. е сключен Анекс № 1 към ДПК № **********, с който страните се договарят да бъдат отложени погасителни вноски № 4 и 5, като те трябва да бъдат заплатени в края на погасителния план. Твърди се в ИМ, че неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план, като погасителните вноски се променили от 24 на 26 броя. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита след сключването на анекса се променил на 42.16 %. Останалите клаузи от ДПК остават непроменени.

Твърди се в ИМ, че съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № ********** солидарните съдлъжници дължат на дружеството ищец договорно възнаграждение за изтегления кредит, предварително определено в погасителния план и че страните по този ДПК се споразумели договорното възнаграждение да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план.

Твърди се в исковата молба, че неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника ответник по делото е в размер на 1 044.12 лв. /хиляда четиридесет и четири лв. и дванадесет ст./.

Твърди се в исковата молба, че съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, длъжникът дължи възнаграждение в размер на 1 904.53лв. /хиляда деветстотин и четири лв. и петдесет и три ст./.

Твърди се в ИМ, че в процесния случай сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не било задължително за отпускането на кредита. Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги било само възможно опционално, по избор на потребителя и зависело единствено от неговата воля, дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Всяка една и всички тези услуги потребителят могъл да използва, ако пожелае да закупи и ако закупи такъв пакет.

Твърди се в ИМ, че пакетът от допълнителни услуги предоставял на ответника право да получи услуги, които не били свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а били свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение. Твърди се също така, че със закупуването на пакет от допълнителни услуги, длъжникът си е гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит, гарантирал си е, че при настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава, а кредитът му да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи плащането на определен брой вноски, така че да може да се фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантирал си е, че ако доходът му намалее, ще може да си намали размера на определен брой вноски - длъжникът може да поиска от кредитора да му намали с до 75% размера на определен брой погасителни вноски. Твърди се в ИМ, че с пакета за допълнителни услуги длъжникът си гарантирал , че ако сменят датата на заплащане на месечното му възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него, както и че ако има необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и представя множество документи. Твърди се в ИМ, че всички тези възможности, които ответникът е получил и все още получава, съответно всички тези услуги, които кредиторът се задължава да му предостави със закупуването на пакета от допълнителни услуги, които не могли да се определят като задължителни и като част от общите разходи по кредита. Твърди се в ИМ, че предоставените допълнителни услуги гарантирали спокойствието на длъжника и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация.

Твърди се в ИМ, че пакетът от допълнителни услуги се закупува по избор на потребителя, за което ищецът се позовава както на заявеното от длъжника искането за отпускане на потребителски кредит, така и на това, че кредиторът предлага и реално отпуска кредити и без закупен такъв пакет.

Твърди се ъзнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за наличието им, за възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна в договора му за кредит във всеки един момент от живота на договора. Твърди се че предлаганите допълнителни услуги не били пряко свързани с договора за кредит, а по повод на същия.

Твърди се в исковата молба, че споразумението за предоставяне на допълнителни услуги е от тези, които законодателят е извадил разходите за такива допълнителни услуги от общите разходи по кредита.

Твърди се в ИМ, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е направил само три пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които с дата 15.01.2019 г., според приложеното Извлечение по сметка към ДПК № **********, както и че след изпадането на длъжника в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит, процесния договор е прекратен от страна на „П.К.Б." ЕООД на 31.07.2019 г., като на солидарните длъжници е изпратено уведомително писмо, с което те са информирани, че задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо.

Твърди се в ИМ, че към момента на предявяване на иска ответницата Х.З.В. дължи на ищеца П.К.Б.

ЕООД сума в размер на 7 638.99 лв. от които главница в размер на 4 572.97 лв., договорно възнаграждение в размер на 1 044.12 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1 904.53лв. и лихва за забава в размер на 117.37 лв., представляващи неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********.

Ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжниците, по което било образувано ЧГД № 200/2020 г., по описа на РС С.. Съдът уважил претенция и издал Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414 ГПК съдлъжникът Х.З.В. подала възражение за недължимост.

В петитума на исковата си молба ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи, както следва: 4572, 97 лв. - главница по договор за кредит, 1044, 12 лв. – договорно възнаграждение; 1904.53 лв. - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 117, 37 лв. - лихва за забава за периода от 31.07.2019 г. /дата на предсрочна изискуемост/ до датата на подавасе заявлението по чл. 410 ГПК в съда

02. 03. 2020 г., както и законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски по заповедното и исковото производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Х.З.В. чрез пълномощника си адвокат Мирослав Веселинов Михайлов подава писмен отговор с който оспорва иска като неоснователен със следните възражения:

На първо място се оспорва предсрочната изискуемост на която ищецът се позовава за дължимост и изискуемост на вземанията предмет на иска. В тази връзка ответната страна взема становище че не е получавала волеизявлението на ищеца за прекратяване на договора и обявяването му от кредитора за предсрочно изискуем. По това възражение ответната страна изразява становище, че вземането, предмет на заявлението по чл.410 ГПК следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежало на доказване в хода на настоящото исково производство, образувано по реда на чл.422 ГПК, тъй като за кредитора не съществувало задължение да прилага доказателства към заявлението по чл.410 ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита.По това възражение се изтъкват доводи, че началният момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а било необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита Възразява се от ответната страна, че от доказателствата по настоящото дело, не може да се заключи, че изявлението на ищеца за предсрочна изискуемост е достигнало до ответницата преди подаване на заявлението. В тази връзка се изтъкват доводи, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Също така се изтъква в отговора на ИМ, че връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. По това възражение се изтъква в исковата молба, че обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното производство вземане и с оглед факта, че вземанията са заявени като настъпили вследствие на настъпила предсрочна изискуемост, се твърди в отговора на ИМ, че съдът не би могъл да се произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Според ответната страна обратното би означавало да бъде изменено основанието на предявения установителен иск, което било недопустимо, На следващо място, в отговора на ИМ се съдържа възражение, че процесният договор за потребителски кредит № **********, като договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит е недействителен, нищожен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. В тази връзка се твърди, че в процесния договор, макар и посочен лихвения процент на ден и годишен, както и годишен процент на разходите липсват каквито и да е било условия за прилагането му, а така също липсва и изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.