Решение № 28 от 25.06.2021, Районен съд - Павликени

МОТИВИ към Решение № 28 от 25.06.2021 година по AНД № 143 по описа на Районен съд Павликени, III-ти състав, за 2021 година

В Районен съд Павликени е постъпило постановление на прокурор при Районна прокуратура П., съдържащо предложение за освобождаване от наказателна отговорност и за налагане на административно наказание „глоба“ на основание чл. 78а, ал. 1 НК по отношение на обвиняемия Я. Х. Д. М. В. Л. от с.П., обл.Д., Н., ЛНЧ ***, роден на ********** г. в гр. Д., живущ в с.П./ Р./, обл.Д./D./,общ.Г./G./, ул."*** № ***/*** /, Н./N./, с адрес за призоваване в Република България-гр.П., ул."***" Ne ***, ***, поданик на Н., женен, с виеше образование, *** на „***" ООД- гр.С., неосъждан срещу когото е водено досъдебно производство за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2 от НК.

Районна прокуратура, гр. П., редовно призована се представлява от прокурор Д., която намира, че безспорно от доказателствата по делото се установява, че обвиняемият е осъществил състава на престъплението за което е обвинен, както и че са налице законоустановените предпоставки за приложението на чл. 78а НК, моли на обвиняемия да бъде наложено наказание към максимално предвидения размер, съответстващ на доходите и имотното му състояние.

В проведеното открито съдебно заседание обвиняемият Я. Х. Д. М. В. Л., редовно призован, не се явява и не дава обяснения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

„***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „***" № *** е с предмет на дейност производство и търговия със селскостопански и индустриални продукти и всяка друга разрешена от закона дейност, с група и клас по Националната класификация на икономическите дейности ***-***. Дружеството има производствена база в гр. П. за производство на ***, находяща се на ул. „***" № ***.

Дружеството има двама ***, които са и съдружници - обв. Я. Х. Д. М. В. Л. и Х. Ж. Й.

1

М. В. Л..

Със заповед № 2/3.01.2017 г. на *** Х. в. Л., на обв. Я. В. Л. било възложено да изпълнява длъжността „***" (***), включваща дейности, свързани с безопасността и здравето при работа, с което му били делегирани задълженията на работодателя по чл.

275, ал. 1 от Кодекса на труда. Длъжността изпълнявал до 09.06.2017 г.

Към 14.02.2017 г. св. А. А. заемал длъжността „***" в процесното дружество, отдел „***". Съгласно връчената му длъжностна характеристика, сред основните трудови задължения били както отстраняване на възникнали аварии в машините и съоръженията, извършване на профилактика, технически прегледи и поддръжка на същите, така и участие в мероприятията по настаняване, изнасяне и разселване на ***.

На 14.02.2017 г. поради предстоящо изнасяне на *** в производствената база в гр. П. св. А. А. бил изпратен в хале № ***- център за ***, за да изведе от работа хранителния шнек на първа машина, т.е. да преустанови подаването на хранителни смески на линията за отглеждане на ***. За целта било необходимо да изолира отвора, от който се подава храната за първа машина, чрез увиване със стреч на шнека, разположен нависоко и се достигал чрез изкачване по стълба. Без да се убеди лично, че шнекът на първа машина е изключен, св. А. предположил, че това е направено от *** св. Д. и предприел действия по изолиране на отвора при работещ подавателен механизъм, звукът от който не възприел поради шума в халето, а и нямал и пряка видимост към него. Вследствие на това той получил травматични увреждания на лявата ръка, изразяващи се в порезни рани по гърба на трети и четвърти пръст на лява ръка и разкъсване на сухожилието на повдигача на четвърти пръст на лявата китка.

А. бил откаран със служебен автомобил във филиала в гр. П. на Център за спешна медицинска помощ - В. Т., а впоследствие бил хоспитализиран в МОБАЛ „***" град В. Т., където била извършена оперативна интервенция. Според вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, разкъсването на сухожилието на повдигача на четвърти пръст на лявата китка е причинило на св. А. трайно затруднение движението на лявата ръка (затруднена хватателна функция на китката) със срок на лечение и възстановяване три месеца.

Производството на *** е правнорегламентирана дейност и източник на повишена опасност, тъй като за тази дейност се изискват специални знания, умения или опитност и при най-малкото незнание или немарливо изпълнение на дейността се създава опасност за живота или за здравето на други лица. Съобразно изискванията на чл. 166, ал. 2 и ал. З от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, в качеството си на *** на дружеството и изпълняващ 2 длъжността „експерт, безопасност и здраве при работа" обв. Я. В. Л. е бил длъжен да предостави на работещите писмена инструкция за използваното работно оборудване в хале № ***- центьр за ***, при което съществува риск за безопасността и здравето на работещите, в която да се съдържа необходимата информация за условията за използване на оборудването, изискванията за безопасна работа, поддръжка и ремонт, включително и спиране на захранването с фураж на машината за хранене, както и предвидимите ненормални ситуации и извлечените от опит заключения при използването му.

С оглед изискванията на чл. 193 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване задължение на обвиняемия било и поставяне на работното оборудване на всички необходими знаци, предупредителни надписи и маркировки, свързани с осигуряване безопасността и здравето на работещите.

В хода на извършеното разследване, както и при извършена от Дирекция „***" гр. В. Т. в периода 16.02.2017 г. -09.03.2017 г. проверка е установено, че на работещите не е била предоставена писмена инструкция с горепосоченото съдържание, като в наличните инструкции не били регламентирани изисквания за безопасна работа при спиране на захранването с фураж на машината за хранене, както и е установено, че на работното оборудване в хале № ***не са били поставени необходимите знаци, предупредителни надписи и маркировки, свързани с осигуряване безопасността и здравето на работещите – констатации, при които се налага извода да е налице причинна връзка между бездействието на обв. В. Л., изразяващо се в неизпълнение на горепосочените нормативни задължения и настъпилия противоправен резултат причиняване на средна телесна повреда на пострадалия А. А..

Така възприетите от настоящата съдебна инстанция фактически констатации са установени по безспорен и категоричен начин, въз основа на приобщените на етапа на съдебното следствие допустими и относими към предмета на доказване доказателствени източници и събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали, чието обсъждане е процесуално допустимо съгласно изричната разпоредба на чл. 378, ал. 2 НПК, регламентираща едно от изключенията от принципа на непосредственост по чл. 18 НПК – показания на свидетелите, обясненията на обвиняемия, както и приобщените веществени и писмени доказателства и писмени доказателствени средства – декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, характеристична справка, справка за съдимост.

Този съдебен състав не констатира съществени противоречия при съвкупната преценка и интерпретация на приобщения по делото доказателствен материал, а това обстоятелство не налага неговото детайлно обсъждане /per argumentum a contrario от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК/. Възражението, че телесната увреда е настъпила в момент, 3 когато подсъдимия не е бил физически на територията на предприятието се явява неоснователно – дължимото поведение безспорно е трябвало да се осъществява непрекъснато и предшества увредата, а и обвиняемият не се е възползвал от възможността да делегира задълженията си по време на отсъствието си.

Съгласно Постановление № 2/1979 г. на Пленума на ВС, субект на престъплението по чл. 134 от НК могат да бъдат както преките изпълнители на правно регламентирана дейност, така и лицата, които са нормативно задължени с организацията, контрола или ръководството на тази дейност за нейното правилно и безаварийно изпълнение, какъвто в случая е бил обв. Я. В. Л..

От така установените в хода на разследването факти се налага извода, че обв. В.

Л. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 134, ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2 от НК - на 14.02.2017 г. гр.П., в хале № *** на „***" ООД, база П., в качеството си на *** на дружеството и изпълняващ длъжността „***", причинил на А. Я. А. от гр. П. средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на сухожилието на повдигала на четвърти пръст на лява ръка, довело до трайно затруднение движението на крайник /затруднена хватателна функция на китката на лявата ръка/ поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като нарушил разпоредбите на чл.

166, ал. 2 и ал. З от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и на чл. 193 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Деянието е извършено виновно, при форма на вината - непредпазливост, като обвиняемият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Безспорно установени по делото са фактът на извършеното деяние, неговите времеви и пространствени параметри, както и авторството му, за което бяха получени сведения от разпитите на свидетелите, обясненията на обвиняемия и останалите по делото доказателства и доказателствени средства.

От цялостния задълбочен анализ на посочените доказателствени източници този съдебен състав достига до безспорен извод за съпричастността на обвиняемия към вмененото му престъпно деяние.

4

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл. чл. 134, ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2 от НК законодателят е предвидил наказание до две години лишаване от свобода или пробация.

Материалноправните критерии, предпоставящи приложение на чл. 78а НК са предопределени от тежестта на престъпното деяние и степента на лична опасност на неговия автор, и са лимитирани изчерпателно в б. б. "А"- "В" на визираната разпоредба.

Интерпретацията на същите аргументира установени предели на предвидените санкции в особената наказателноправна норма, при умишлените и непредпазливи престъпления; необходимост от възстановяване на имуществените вреди, причинени с престъпното посегателство; и съблюдаване на определени правни предписания по отношение на съдебното минало на извършителя - да не е осъждан за престъпно деяние от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава осма, Раздел IV НК. Конкретиката по настоящия казус сочи, че за извършеното от обвиняемия престъпление законът предвижда горното наказание. Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и от деянието липсват настъпили съставомерни имуществени вреди, като същевременно не са налице рестриктивните основания ситуирани в чл. 78а, ал. 7 НК.

Ето защо обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 НК като на същия се определи административно наказание „глоба“ в рамките от 1 000 до 5 000 лева.

При индивидуализацията на наказанието на обвиняемия този съдебен състав отчете семейното и материалното му положение. Чистото съдебно минало е отчетено при прилагането на института на чл. 78а, ал. 1 НК и не следва да се съобразява повторно.

По изложените съображения, съдът намира, че следва да бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3500,00 лева /три хиляди и петстотин лева/.

Индивидуализирано в този вид и размер, определеното административно наказание, е напълно съобразено с доказателствата по делото, не би се превърнало в “голо възмездие” и би изпълнило най-качествено целите на наказанието, а именно: да въздейства поправително върху обвиняемия и възпитателно и предупредително както 5 по отношение на него така и по отношение на останалите членове на гражданското общество и същевременно ще изиграе ролята си на своеобразен контрамотив за въздържането му от извършването на общественоопасни деяния за в бъдеще както и с изискванията за съответствие на наказанието с престъплението и ще способства за правилното формиране на неговия мироглед и правосъзнание.