Определение № 752 от 19.03.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 596/2025
- Вид
- Определение № 752
- Подписан
- 19.03.2025
- В сила
- 19.03.2025
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 752 гр. Пловдив, 19.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20255300500596 по описа за 2025 година Обжалвано е разпореждане №1127/13.01.2025г. на Пловдивския районен съд, ХХI- в и гр. с. постановено по ч. гр. д. №22351/24г. в частта, се отхвърля изцяло заявление по чл. 410 ГПК от „Профи кредит България“ ЕООД против С. Х. А. и М. М.
М. за вземания по договор за кредит от 08.12.2022 г. при солидарна отговорност.
Частният жалбоподател на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 моли съда да отмени обжалваното разпореждане по съображения изложени в жалбата и се постанови издаването на заповед за изпълнение относно сумите 1 540.92лв.;
482.86лв. договорно възнаграждение за периода 25.07.23г. – 05.08.24г. и 194.34лв. законна лихва за периода 05.08.24г. – 29.12.24г.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
За да остави без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение районният съд е приел, че уговорените в раздел V-ти от договора клаузи за закупуване на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, представляват разходи по смисъла на нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК и затова е достигнал до извода, че е налице обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправни клаузи, с които се заобикаля ограничението на посочената норма от ЗПК.
Този извод на районния съд е правилен.
Видно от приложения със заявлението договор, страните са уговорили задължение за длъжника да заплаща на кредитора възнаграждение за закупен пакет „Допълнителни услуги“, която уговорка според настоящия съдебен състав противоречи на добрите нрави. Така наречените „Допълнителни услуги“ се изразяват в следното:
При допълнителната услуга „Фаст“ приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на кредит преди кредитоискателите, без закупена такава услуга, а при 1 допълнителната услуга „Флекси“ клиентът получава право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Възнаграждението за услугата „Фаст“ е в размер на 800лв., а на услугата „Флекси“ е в размер на 1 400лв., които кредитополучателят се е задължил да заплаща разсрочено. На клиента е изплатен кредит от 2000 лв., а дължимата сума за връщане ведно с пакет „Допълнителни услуги“ е в размер на 5 104.02 лв. Клаузата, установяваща задължение за длъжника за заплащане на възнаграждение за посочените допълнителни услуги противоречи с добрите нрави, тъй като по този начин многократно се увеличава размера на кредита без яснота относно насрещната престация, която получава длъжника. Същата противоречи и на нормата на чл. 10а от Закона за потребителския кредит, която дава възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора, но същите не трябва да са за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Тази уговорка заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и реално води до увеличаване на възнаграждението на кредитора, представлявайки скрита лихва, което обосновава недействителност на процесния договор.
Така установената недействителност на разглеждания договор за потребителски кредит налага преценка на приложението на нормата чл. 23 от ЗПК, според която при недействителност на договора за потребителски кредит потребителят връща само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи. С уточняваща молба от 09.01.25г. заявителят е посочил, че длъжникът е извършил частични плащания в общ размер от 2 042.07лв., а чистата стойност на предоставения кредит е 2 000лв. съгласно раздел VІ от договора и затова главницата по кредита вече е платена.
С оглед изложеното съдът приема, че искането за издаване на заповед за изпълнение относно посочените суми се основава на неравнопровни клаузи и затова следва да се откаже издаването на заповед за изпълнени за същите суми.
Като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение в тази част, районният съд е постановил правилно разпореждане, поради което същото следва да се потвърди.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1127/13.01.2025г. на Пловдивския районен съд, ХХI- в и гр. с. постановено по ч. гр. д. №22351/24г. в частта, се отхвърля изцяло заявление по чл. 410 ГПК от „Профи кредит България“ ЕООД против С. Х. А. и М. М.
М. за вземания по договор за кредит от 08.12.2022 г. при солидарна отговорност.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3