Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 272 от 13.06.2025, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 398/2025
Вид
Решение № 272
Подписан
13.06.2025
В сила
13.06.2025
Състав
Аглика Гавраилова, Антоанета Атанасова, Палма Тараланска

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 36 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5, ал. 13 · Закон за потребителския кредит

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Русе, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20254500500398 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от адв. К. Х. в качеството й на особен представител на В. И. И. срещу решение № 508/01.04.2025 г., постановено по гр. д. № 5925/2024 г. на Русенския районен съд в частта, с която на основание чл. 422 ГПК съдът признал за установено, че дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133 сумата от 600 лв. главница по Договор за потребителски кредит № ******, сключен на **.**.**** г. между „Сити Кеш“ ООД и В. И. И., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.07.2024 г. до окончателното й изплащане, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение №****/**.**.****г., издадена по ЧГД №4248/2024г. по описа на РРС. Твърди, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно. Неправилно, според жалбоподателката съдът приел, че е налице валидно облигационно правоотношение между В. И. и първоначалния кредитор „Сити Кеш“ ООД, както и че на В. И. е предоставена заемната сума. Заема позиция, че тези обстоятелства са оспорени изрично с отговора на исковата молба. Доказателството, на което съдът се позовал в решението си, за да приеме сключване на договора и предоставяне на заемната сума е т. нар. „лог файл“, който не носи ничий подпис. От 1 това доказателство е видно единствено, че плащането е „наредено“, което обаче не е равнозначно на постъпване на сумата по сметката на ответницата. Възможно е транзакцията след като е наредена, да е отказана. Твърди, че изрично оспорила и исковата претенция по размер. Правилно с доклада си по делото съдът възложил доказването на това обстоятелство на ищеца, но после неправилно приел, че ответницата следвало да установи положителните факти, че е погасила задълженията си по кредита. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявения против нея иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

Ответникът по жалбата е депозирал писмен отговор по реда и в срока по чл.

263 ГПК, с който излага съображения за нейната неоснователност. Прави искане жалбата да не се уважава.

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове от „АПС Бета България“ ЕООД срещу В. И. И. с искане за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите, както следва: 600 лв. главница по Договор за потребителски кредит № ******, сключен на **.**.****г. между „Сити Кеш“ ООД и В.

И. И., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.07.2024г. до окончателното й изплащане; 142,80 лева – договорна лихва за периода **.**.****г. 04.06.2020г.; 169.93 лева – лихва за забава за периода 04.06.2020г. - 27.06.2024г.. Излага твърдения, че тези вземания са му прехвърлени по силата на сключен със "Сити Кеш" ООД договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., като за същите е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ****/**.**.****г., издадена по ЧГД № 4248/2024г. по описа на РРС.

В срока по чл. 131 от ГПК назначеният на ответницата особен представител е оспорил предявените искове по съображения, че липсват доказателства за наличието на облигационна връзка между страните, основана на процесния договор за паричен заем, както и такива, от които е видно, че заемната сума от 600 лева е предоставена на ответника.

По същество, от събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

По заявление на ищеца по чл. 410 ГПК, подадено на 25.07.2024 г. е образувано ч. гр. д. № 4248/2024 г. по описа на РРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с ****/**.**.**** г. за осъждане на ответницата да заплати на заявителя сумата от 600 лева – главница по Договор за потребителски кредит №******, сключен на **.**.****г. между „Сити Кеш“ ООД и В.

2

И. И., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.07.2024г. до окончателното й изплащане; 142.80 лева – договорна лихва за периода **.**.****г. 04.06.2020г.; 169.93 лева – лихва за забава за периода 04.06.2020г. - 27.06.2024г.; направените по делото разноски в размер на: 25 лева – заплатена държавна такса (съобразно уважената част) и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с разпореждане № 8624/02.10.2024 г. заповедният съд указал на заявителя, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК да предяви вземанията си по съдебен ред, което той е сторил в законоустановения срок с разглежданата искова молба.

Изложеното е основание за съда да приеме, че предявените искове, имащи за правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД са допустими.

По основателността на исковете, се установи следното:

По делото е представен договор за паричен заем Кредирект № ******, сключен на **.**.**** г. между "Сити Кеш" ООД и В. И. И. за предоставяне на заем в размер на 600 лв., подлежащ на погасяване на десет месечни вноски, с дата на последно плащане 04.06.2020 г., при фиксиран годишен лихвен процент на кредита – 40.05%, ГПР – 47.77%; обща сума за плащане – 742.80 лева. Съгласно посочения в договора погасителен план, общата сума по кредита за целия срок на действие на договора е била определена в размер на 1385 лева, от които 600 лв.главница, 142,80 лв. лихва и 657,20 лв. неустойка.

Представен е "лог файл" по договор за паричен заем № ******.

Представени са и договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., сключен между "Сити Кеш" ООД и "АПС Бета България" ЕООД, ведно с извадка от Приложение № 1 към договора и уведомление за цесия от " АПС Бета България " ЕООД до В. И. И. без доказателства за връчването му.

Приложени са Общи условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“, в които подробно е описана процедурата по кандидатстване и одобрение за заем, както и Тарифа за таксите и разходите събирани от "Сити Кеш" във връзка с предоставяните заеми "Кредирект" чрез Интернет.

При така установените факти, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Относно възражението на жалбоподателката за липса на валидно сключен между страните договор за потребителски кредит:

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в ЗПК, като според чл. 9 това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено 3 плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Формата за действителност на договора за потребителски кредит се счита спазена в две хипотези. Първата е, когато е сключен в писмена форма, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК – на хартиен или друг траен носител /дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК/. Втората хипотеза е при използване на възможността за сключването му от разстояние, в който случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2. Според чл. 5, ал. 13 от ЗПК, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на ЗПФУР, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 /при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Представеният договор за потребителски кредит № ******/**.**.**** г. представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства (кредитиране) по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР и ищецът твърди, че е сключен по електронен път чрез системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя.

Легална дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, според която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Съгласно чл. 18 от ЗПФУР, при спор относно факта на сключване на договор по чл. 6 от ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е: 1. изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2. спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; 3. получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, 4 както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис. Преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

Съгласно чл. 5 от ОУ на "Сити Кеш" ООД, одобрени със заповед № 186/15.04.2016 г. на управителя на дружеството, в сила до 31.08.2019 г., които са посместени в сайта му, кандидатстването за заем се извършва по установен от Заемодателя образец, посредством създадената за това форма, намираща се на неговия сайт, на адрес https: //credirect. bg. Искането се попълва лично от Заемателя, посредством сайта на Заемодателя. Съгласно чл. 7 – чл. 15 от ОУ, за кандидатстване за заем Заемателят следва да предостави своите лични данни, съгласно формата за кандидатстване, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на погасяване), едно лице за контакт, както и да посочи желания начин за изплащане на отпуснатата заемна сума: по банков път, на декларирана банкова сметка, или чрез системата на Изи Пей. Заемодателят изпраща на посочената от Заемателя електронна поща СЕФ и общи условия, съдържащ цялата необходима преддоговорна информация за искания заем. Неприемането им се счита като отказ от подаване на искане и не позволява на Заемодателя да разгледа искането за заем. Заемателят е длъжен да се запознае с общите условия и СЕФ, преди да продължи с кандидатстването за заем. Заемодателят предоставя чрез своя сайт проект на договора за заем, като заедно със СЕФ, трите съдържат цялата необходима преддоговорна информация. С натискането на бутона "Изпрати", Заемателят декларира, че приема така предоставените му условия. Това действие се счита за подписване от Заемателя на всяка страница от предоставените документи, при условията при които те са му предоставени. Заемодателят има право, след разглеждане на отправеното от Заемателя искане, да промени параметрите на заявения заем по свое усмотрение, без да дължи обосновка за това. Страните могат по всяко време до сключване на договора да се откажат от сключването му. Заемодателят потвърждава (или респективно отказва) сключването на договор за заем посредством телефонно обаждане или изпращане на кратко съобщение (SMS) на декларирания от Заемателят телефонен номер. Заемателят потвърждава (или респективно отказва) сключването на договор за заем във всеки един момент, до неговото сключване, посредством телефонно обаждане до Заемодателя на неговия единен национален телефонен номер ***. Доколкото отправянето на искане за заем представлява желанието на Заемателя да сключи договор за заем със Заемодателя, неговото съгласие за сключване на договор за заем е наложително само при промяна от страна на Заемодателя на първоначално заявените параметри. За комуникация със Заемателя се използват само 5 декларираните от него при попълването на искането за заем телефонен номер и електронна поща. Заемателят, посочен в изпратеното искане за заем, се счита за негов автор, до доказване на противното. Съгласно чл. 18 – 24 от ОУ, при одобрение на сключването на договор за заем, Заемодателят изпраща на декларирания от Заемателя електронен адрес договор за заем, заедно с погасителен план, и общи условия, във формат, който не позволява коригиране на предоставената с него информация.