Решение № 11714 от 14.06.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11714 гр. София, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20221110154607 по описа за 2022 година

П. Н. О. е предявила срещу ЮЛ иск с правно основание чл. 108 ЗС, с който се иска да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********, с адрес на имота: /административен адрес/, разположена в поземлени имоти с идентификатори ************* и ***********, с площ 8,73 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: обект с идентификатор **********************, както и бъде осъден ответникът да предаде владението на половината от процесния имот, представляваща неговата западна част.

Ищецът твърди, че е собственик на процесния недвижим имот, представляващ магазин № 43 по силата на покупко-продажба, обективирана в нот. акт № ****, акт ****, том ****** от 21.09.2006г., като имотът се намира на партерен етаж от масивна сграда-търговски обект ЮЛ в урегулирано място, цялото от 11539 кв.м., находящо се в /административен адрес/, УПИ II, кв. 47, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. В исковата молба е посочено, че през 2013 г. западната половина от имота била предоставена на ответника за безвъзмездно ползване, като последният поставил там хладилни витрини. Ищецът поддържа, че през 2015 г. решил да отдаде процесния магазин под наем и отправил искане до ответника да освободи помещението, като била изпратена нотариална покана. Ответникът отказал, като посочил, че хладилните витрини, ползвани от него, се намирали в съседно на процесния имот помещение, за което имал договор за наем. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

Оспорва предоставянето през 2013г. на западната половина от процесния имот, като поддържа, че действително владее имот с площ от 4 кв.м. и е разположил свои хладилни витрини в него, но този имот е съседен на собствения на ищеца магазин. Поддържа, че правото на собственост на ищеца не се простира върху имота, намиращ се във фактическата 1 власт на ЮЛ. Сочи, че е налице несъответствие в границите и очертанията на недвижимия имот в КК спрямо действителното съС.ие, като са налице два самостоятелни обекта, всеки с отделен вход и граници. В случай, че се установи, че не е налице грешка в КК прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като владее имота от 2009г.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 019 от 21.09.2006 г., том V, рег. № ************, дело 776/2006 г., съгласно който ЮЛ продава на П. Н. О., недвижим имот, съставляващ търговски обект – магазин № 43, със застроена площ 8.73 кв. м., при граници: от север – пешеходна пътека, от изток –магазин № 44, от юг – търговска зала № 1, от запад-проход, отдолу – терен, отгоре – администрация, находящ се на партерен етаж от масивна сграда – търговски обект ЮЛ, в дворно урегулирано място, цялото от 11539 кв. м. находящо се в /административен адрес/ , урегулиран поземлен имот II-ри, квартал 47.

По делото е представена схема на самостоятелен обект № ************ от 30.04.2019 г. издадена от АГКК, по отношение на имот с идентификатор ***********, с адрес на имота/административен адрес/, с предзначение търговска дейност, с площ по документи 8.73 кв. м.

Представена е нотариална покана от ищцата чрез нотариус Р. Б., с район на действие СРС, рег. № 273 в НК, адресирана до ответника, с която последният е поканен да освободи ползваните 4 кв. м. от магазина на ищцата. На поканата е направено отбелязване, че същата е била връчена на 30.05.2022 г. По делото е представен и отговор на нотариалната покана, в който е посочено, че ползваната площ не била част от магазина на ищцата.

Представено е писмо с изх. № ************ от 25.02.2019 г. от Столична община, в което е посочено, че в архива на район „Люлин“ не се откривали одобрени архитектурни проекти или други налични строителни книжа за обект: „Магазин № ******“, със застроена площ 8.73 кв.м., находящ се /административен адрес/.

По делото е представено разрешение за строеж № ****от 07.02.2003 г. на ЮЛ, съгласно което е разрешено извършването на реконструкция на кооперативен пазар – тяло „юг“.

По делото е представено и самото нотариално дело № 776/2006 г. по описа на нотариус Б. Я. въз основа, на който е издаден нотариален акт за собственост върху недвижим имот, № ***от 21.09.2006 г., том V, рег. № ************, дело ****** г.

Представен е договор за наем от 01.08.2009 г., сключен между ЮЛ като наемодател и ЮЛ, като наемател, по силата на който на наемателя е предоставено за временно и възмездно ползване на следния свой собствен недвижим имот, находящ се в /административен адрес/, а именно 4 кв. м. на 1 етаж. В чл. 20 е посочено, че срокът на договора бил една година.

По делото е представена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № **** от 16.11.2006 г., подадена от П. Н. О., съгласно която е деклариран процесния магазин.

Представени са и архитектурните проекти на процесната сграда.

По делото е разпитван свидетелят Р. П., която посочва, че знаела за магазина, който притежавала ищцата, който се намирал на /административен адрес/ като магазинът бил малък около 8 кв. м., когато ищцата го закупила и продавала подправки и чай. Свидетелката посочва, че когато видяла магазина, казала, че бил малък, ищцата й казала, че щяла да ползва само половината, тъй като за това което продавала било достатъчно, а другата половина била празна. Твърди, че магазинът бил заграден половината, а другата половина била празна и незаградена и продавачите започнали да си изхвърлят боклуците там, поради което за ищцата имало неприятност. Посочва, че за първи път посетила магазина през 2006 г., когато бил закупен и последно била ходила през 2015 г., като ищцата продължавала да 2 ползва малката част, а другата част била с хладилници. Ищцата казала, че хладилниците били на колежката срещу нея, която продавала алкохол и цигари, като ищцата й била дала да ползва мястото без заплащане, като услуга, защото тя не ползвала това място.

Хладилниците се били появили през 2013 г., като първоначално нямало проблеми с тях, но през 2015 г., когато ищцата решила да продава магазина нейната колежка отказала да премести хладилниците. Свидетелката уточнява, че магазинът имал един вход, до него във втората половина били разположени хладилниците, като втората половила която не се ползвала от ищцата била разградена и към момента тя продължавала да бъде така, нямала врата и не се заключвала, като неограденото пространство било горе-долу колкото ограденото пространство. Имало стена между двете помещения, която била от същия материал, от която е стената на магазина.

Разпитва е свидетелят Д. Б., който посочва, че познавал ответницата от около 20 години, първоначално тя му била работодател, като фирмата се занимавала с продажба на алкохол и цигари и имала магазин зад спирката на автобус № 111, /административен адрес/.

Посочва, че магазинът бил павилион и свидетелят бил ходил там последно преди 4-5 години, като пред магазина имало ниша и ответницата я ползвала за хладилниците. Посочва, че когато работел там през 2004 г.-2005 г., когато работел там на павилиона при ответницата нямала такава ниша, тя била тунел, като сега било затворено и имала гръб, като докато той работел не било обособено като магазин. Във времето назад тази ниша била затворена, ответницата сложила нейни хладилници.

Разпитван е и свидетелят Й. И., която посочва, че познавала ищцата и ответницата, тъй като работела в магазин за платове от 2008 г., като до края на 2015 г. на /административен адрес/. Ответницата продавала алкохол, а ищцата продавала чайове и подправки. Магазина на ответницата представлявал павилионче, от двете страни имала наредени бутилки, като пред него имало празно пространство където били разположени хладилниците. Празното пространство имало ролетна щора и се заключвала, като хладилниците били на ответницата.

Свидетелката посочва, че когато отишла да работи на пазара, което било през юни месец 2008г., хладилниците били там, като не били местени от това пространство, като тези хладилници били там и сега и се ползвали от ответницата. Място на което се намирали хладилниците било около 3-4 кв.м. Магазинът на ищцата бил разположен непосредствено до помещението с тези хладилници, като от входа на магазина на ищцата вдясно в края на магазина имало стена, която била тухлена. Твърди, че хладилниците не били местени, не били правени ремонти, само били сложени плочки.

Приета по делото е и съдебно-техническа експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че при направения анализ на нанесените в КККР самостоятелни обекти и вписаните за тях актове се установява, че в КККР са нанесени само малка част ( 9 общо за сградата) от самостоятелните обекти в сграда *************.25. Съседният от изток на магазина на ищцата - магазин № ********не е нанесен. Съседният от юг на описаният в нотариалния акт на ищцата обект - търговска зала е нанесен в КККР като самостоятелен обект с идентификатор *************.25.16- аптека с площ по документ 169.86 кв.м., като измерено по КККР, този обект е с площ от 122 кв.м., а по архитектурните чертежи е 102.6 кв.м. ( т.е. значително по-голяма е площта по документ за собственост), като същата аномалия се установявала и по отношение на самостоятелни обекти с идентификатори *************.25.8, *************** и *************.****, които били описани с площи по документ от по 13.88 кв.м. и прилежащи 16.67% идеални части от общите части на сградата, докато измерени по КККР са с площи от 8.8 кв.м. и с такава площ били изчертани и са посочени и в приложените към делото чертежи. От горното следва, че е бил наличен документ, в който са били посочени по-големи площи от реално застроените за самостоятелните обекти в сградата, като СТЕ предполагала, че при сключване на сделките е била представяна таблица за площоопределяне, в която като крайна площ на обектите е била включена площта на обектите заедно с площта на общите части от сградата. Въз основа на направените от СТЕ изследвания на наличните материали, оглед и измервания на място се установява, че заснетия и нанесен в КККР самостоятелен обект с площ от 9.5 кв.м. обхваща както магазин 43 по описаните в акта граници, така и площта, посочена в архитектурните чертежи на сградата като вход с площ от 5 кв.м, като при това нанесения в КККР самостоятелен обект с идентификатор № *********** е частично идентичен по местоположение с описания в нотариалния акт обект. Вещото лице посочва, 3 че въз основа на направените изследвания на наличните материали, оглед и измервания на място се установявала, че описаната в нотариалния акт на ищцата площ на магазин № 43 от 8.73 кв.м. не отговаря на площта на самостоятелния обект, нанесен в КККР като обект с идентификатор № *********** и не отговаряла на съществуващата на място площ на магазин № 43 по описаните в акта граници /която е 4 кв.м./, като на място съществуващия магазин ********бил заграден по границите, описани в нотариалния акт, които съответстват на границите по приложените към делото чертежи. Съществуващия на място обект бил идентичен с обекта по описаните в акта граници и е частично идентичен с местоположението на нанесения в КККР самостоятелен обект. Вещото лице посочва, че имали разлика в западната граница на самостоятелния обект ***********, нанесен в КККР, като тази граница съобразно архитектурните чертежи и описанието на имота по съседите от нотариалния акт следвало да бъде изместена в източна посока, тъй като от западната страна на обекта нямало други самостоятелни обекти - както входа, така и чистачното помещение под стълбите били общи части, според вещото лице не било необходимо да се прави промяна в КККР, тъй като нанасянето не засягало никакъв самостоятелен обект, а собственост. Съгласно заключението измерената на място площ на обекта на ищцата по границите му, описани в нотариалния акт е 4 кв.м., като коректното местоположение на самостоятелния обект било показано на приложение към заключението. Ползваната от ответника площ, която е процесна по делото представлява площта между зазидания северен вход на самостоятелен обект с идентификатор *************.25.16 и пешеходната пътека, като тази площ и била в размер на 5 кв.м., като тази площ, както и помещението, за което ответницата имала сключен договор за наем /чистачно помещение под стълбите/ представлява обща част към сградата. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че била станала грешка с приложението на заключението, като разположението на процесния имот, съгласно чертежите, които са по делото, а именно чертежите към молбата на ответника от 25.10.2023 г., на лист 110 по делото „Реконструкция на кооперативен пазар ж.к. „Люлин 3“, партерно ниво + 0, мащаб 1:50 от 29.01.2003 г.“, процесният имот, описан в нотариален акт, спрямо границите и съседите, представляващ магазин № 43, който вещото лице отбелязва на чертежа, със защриховане. Вещото лице посочва, че това, което било затворено и което вещото лице отбелязва в скицата с надпис „процесен имот“ с № 42 е всъщност входа към бившата търговска зала № 1, който по силата на преустройство, което не било отразено в тези чертежи бил зазидан със стена, като в момента била поставена ролетна щора, която ограничава достъпа и в този имот са разположени хладилниците на ответниците. Вещото лице посочва, че в нотариалният акт на ищцата са посочени като съседи, съседите на обект 43, така както е по приложения чертеж на лист 10 от делото, само че тази площ била 4 кв.м., а не 8 кв.м, както било посочено в документа за собственост.