Разпореждане № 59688 от 15.05.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 59688 гр. София, 15.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20261110103814 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 129 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. В. С. срещу Т. Д. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на основание наследство и придобивна давност на следния имот: АДРЕС *****, гр.

София, представляващ съобразно уточнителна молба от 24.03.2026 г. самостоятелен обект с идентификатор 68134.****.**.*.**.

В първоначалната искова молба ищцата сочи, че по време на брака му с ответницата Т. С. дядо й придобил процесния недвижим имот, сочи, че първоначално жилището било ведомствено, предоставено под наем на дядо й и съпругата му. От този момент баща й (В. С.) заживял с тях в това жилище, а след смъртта на дядо й баща й продължил да обитава жилището, което обитаване продължило и след сключването на брак с майката на ищцата – В. В. С.. Едва през 1995 г. семейството се преместило да живее в гр. Бургас, като в процесното жилище останала да живее ответницата. При посещение през 2015 г. в жилището установила, че ответницата не ползва имота.

Предвид изложеното, доколкото имотът не се ползвал от ответницата от януари 2015 г. намира, че имотът се ползва само от ищцата, считано от януари 2015 г. насетне, поради което го била придобила по наследство и давност.

В уточнителната молба от 24.03.2026 г. ищцата конкретизира, че жилището било предоставено на дядо й и ответницата Т. С. по наем със Заповед №88 от 03.05.1973 г. на Софийски градски народен съвет, Димитровски район, като в заповедта изрично било посочено, че имотът се предоставя на семейството Т. Д. С., И. М. С. и деца- едно дете В. И. С.. Сочи, че от този момент през 1973 г. баща й владеел имот. Допълва, че при преместването в гр. Бургас семейството й оставило лични вещи в апартамента, а уговорката на баща й с ответницата била Т. С. да остане да ползва жилището като заплаща данъците и режийните разноски, без да плаща наем. Впоследствие продължили да владеят имота, заедно с ответницата.

Предвид изложените от ищцата твърдения, обективирани в исковата молба и уточнителната молба от 24.03.2026 г., че имотът е предоставен на ответницата под наем при липса на твърдения, че същата се легитимира като собственик на имота по някакъв начин, т.е. липсва оспорване на претендирано от ищцата право, с разпореждане от 06.04.2026 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищцата да посочи дали ответницата се легитимира като собственик на 1 процесния имот посредством акт за собственост, както и дали по някакъв начин оспорва правото на собственост на ищцата, като при отрицателен отговор на горния въпрос- да обоснове правния си интерес от предявяване на иска срещу ответницата, като вземе предвид, че в този случай липсват данни за спор между страните относно собствеността, както и че от изложените от ищцата твърдения няма данни дядо й, респ. и ответницата, да са придобили правото на собственост върху процесния имот.

Посоченото разпореждане е връчено на ищцата на 16.04.2026 г., а на 15.04.2026 г. по делото е постъпила молба от ищцата, в която отново се излагат твърдения относно сключения договор за наем през 1973 г., като се сочи, че ищцата е родена през 1986 г. и към момента на подаване на исковата молба нямала информация за случилото се с процесния имот. Сочи се, че от издаденото й съдебно удостоверение за снабдяване с данъчна оценка се установило, че имотът е деклариран с договор от 23.11.1992 г., като същата не е запозната и няма информация този договор, което налагало да й бъде издадено ново съдебно удостоверение, за да установи кога и как е закупен този имот.

Продължава се с твърдения, че на семейството на И. М. С. (дядо на ищцата) и Т. Д. С. била дадена възможност да обитават имота на правно основание. Излагат се твърдения, че при евентуално установяване че имотът е закупен от Т. Д. С. то това било извършено тайно, като се твърди, че след смъртта на дядо й ищцата останала д а обитава и владее имота с баща си В. С., като го владяла като собствен.

Предвид така подадената молба за издаване на съдебно удостоверение за уточняване на твърденията, с разпореждане от 07.05.2026 г. съдът е разпоредил издаването на съдебно удостоверение за снабдяване с информация относно дооворо за покупка на недвижимия имот за периода 1990-1995 г.

Въпреки това, съдът намира, че разпореждането от 07.05.2026 г. за издаване на съдебно удостоверение е неправилно и следва да бъде отменено, а депозираната искова молба- върната по следните съображения.

В процесуалната теория и в съдебната практика (включително тълкувателната – вж. т. 2б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за заповедното производство) еднозначно е застъпено становището, че предметът на иска не се определя от документи или доказателства по делото, а от твърденията на ищеца в исковата молба. Съдът не може да оставя страните да формират волята си по документи и да ги снабдява с такива, за да може едва от тези документи те да разберат какво искат и за какво ще предявяват иск. Поради това с исканото съдебно удостоверение не може да се изпълнят указанията на съда за уточняване на исковата молба (така и Определение №4737/27.02.2026 г., по в.ч.гр.д. №14585/25 г. по описа на СГС).

За надлежното упражняване правото на иск е необходимо исковата молба да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК, като освен посочване на страните, следва да съдържа цената на иска /когато е оценяем/, индивидуализация на спорния предмет с изложение на фактите, от които произтича претендираното право и каква е търсената защита /петутим/.

В случая след подаване на уточнителната молба от 15.04.2026 г. и изложените в нея твърдения, съдът намира, че не може да се направи извод за допустимост на предявения от ищцата положителен установителен иск спрямо ответницата Т. Д. С., доколкото липсват каквито и да било твърдения, че ответницата се легитимира като собственик на процесния имот, както и че оспорва по някакъв друг начин правото на собственост на ищцата върху имота. При липса на такива твърдения ищцата не разполага с правен интерес от търсената в настоящото производство защита. Нещо повече, ищцата твърди, че ответницата от повече от 10 години е изоставила процесния имот, като са налице и твърдения относно пребиваването в имота от ищцата и нейното 2 семейство на правно основание, което противоречие с твърденията за осъществено владение.

Така мотивиран съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната поради недопустимост на предявения иск и произовдството по делото – прекратено.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК разпореждане №56394/07.05.2026 г., постановено по настоящото дело.

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. №45595/12.02.2026 г., подадена от С. В. С..

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3