Решение № 260149 от 19.04.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ №260149 гр. П., 19.04.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двайсет и шести март през две хиляди двайсет и първа година в публично заседание в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ секретар Нели

Въгларова прокурор Стефан

Янев като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 698/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен осъдителен иск от Ц.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. П.Ш. от САК, срещу

Прокуратурата на Република България (ПРБ) за заплащане на обезщетение от 30 000 лева за претърпени неимуществени вреди от водено срещу ищеца досъдебно производство № 84/2009 г. по описа на ОД на МВР – П. и прокурорска преписка № 719/2009 г. на ОП – Пазарждик за извършени престъпления по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 26, ал. 1, чл. 20, ал. 4 от НК и чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 253, ал. 4 вр. ал. 3, т. 2 и чл. 2, ал. 2 от НК, което било прекратено, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2016 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ.

Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:

Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик и управител на ЕТ Ц.Н., „Й.Д. 2000“ ЕООД и „Й.Д. 2001“ ЕООД. През 2009 г. офисите на всички дружества били на едно място, като на 06.04.2009 г. към 10 часа му съобщили, че в сградата където се намират офисите му, се появили внезапно петнайсет полицаи, които са затворили персонала в една стая, поставили са охрана на двата входа и ще започнат претърсване на помещенията. На ищеца било заявено, че ще бъде иззета цялата документация и двата компютъра, като в продължение на пет часа полицаите изземвали всички документи, които поставяли в черни чували без да направят опис. По-късно разбрал, че тези действия били осъществявани от звеното за Борба с организираната престъпност (БОП) към ОД на МВР – П., под ръководството на прокуратурата. Този факт бил съответно отразен и в медиите.

Чрез публикацията се правели внушения за тежестта на извършените престъпления, затова че поради тежестта им се занимават „антимафиоти“, а по този начин, че двамата със съпругата му са свързани с незаконна дейност в областта на организираната престъпност. Претърсване било извършено и в семейното жилище на ищеца в гр. П., ул. ***, но нищо не било иззето. Било образувано ДП № 84/2009 г. на ОД на МВР – П. срещу неизвестен извършител по чл. 255, ал. 1 от НК и прокурорска преписка № 719/2009 г. на ОП – П., като вследствие на тези действия на прокуратурата и полицията дейността на всички дружества на ищеца била парализирана. В продължение на една година било водено разследване, за което не бил информиран, а едва на 28.04.2010 г. бил привлечен като обвиняем по досъдебното производство за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 26 от НК. След това два пъти обвинението било „уточнявано“, като окончателната квалификация по обвинението била чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 26, ал. 1, чл. 20, ал. 4 от НК и чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 253, ал. 4 вр. ал. 3, т. 2 и чл. 2, ал. 2 от НК. Твърди, че по искане на ищеца с Определение № 619/20.12.2016 г. по ЧНД № 104/2015 г. на ОС – П. в производство по реда на гл. 26 от НПК (ред. ДВ, бр. 71/2013 г.) наказателното дело срещу него било прекратено. От така описаната фактическа обстановка на ищеца били нанесени неимуществени вреди, бил сринат физически и психически. Била му отнета възможността да работи нормално, а банките му отказвали кредит. Семейството му също било без средства и живеели в непрекъснат стрес. Твърди също, че преди привличането му към наказателна отговорност имал сериозен обществен авторитет и се ползвал с добро име. Бил член на сдружението на предприемачите и Л.К. в гр. П. и участвал в много обществени мероприятия и благотворителни кампании. След привличането му като обвиняем авторитетът му бил сериозно накърнен, както и доброто му име и доброто име на семейството му. Поддържа, че действията на полицията и прокуратурата шокирали ищеца, съпругата му и цялото му семейство – децата, родителите, близките му. Майка му изживяла драматично станалото и починала на Коледа 2009 г. Драматично се отразило и на бизнеса му, като доскорошни контрагенти отказали да работят с него. В електронните и печатни медии се появили публикации с отрицателни оценки.

Вследствие на стреса ищецът сериозно се променил. Чувствал непрекъснато напрежение, а във времето на наказателния процес се ограничил в контактите си, затворил се в себе си, не желаел да поддържа контактите които имал дотогава. Поради изложеното твърди, че вредите са му причинени от незаконни действия на прокуратурата по образуване на наказателно производство срещу ищеца, привличането му като обвиняем, продължило шест години, седем месеца и 22 дни, неспособността на прокуратурата да внесе обвинителен акт в съда. Наказателното производство било прекратено от съда поради процесуалното бездействие на прокуратурата и неспособността и да докаже обвинението в предвидените от закона срокове при хипотезата на чл. 369 от НПК (ред. ДВ, бр. 71/2013 г.). Счита, че има причинна връзка между незаконните действия на ответника и настъпилите вредни последици, като е изпълнена хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ – деянието не е извършено от лицето и не съставлява престъпление. Моли обезщетението да бъде присъдено за периода от 28.04.2010 г., когато е бил привлечен като обвиняем, до 20.12.2016 г., когато съдът прекратява по реда на глава 26 от НПК производството с определение № 619/20.12.2016 г. по ЧНД № 104/2015 г. на ОС – П., но желае да се вземат предвид и претърпените от него вреди в периода от 06.04.2009 г., когато е била иззета цялата документация и компютрите на дружествата до 28.04.2010 г., тъй като въпреки че производството се е водило срещу неизвестен извършител, всички последици са били за ищеца и неговото семейство. Моли за уважаване на иска с присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Прокуратурата на РБ, чрез прокурор Куманов от СГП депозира отговор, с който оспорва иска с доводи, че не са налице действително претърпени вреди, като пряк резултат единствено от обвинението. Оспорва иска като недоказан и завишен по размер. В открито съдебно заседание ответникът се представлява от прокурор Янев към ОП – П..

По допустимостта на производството:

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 7 ЗОДОВ вр. чл. 104, т. 4 ГПК.

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди, причинени от образувано от ответника наказателно производство, което впоследствие е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от ищеца.

Претенцията за законната лихва върху обезщетението при иск за ангажиране на деликтна по характера си отговорност е допустимо заявена, а когато искът е основателен - съдът присъжда законните лихви от началото на забавата, стига ищецът да претендира обезщетението (главницата), ведно със законните лихви или да се е позовал на законните (на материалните правоувеличаващи) последици от предявения иск. За допустимостта на акцесорната претенция не се изисква ищецът да сочи размер и да внесе държавна такса.

В случая съдът приема, че претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава представлява материалноправна последица от евентуалното уважаване на иска за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, поради което ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва (в този смисъл Решение № 42 от 1.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1914/2018 г., III г. о., Решение № 193 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 611/2011 г., I г. о., Определение № 406 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 300/2009 г., I т. о.).

Съдът приема от фактическа страна следното:

Не е спорно, но е видно и от публичния ТРРЮЛНЦ към

Агенция по вписванията, че ищецът упражнява търговска дейност, като ЕТ „Й.Д. - Ц.Н., „Й.Д. 2000“ ЕООД и „Й.Д. 2001“ ЕООД, докато „Й.Д.-2002“ ЕООД е дружество, собственост на съпругата на ищеца Д.Н., която е и негов управител. Всички дружества са със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ***.

Не е спорно, че на 06.04.2009 г. в офисите на дружествата и ЕТ в гр. П., ул. ***, е извършено претърсване и изземване от органи на полицията и прокуратурата, като образуваното ДП № 84/2009 г. е било срещу неизвестен извършител за това, че за периода от 1999 г. до 06.04.2009 г. в гр. П. е избегнал плащането на данъчни задължения на „Й.Д.-2002“ ЕООД – гр. П., в големи размери, престъпление по чл. 255, ал. 1 НК.

Също не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че на 28.04.2010 г. ищецът е привлечен като обвиняем за извършено от него през периода от 01.01.2007 г. до 31.03.2009 г. продължавано престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а именно в качеството си на пълномощник на „Й.Д.-2002“ ЕООД – П., като съизвършител, в съучастие с управителя на „Й.Д.-2002“ ЕООД Д.Д.Н. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗКПО в особено големи размери – общо 53 789.61 лева на представляваното от него „Й.Д.-2002“ ЕООД, като е осъществявал счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, с което е избегнал установяването и плащането на дължимия данък по ЗКПО за 2007 г. в размер на 6 245.66 лева и за 2008 г. в размер на 47 543.95 лева. С привличането му е определена мярка за неотклонение парична гаранция от 5 хиляди лева. Престъпленията са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, доколкото е предвидено наказание до 8 години лишаване от свобода.

Повдигнатото обвинение е било широко отразено в медиите, видно от приложените по делото статии от вестници.

След 28.04.2010 г. спрямо ищецът и още няколко лица са осъществени нови привличания като обвиняеми /постановление от 08.12.2014 г./, в който случай обвиненията са правно прецизирани.

През цялото времетраене на наказателното производство мерките за неотклонение на ищеца са били първоначално парична гаранция, а след това подписка, същият не е бил задържан под стража.

Междувременно по делото е прието определение от 14.12.2015 г. по ЧНД № 104/2015 г. на ОС – П. по искане на ищеца за разглеждане на наказателното дело от съда по реда на чл. 368 от НПК, като образуваното ДП № 84/2009 г. е върнато на прокуратурата за осъществяване в тримесечен срок на правомощията, които има по чл. 369 от НПК за внасяне на делото в съда с обвинителен акт.

Не е спорно също така, че ОП – П. не е внесла обвинителен акт в съда в периода от повдигане на обвинението спрямо ищеца на 28.04.2010 г. до края на 2015 г., т. е. повече от 4 години, което е много повече от предвидения в чл. 368 от НПК двугодишен срок за тежки престъпления.

Безспорно е също така, че едва през 2016 г. прокуратурата на два пъти е внесла обвинителен акт в съда срещу ищеца, но и двата пъти производството по тях е било прекратявано (НОХД № 207/2016 г. и НОХД № 751/2016 г. и двете по описа на ОС – П.) и същият връщан на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения – последният от 12.10.2016 г. за извършени престъпления от няколко лица, едно от които е ищецът Ц.Н., с правна квалификация по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 26, ал. 1, чл. 20, ал. 4 от НК и чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 253, ал. 4 вр. ал. 3, т. 2 и чл. 20, ал. 2 от НК.

Видно от влязло в сила на 20.12.2016 г. определение №

619 по ЧНД № 104/2015 г. на ОС – П., наказателното производство срещу ищеца Ц.Н. по повдигнатото обвинение е прекратено на основание чл. 369, ал. 4 от НПК.

От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:

Свидетелят В.А.А., дългогодишен приятел с ищеца, познават се от 45 години, още от съученици, излага, че последните 10 години по-рядко се виждат с ищеца, само се чували по телефона, обикновено по работа (във връзка с консултация от свидетеля, който е лекар в Отделение „УНГ“ към МБАЛ П.), а не както било преди - да излязат заедно. Преди това непрекъснато били заедно, събирали се, били в една компания „неженени“, а след това излизали заедно със семействата си. Свидетелят разказва, че не е детайлно запознат с воденото срещу ищеца наказателно производство, знае за случая от чутото от други хора, от слухове, но това не променило доброто му отношение към ищеца като негов приятел. Веднъж дори се опитал да го попита затова, но ищецът се притеснил, зачервил се и станало ясно, че не иска да му се говори на тази тема.