Решение № 17772 от 17.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17772 гр. София, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20251110144874 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от ******** ЕАД осъдителни искове по чл. 155, ал. 1, предл. 1-во от Закона за енергетиката вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД против Р. В. В. във връзка с топлоснабдяване на имот на адрес: гр. Соф************ ап. 28, аб.№ 183194, сумата в общ размер на общ размер на 3 879,36 лв., от които 3 257,79 лв. – стойност на топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от входиране на исковата молба 29.08.2025 г. до изплащане на вземането, 572,28 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 11.08.2025 г., както и 39,94 лв. - дялово разпределение в размер на периода от м.01.2023г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба 29.08.2025 г. до окончателното изплащане, 9,35 лв. мораторна лихва върху главница за забава в периода от 18.03.2023 г. до 11.08.2025 г.

От страна на ответника не е упражнено правото на отговор.

От страна на третото лице-помагач „***********З” ЕООД, конституиран на страната на ищеца, се заявява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала по силата на закона – въз основа на предвидени в закона 1 факти, сред които законът не предвижда като условие да има изразена от страните по сделката воля, респ. подаване на Заявление-декларация за откриване на партида. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Ответникът е клиент на ищеца по повод доставката на топлинна енергия, което съдът намира за установено в достатъчно пълна степен с оглед неоспорения договор за нотариален акт от 2004 г. Учреденото с договора право на ползване в полза на прехвърлителите е погасено с тяхната смърт, която се установява от събраните в последно съдебно заседание актове за смърт.

От заключението на съдебно-техническа експертиза се установява, че абонатът не ползва и не му се начисляват задължения за топлинна енергия за отопление на имота, а начислените количества топлинна енергия включват само такса сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване. Въпреки че не е бил осигурен достъп за отчет, задължения за топлинна енергия не са начислявани, тъй като радиаторите в имота са демонтирани, а служебно начислени количества са определени само за топла вода.

За сградната инсталация плащане е било дължимо. Съгласно чл. 153, ал.

6 ЗЕ, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си) , остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата..

Основната функция на сградната инсталация не е отопление, а свързване на отоплителните тела в имотите с абонатната станция (чл.140, ал.3 от Закона за енергетиката и §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването: сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и представляват съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии).

Служебно начислените количества за битово горещо водоснабдяване в обем 140 литра за един обитател за едно денонощие е нормативно установено правило, предвидено в чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, според което изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се определя по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на гореща вода 140 л на обитател за едно 2 денонощие на потребление.

По изложените съображения съдът намира заключението на съдебнотехническата експертиза за обосновано и кредитира направения с него извод, ч е действителният размер на задълженията след края на 4-те отоплителни сезона само за процесния период и само за топлинна енергия възлиза на сумата 3 196,30 лева, до който размер искът за топлинна енергия се явява частично основателен.

Така направеният извод не се променя с оглед обстоятелството, че с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС да е отменена т.

6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката. Тази отмяна не води до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената топлинна енергия, защото услугата по доставка на топлинна енергия е изпълнена, като неопределен е единствено начинът на изчисление, което касае претенцията по размер. За т. 6.1.1 от методиката, в Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 е посочено, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички, вещото лице не следва да замества методиката или да съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави липсващия параметър под формата на числен коефициент, който да бъде приложен върху полученото по реда на методиката количество топлинна енергия за сградна инсталация, и то ако е приложим и относим.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката (в сила от 15.05.2015 г. потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, имат право да изберат метод за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, който метод да е различен от Методиката към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД04-1 от 12.03.2020 г., но когато потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, не изберат метод за определяне на количеството топлинна енергия, количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 съгласно методиката по наредбата.

Поради това и тъй като, от една страна, не се твърди и не се установява етажните собственици в сградата да са се възползвали от правото да приемат свой метод на изчисления, който да е различен от Методиката по наредбата, а наред с това – в случая по делото не са представени доказателства, от които да 3 бъде заключено, че процесната сграда етажна собственост има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката респ. до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия, то съдът намира, че отмяната на т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., не е основание за промяна на направения по-горе извод относно размера на задължението за топлинна енергия, в частност относно компонента „сградна инсталация“.

За задължението за услугата дялово разпределение - според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на ******** ЕАД тази услуга подлежи на заплащане към ******** ЕАД, а от доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена, поради което с оглед 4-те отчетни периода и представения ценоразпис съдът кредитира изготвеното от съдебносчетоводната експертиза заключение, според което за услугата дялово разпределение дължимата сума е в размер на 39,94 лева, колкото и се претендира.

По исковете за лихви за забава:

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3.

В случая от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по същество от страна на ищеца се претендира стойността на общите фактури, изготвени в съответствие с чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 обаче разпоредбата на чл.33, ал. 2 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане, който срок за плащане следва да е 15–ти юни на съответната година, доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти април. В случая изравнителните сметки за всички отчетни периоди са изготвени след 15-ти юни, при което е несъстоятелно забавата да се счита настъпила преди определяне на задължението, т.е. възникването на задължението с изготвяне на изравнителната сметка. Поради това и при липсата на определен срок за плащане, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД, клиентът изпада в забава след покана. Ищецът не твърди и не доказва да е отправил покана до ответника за плащане на общите фактури, поради което и исковете 4 за лихви относно задълженията за топлинна енергия са неоснователни.

Относно таксата дялово разпределение не е предвиден срок за изпълнение, поради което и с оглед чл. 84, ал. 2 ЗЗД забавата настъпва след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва да е отправена от ищеца до ответника, поради което и задълженията за лихва относно таксата дялово разпределение не се установяват и искът за тях следа да бъде отхвърлен.

Относно разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за разноски е частично основателна – за 579,32 евро (1133,05 лв. от общо сторени в размер на 1358,22 лв.разноски).

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р. В. В. с ЕГН ********** да заплати на ******** ЕАД с ЕИК ********** във връзка с топлоснабдяване на имот на адрес: гр.

Соф************ ап. 28, аб.№ 183194, сумите: 1634,24 евро /стари 3 196,30 лв./– стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от входиране на исковата молба 29.08.2025 г. до изплащане на вземането; 20,42 евро /стари 39,94 лв ./ дялово разпределение за периода от м.01.2023г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба 29.08.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата 579,32 евро – съдебни разноски.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове: за топлинна енергия – за горницата над 3 196,30 лв. до 3 257,79 лв.; за 572,28 лв. - лихва относно задължението за топлинна енергия и за забава за забава от 15.09.2023 г. до 11.08.2025 г.; 9,35 лв. - лихва относно задължението за услуга дялово разпределение и за забава в периода от 18.03.2023 г. до 11.08.2025 г.

Решението е постановено при участието на „***********З” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца ******** ЕАД.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5