Решение № 16185 от 27.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16185 гр. София, 27.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. П. Г. при участието на секретаря Н. М. Б.-Я. като разгледа докладваното от Н.П.. Г. Гражданско дело № 20241110106296 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.

Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 и т.2 от ЗЗДН, подадена от В. В. В., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител П. В. В., ЕГН ********** срещу В. Г. В., ЕГН **********, (дядо на молителката), с искане за налагане на мерки за защита на молителката, при твърдения за извършен акт на домашно насилие на дата 07.11.2023 г. спрямо молителката, изразяващи се в отправяне на обиди, както и в опит да удари молителката с юмрук.

С допълнителна молба с вх. № 116799 от дата 09.04.2024 г. молителката излага данни за осъществени други актове на домашно насилие в условията на системност за периода от 18.12.2023 г. до датата на първото съдебно заседание, изразяващи се в постоянно ежедневно следене на молителката в часови интервали, в които същата се намира у дома. Твърди, че актовете на домашно насилие са осъществени на датите: 26.12.2023 г., в 13:50 ч.; 26.12.2023 г. около 17:00 ч.; 27.12.2023 г., около 13:15 ч.; 27.12.2023 г. в 14:50 ч.; на 31.12.2023 г. около 17:00ч.; на 01.01.2024 г. около 10:00 ч.; на 05.01.2024 г. около 14:10 ч.; на 06.01.2024 г. в 13:15 ч.; на 10.01.2024 г. около 14:00 ч.; на 11.01.2024 г. около 12:25 ч.; на 12.01.2024 г. около 13:10 ч.; на 13.01.2024 г. около 13:20 ч.; на 17.01.2024 г. около 11:00 ч.; на 26.01.2024 г. в 11:10 ч.; на 27.01.2024 г. в 13:15 ч.; на 28.01.2024 г. в 11:30 ч.; на 29.01.2024 г. в 11:50 ч.; на 31.01.2024 г. около 17:00 ч.; на 01.02.2024 г. около 12:40 ч.

1

Ответникът се явява лично в откритото съдебно заседание, заедно със своя процесуален представител, като заявява, че молителката заедно с нейния брат имали имуществени претенции, взели ключовете и започнали да го бутат, заплашвали го, че всичко било тяхно и че ще го съдят. Споделя, как брата на молителката й казал да му подаде един чук, след което го вдигнал нагоре и ответникът си помислил, че ще го убие. Заявява, че след това отишли към гаража и братът на молителката (внук на ответника) казал на молителката (негова внучка) „Това е наше“, „чупи“, след което молителката счупила стъклото на гаража, като през това време съседите наблюдавали въпросната случка. Твърди, че не е замахвал срещу молителката. Ответникът отрича, че я следи и заявява, че е онкоболен. Изтъква, че им е направил двуетажна къща, където да живеят.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните правни и фактически изводи:

Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН

Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”. Молбата за защита е насочена срещу дядото на молителката, поради което е налице пасивна процесуална легитимация на ответника да отговаря по същата съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН . Същата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът я намира за допустима.

Видно от представената по делото Декларация, при условията на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН молителката е декларирала, че от страна на ответника спрямо нея са били осъществени актовете, на които се базира настоящата молба за защита.

По делото е представено Удостоверение за раждане № 090504, видно от което молителката В. В. В., ЕГН ********** е родена на дата 19.08.2009 г. Установява се още, че нейните родители са П. В. В. ЕГН ********** (майка) и В. В. В., ЕГН ********** (баща).

По делото е приет Социален доклад на ДСП – Сердика с изх. № ПР/Д-С-СК/71-001 от дата 26.03.2024 г. в които е посочено, че майката на молителката споделя пред социалния работник, че умишлено не поддържат връзка с ответника. Споделя още, че жилището в което живеят молителката и нейния брат представлява къща. Твърди, че в двора са построени две къщи, като другата се ползва от ответника (дядо по бащина линия). От друга страна непълнолетната молителка – В. В. споделя пред социалния работник, че преди смъртта на нейния баща, не са имали проблеми с ответника, като към момента гаража, който е техен се ползва от дядото, лелята и нейния съпруг. Молителката споделя пред социалния работник, че заедно с нейния брат не са съгласни този гараж да се ползва от други лица.

Споделя още, че през м. ноември 2023 г., нейния брат – В. В. се е опитал да отвори гаража, но е била сменена ключалката. Установява се още, че брата на молителката помолил дядото 2 да му даде ключовете от гаража, като го попитал защо е сменил ключалката, но дядото не предоставил ключовете и се е стигнало до конфликт между В. В. (брат на молителката) и нейния дядо, но се намесила и молителката и ответникът е направил опит да я удари.

Молителката споделя още пред социалния работник, че обидите на ответника били насочени само към нейния брат, но не и към нея. Молителката споделя как след конфликта с нейния дядо (ответник по делото), един ден отишла до магазин Билла да си закупи храна за училище и видяла как същия стой до нея в много близък контакт, след което молителката се уплашила и се отдръпнала. Твърди, че ответникът не я е заплашвал, но се опитал да й напомни за своето присъствие, като тропа, седи в двора, седи на прозореца и ги наблюдава с нейния брат. Молителката заедно с нейната майка споделят пред социалния работник, че ответникът не признава чуждата собственост и на тази основа са всички негови действия – да заключва и ограничава достъпа на други лица. Споделя още, че преди няколко месеца – ответникът отново я уплашил, като е стоял много близко до нея. В доклада се констатира се, че е налице конфликт между молителката и ответника, като самата молителка заявява, че се страхува от ответника и се въздържа да контактува с него. В хода на социалното проучване се установи, че няма пряко насилие върху молителката от нейния дядо (ответник по делото).

От представеното по делото Уверение от Фондация „Конкордия България“, Семеен център (ЦРДУ) „Посока“, се установява, че на основание Предварителна оценка на потребностите с вх. № СУЗД/Д-С-СК/50 от дата 27.03.2024 г., издадено от ДСП – район „Сердика“, молителката - В. В. В., ЕГН **********, получава психологическа подкрепа в горепосочения семеен център.

По делото са представени писмо на заместник началника на 02 РУ СДВР и Докладна записка на 02 РУ „СДВР“ относно извършена проверка по преписка с рег. № 22600020616/2023 г. в които е отбелязано, че е образувана преписка с № 226000-20616 от дата 21.12.2023 г. по подадено Заявление от П. В. В., ЕГН ********** (майка на молителката) срещу В. Г. В. (ответник по делото), в която е посочено, че на дата 07.11.2023 г. на ул.

„Поручик Орозов“ № 11, ответникът е нападнал вербално с агресивно поведение молителката – В. В. В., като същата продължава да се страхува от психически тормоз и близост до своя дядо (ответник по делото). В доклада се отбелязва още, че към Заявлението на жалбоподателката – Полина В. (майка на молителката) и В. В. (молителка) в които е посочено, че на процесната дата около 17:30 ч. е възникнал конфликт между молителката и нейния дядо (ответник по делото), по наследствен имот (гараж), който е в процес на прехвърляне, на който конфликт са присъствали – лицето В. В. (брат на ищцата) и Никола Нейков (който е заснел видео на спора). Посочва се още, че при възникналия спор, ответникът се опитал да удари молителката с юмрук в корема, но не е успял, като същата твърди, че се страхува от ответника да не й посегне или да я нарани. Отбелязва се още, че на дата 08.01.2024 г. е снето сведение от В. В. (брат на молителката), които заявил, че след смъртта на техния баща имат конфликт с ответника (техен дядо), по повод имотен спор за гараж. Установява се, че дядото не е давал достъп до гаража, като същият бил сменил ключалките, след което братът на молителката повикал полиция, а дядото му предоставил 3 диск. В доклада е посочено, че са предоставен диск съдържащ три файла видеозапис, като след преглед на видеозаписите, се констатира възникнал спор между ответника и брата на молителката, говорене на висок тон с отправяне на обвинения от един към друг по повод смъртта на бащата на молителката, както и спор относно собствеността на гараж.

Констатира се още, че на записите не се вижда да има физическо насилие или разправа между лица, както и не се чуват закани и заплахи с убийство. В доклада също така е отбелязано, че на дата 10.01.2024 г. ответникът в предоставено писмено сведение заявява, че не е тормозил и не е посягал на внуците си. Установи се, че във връзка с този случай в СРС е образувано гр.д. № 62375/2023 г. по описа на 149-ти състав по ЗЗДН, като по същото дело има издадена Заповед за незабавна защита № 365 от 30.11.2023 г. с която на В. Валериев В.

(брат на молителката) е оказано да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ответника по настоящото производство – В. Г. В., ЕГН ....., като същата е била връчена на дата 15.12.2023 г. и до момента няма данни да е била нарушавана. Констатира се, че не са налице достатъчно данни за извършено престъпление от ОХ, а се касае за такива от ЧХ.

Установи се също така, че в Доклада е предложено преписката да бъде изпратена в СРС с мнение за отказ от образуване на досъдебно производство.

В хода на съдебното дирене е проведен и разпит на трима свидетели – В. В. В. (брат на молителката), Н.В. Н.(без дела и родство със страните) и К. Т.В. (без дела и родство със страните).

От разпита на свидетеля В., които показания съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че е присъствал на въпросната случка при която неговата сестра (молителката) му е споделила, че ответникът я е следил в магазин „Била“ и другата ситуация при която ответникът посегнал да удари молителката. Разказва, че по отношение на случката от дата 07.11.2023 г. по – рано през деня разговарял с неговия дядо и му казал, че когато се прибере иска да разговаря с него относно гаража, който ответника използва без документ. Твърди, че същия е негова собственост и собственост на молителката. Изтъква, че на процесната дата – 07.11.2023 г. се разбрах с ответника към 17:00 часа да се видят и да поговорят. По – късно свидетелят бил в градината пред двора заедно с неговата сестра, когато видял, че ответника пристига с колата, след което свидетелят го помолил да не паркира колата в гаража, но ответникът се ядосал и го нарекъл „пикльо“, както и обидил свидетеля „на майка“ заедно с неговата сестра. Твърди, че ответникът паркирал колата в двора, а не в гаража, след което го попитал защо е сменил ключалките без знанието на свидетеля и молителката, при което му отвърнал, че ще прави каквото си иска. Заявява, че след това се появил и Никола Нейков (другия свидетел), който бил в градината и започнал да снима как свидетеля, молителката и ответника си говорят в триъгълник за наследственото имущество на техния баща. Твърди, че молителката го попитала дали и техния баща не е давал пари за къщата и гаража, след което ответникът стегнал юмрук и посегнал да я удари в областта на корема и започнал да крещи „млъквай, млъквай !“, влезнал в колата, вкарал я в гаража и свидетеля извикал полиция.

Свидетелят посочва, че последния инцидент се случил на дата 18.12.2023 г. , когато молителката след голямото междучасие отишла до магазин „Била“ и се обадила по телефона 4 на свидетеля, за да му каже, че е видяла ответника да върви близо зад нея без нищо да си кажат помежду им. Твърди, че след тази ситуация молителката била много притеснена и помолила свидетеля да сменят ключалката и да сложат резета на всички врати. Посочва, че след ситуацията на дата 07.11.2023 г. молителката казала на ответника „гледай да не направиш нещо с къщата“, тъй като имало ситуация в която ответника заплашвал, че ще запали къщата, на която свидетеля твърди, че е присъствал. Изтъква, че в двора има де къщи, гараж и барака, като в едната къща живеят свидетеля и молителката. Посочва, че от улицата на двора тяхната къща е втората. Твърди, че за да стигне до тяхната къща минава през една от двете страни на двора, а ответника и другите им роднини минават и през двете порти, за да стигнат до къщата им. Твърди, че за да стигне до тяхната къща минава по пътеката, която е на 10 метра. Свидетелят заявява, че са искали ключове за достъп, но ответникът не удовлетворил това искане, след което свидетелят заедно с молителката се обадили на в полицията, молителката взела чук и счупила едно от стъклата в гаража, с цел да осъществи достъп, а ответникът се разкрещял с думите „не, не спри“. Свидетелят твърди, че е стъпил крачка напред и заявил на ответника, че ще бъде съден. Поддържа, че след като молителката счупила прозореца, пристигнали съседите – К. и М.. Посочва, че молителката се обърнала към съседите с думите да не защитава ответника, защото те ще го отнесат, но свидетелят казал „няма никой да го отнася“. Свидетелят изтъква, че молителката взела чука от неговата ръка, тъй като той взел чука с цел, да счупи стъклата на гаража. Заявява, че дал чука на молителката, тъй като ако ответникът отново реши да й посегне, по – добре е да е в нейни ръце.