Решение № 4 от 13.02.2025, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Поморие, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Д. при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Д. Административно наказателно дело № 20242160200104 по описа за 2024 година взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН и е образувано по изпратено за разглеждане по реда на чл.43, т.3 от НПК НАХД № 217/2024 г., по описа на РС – Несебър, образувано по жалба от А. Х. Т. от гр.Несебър, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.В. П., против наказателно постановление № 24-0304-000276/12.04.2024 г., на началник сектор в РУ – Несебър при ОДМВР – Бургас, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер 2 000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3 ЗДвП, затова, че на 16.03.2024 г., 17.37 ч., в гр.Несебър, кв.... в посока към № 76, управлява лек автомобил „Ауди А8” с рег. № ... собственост на Д.Д. Т.а от гр.Несебър, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо срество за установяване употребата на наркотични вещества и/или техните аналози Дрегер дръг тест 5000 с № ARJJ-0041. Не изпълнява предписание за химико-технологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества.

С обжалваното НП, на основание Наредба № Iз-2539/2012 г. на МВР, на жалбоподателя са отнети 15 контролни точки.

В жалбата се иска от съда да отмени НП, като незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се от жалбоподателя, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като не е управлявал посоченото в НП превозно средство.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си, който поддържа 1 жалбата и ангажира доказателства.

АНО не взема участие в производството.

Жалбата е допустима. Същата е подадена от надлежно лице, посочено в обжалваното НП като нарушител, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и следва да бъде разгледана по същество.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното НП съдът взе предвид следното.

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на извършено административно нарушение (АУАН) № 1138813/16.03.2024 г., съставен от М. Н. М. – мл.автоконтрольор при РУ – Несебър, ОДМВР – Бургас, като такъв надлежно оправомощен да осъществява контролна дейност и да съставя АУАН по ЗДвП със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., на Министъра на вътрешните работи, т.2.1, вр.с т.1.3.2 от същата, препис от която заповед е представена по делото.

При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.40 ЗАНН, актът притежава изискуемите от чл.42 ЗАНН реквизити. Актът е съставен в присъствието на лицето, посочено в него като нарушител, при отказ на последния да го подпише и да получи препис от акта, удостоверен с подпис на свидетел, съобразно чл.43, ал.2 от ЗАНН.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

В обстоятелствената част на акта е посочена фактическа обстановка, идентична с описаната в НП.

НП е издадено от компетентно длъжностно лице по чл.189, ал.12 ЗДвП – началник група в РУ – Несебър при ОДМВР – Бургас, като такъв надлежно определен да издава НП по ЗДвП с посочената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., на Министъра на вътрешните работи, т.3.9 от същата, съдържа реквизитите по чл.57, ал.1 ЗАНН и е подписано от лицето, което го е издало.

По отношение на фактическата обстановка по делото съдът намира следното.

Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Процесният АУАН е съставен от компетентен орган по чл.189, ал.1 ЗДвП вр.с чл.165, ал.1, т.1 ЗДвП. При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.40 ЗАНН, актът притежава изискуемите от чл.42 ЗАНН реквизити, отказът на нарушителя да го подпише и да получи препис от него е надлежно удостоверен, поради което съдът приема, че АУАН, като редовно съставен се ползва с презумпция за вярност на установените в него факти.

Въз основа на АУАН и останалите събрани по делото доказателства, в това число показанията на актосъставителя М. Н. М., свидетелите по акта С. Г.Б. и Т. Д. Т., изслушани от съда в качеството на свидетели по делото, както и от показанията на св.Н. Б. Г. и св.Д. И.

Р., се установява следната фактическа обстановка:

На процесните дата – 16.03.2024 г., в гр.Несебър, кв.... контролни органи в лицето на полицейските служители С. Г.Б. и Т. Д. Т., извършвали проверка на св.Н. Б. Г., в качеството му на водач на лек автомобил „Дачия Лоджи“ с рег. № ..., когато забелязали по общински път 2 без номер към тях и в посока към № 76 да се движи лек автомобил „Ауди А8” с рег. № ....

Когато водачът на посоченото превозно средство възприел полицейските служители същият спрял управляваният от него автомобил и се качил на задната седалка на друго превозно средство, спряло пред автомобила му, а именно лек автомобил „Мини купър“ с рег. № ..., управляван от В. Т. Т., в който автомобил пътувала и св.Д. И. Р..

Полицейските служители, които забелязали поведението на водача на лек автомобил „Ауди А8” с рег. № ... спрели за проверка управлявания от Т. автомобил и установили, че водачът на лек автомобил „Ауди А8” с рег. № ... е жалбоподателят А. Х. Т..

Жалбоподателят бил поканен да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози.

Жалбоподателят отказал да му бъде извършена такава проверка.

След отказа св.М. издал талон за изследване № 103194, който водачът отказал да подпише и получи.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.174, ал.3 ЗДвП, водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за срок от две години и глоба 2000 лв.

За да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на водач по чл.173, ал.3 ЗДвП, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване.

В случая безспорно се установява, че на посочените в НП, дата и място, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ауди А8” с рег. № ... т.е. имал е качеството водач на МПС и като такъв е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнил предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, поради което правилно и законосъобразно АНО е ангажирал отговорността му по чл.174, ал.3 ЗДвП, за осъщественото от него от обективна и субективна страна нарушение.

Разпоредбата на чл.173, ал.3 ЗДвП, за нарушаването на която е наказан жалбоподателя, съдържа няколко отделни хипотези, които са алтернативни състави на едно и също нарушение, а не кумулативни предпоставки, т. е. достатъчно е да е налице която и да е от тях, за да е осъществен съставът на нарушение по чл.173, ал.3 ЗДвП. Общото при всички хипотези е това, че водачът отказва да бъде тестван за наркотични вещества или техни 3 аналози – било чрез Дрегер Дръгтест, било чрез медицинско изследване. В случая правилно е посочено в процесното НП и в издадения АУАН, че нарушението е по чл.173, ал.3 ЗДвП, като от описателната част на НП става ясно, че жалбоподателя е осъществил и двете отделни хипотези на нарушението – същият е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и не е изпълнил предписание за химико-токсично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Всяко от тези две деяния е основание за ангажиране отговорността на лицето по чл.173, ал.3 ЗДвП. Така описаното нарушение обосновава отговорност на жалбоподателя по чл.173, ал.3 ЗДвП, като водач на лек автомобил, което обстоятелство, недвусмислено е посочено в АУАН и в НП, в който смисъл изрично Решение № 1621/28.10.2021 г. по к. а. н. д. № 2264/2021 г. на АдмС – Бургас.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не е управлявал посоченото в НП превозно средство.

За установяване качеството на водач на МПС на жалбоподателя съдът изцяло кредитира показанията на св. С. Г.Б. и св.Т. Д. Т., които лично са възприели жалбоподателя да управлява горепосоченото превозно средство и са установили самоличността му.

Показанията на тези свидетели са последователни и безпротиворечи и се подкрепят изцяло от показанията на незаинтересования от изхода на делото св.Н. Б. Г., който сочи, че жалбоподателят е слязъл от спрян автомобил и се е качил в друг автомобил с две момичета.

Показанията на този свидетел са последователни и в синхрон с показанията на св.Белчинов и св.Д., както и с посоченото от свидетеля в дадено от него саморъчно сведение по административнонаказателната преписка.

Твърдението на жалбоподателя, че не е управлявал процесния лек автомобил не се установява и от показанията на ангажираната от защитата св.Д. И. Р., която твърди, че не е видяла жалбоподателя да управлява МПС, но възприятията й датират от момента, в който Т. се е качил в автомобила, в който се е намирала и свидетелката, а не и до събитията преди този момент, установени от показанията на св. Г., св.Белчинов и св.Д..

Наложените на жалбоподателя наказания за извършеното от него нарушение са в императивно определените от закона размери – лишаване от право да управлява МПС за срок от от две години и глоба 2000 лв., които са фиксирани и не могат да бъдат изменяни от съда – чл.27, ал.5 ЗАНН.

В съвкупност от посоченото съдът намира обжалваното НП за законосъобразно и правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено, като при този извод на съда на жалбоподателя не се дължат разноски и искането му за присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Районен съд – Поморие РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0304-000276/12.04.2024 г., на началник сектор в РУ – Несебър при ОДМВР – Бургас.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Х. Т., ЕГН 99121110488, с адрес гр.Несебър, ... със съдебен адресат адв.В. П., за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

5