Определение № 287 от 25.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 287 гр. Пловдив, 25.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Станислав П. Г. Въззивно частно гражданско дело № 20265000500326 по описа за 2026 година намира следното:

Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 17358/08.05.2026 г. от Т. С. М., ЕГН **********, с адрес: *** срещу определение № 624/06.03.2026 г., постановено по г. д. № 10/2023 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е изменено определение рег. № 602/06.03.2025 г., постановено по г. д. № 10/2023 г. по описа на ОС – Пловдив, като е осъдена С. И. И. ЕГН ********** от *** да заплати на Т. С. М. ЕГН ********** от ***, сумата от 5 906,14 евро (с включен ДДС), представляваща разноски по производството пред първата инстанция.

Частният жалбоподател моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното и като допусне исканото изменение, бъде осъдена И. да заплати на М. сумата от 11 964.23 евро (с включен ДДС).

Ответникът по въззивната частна жалба С. И. И. ЕГН ********** счита, че същата е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С определение рег. № 602/06.03.2025 г., постановено по г. д. № 10/2023 г. по описа на ОС – Пловдив в закрито заседание е върната искова молба вх. № 39/03.01.2023 г. от С. И.

И. ЕГН ********** от ***, с което срещу Т. С. М. ЕГН ********** и Т. С.Д. ЕГН **********, съответно присъединен кредитор и длъжник по изпълнително дело № 105/2017 г. по описа на ЧСИ П.Н. рег. № *** е предявен иск с правна квалификация по чл. 464, ал. 1 ГПК за оспорване на вземането на Т. С. М. срещу Т. С.Д. по договор за заем в размер на 170 00000 лева и е прекратено по г. д. № 10/2023 г. по описа на ОС – Пловдив.

1

Това определение е влязло в сила на 24.11.2025 г. и с него не са присъждани разноски.

Постъпила е молба вх. № 13581/10.04.2025 г. от Т. С. М. ЕГН **********. С нея е направено искане за допълване на определение рег. № 602/06.03.2025 г., постановено по г. д.

№ 10/2023 г. по описа на ОС – Пловдив в частта за разноските, като в полза на М., в качеството на ответник, бъдат присъдени разноски в размер на 23 400.00 лева (с включен ДДС), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

В настоящия случай препис на определение рег. № 602/06.03.2025 г., с което исковата молба бе върната на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, е връчен на ответника Т. М. на 03.04.2025 г. (съобщение лист 242 от делото на ОС).

Молба вх. № 13581/10.04.2021 г., в която е направено искането за присъждане на разноски, е подадена в срока за обжалването му съгласно чл. 275, ал. 1 от ГПК от една седмица. С нея е представен и списък на разноските.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лица, представен е и списък по чл. 80 от ГПК.

Ето защо същата е процесуално допустима.

Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, като според чл. 80 ГПК представянето на списък с разноски е абсолютна процесуална предпоставка да се иска изменение на решението в частта за разноските и същият следва да бъде депозиран найкъсно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.

При прекратяване на производството в закрито съдебно заседание, обаче, по аргумент за противното от чл. 80, изречение първо от ГПК във връзка с чл. 81 ГПК, искането за присъждане на разноски е допустимо да бъде направено в срока за обжалване на прекратителното определение, като страната, претендираща присъждане на разноски, следва да представи и доказателства за тяхното извършване.

Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9.

Производството по делото е прекратено поради връщане на исковата молба, с оглед неотстранени нередовности на същата.

Следователно ответникът има право на разноски.

Размерът на исковата претенция е 204 622.22 лева.

Минималният размер на адвокатското възнаграждение на база чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е 12 834.89 лева.

М. претендира 23 400.00 лева (с включен ДДС) по договор за правна защита от 30.03.2023 г. (л. 249 – 251 от делото на ОС) и три платежни нареждания: платежно нареждане от 07.04.2023 г. за сумата от 8 000.00 лева, преведена по банкова сметка на 2

Адвокатско дружество „Т. и П.“ от Т. С. М. с основание: адв. хонорар гр. дело 10/23 ОС Пловдив с/у С. И.“; платежно нареждане от 30.06.2023 г. за сумата от 7 000.00 лева, преведена по банкова сметка на Адвокатско дружество „Т. и П.“ от С. С.Д. с основание:

„адв. хонорар гр. дело 10/23 ОС Пловдив с/у С. И. зад. лице: Т. М.“; платежно нареждане от 03.10.2023 г. за сумата от 8 400.00 лева, преведена по банкова сметка на Адвокатско дружество „Т. и П.“ от С. С.Д. с основание:“ адв. хон. ГД 10/23 ОС П-В с/у С. И. зад. Лица Т.

М. последна вноск“.

В ъ в въззивна частна жалба вх. № 17358/08.05.2026 г. се твърди, че съдът е присъдил по малък – размер но своя инициатива.

Това твърдение е неоснователно.

По молбата за допълване и присъждане на разноски е постъпило възражение вх.

№ 8436/04.05.2026 г. от С. И. И. ЕГН **********. С него е направено възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В случая по делото не е имало открити съдебни заседания. Връщането на исковата молба е станало в закрито съдебно заседание. И. е узнала за претенцията за присъждане на разноски с получаването на съобщение за молбата на М..

При това положение настоящата инстанция приема, че възражението за прекомерност е направено в срок.

Размерите, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, не са задължителни за съдилищата.

Но тя е приета по силата на законова делегация от Върховния колективен орган на професионалната общност и представлява ориентир за разбирането на свободната адвокатура за минималните размери на възнагражденията за техния труд и база за договаряне във всеки конкретен случай, съобразно същността и обема на необходимата и извършена работа, с оглед създаването на база за конкуренция при упражняването на тази професия.

В този смисъл е и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз и даденото с него тълкуване на чл. 101, § 1 от ДФЕС, във връзка с чл. 1, § 3 от ДФЕС, което е задължително.

Ето защо, във всеки конкретен случай следва да бъде направен анализ на действителната фактическа и правна сложност на спора, на реално вложения труд и резултата от свършената работа, на интензитета на процесуалното участие и извършените процесуални действия, за да се прецени пропорционалността между исканото и присъдено възнаграждение и оказаната правна помощ.

В настоящия случай, от момента на връчване на съобщението на ответника по чл.

131, ал. 1 ГПК – 23.03.2023 г., до датата на връщане на исковата молба – 06.03.2025 г., от адвоката на ответника М. е сторено следното: на 12.04.2023 г. е подаден отговор на исковата молба; на 10.06.2024 г. е подадена молба вх. № 19819/10.06.2024 г., в която е направено искане за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото; на 3

18.11.2024г. е подадена молба вх. № 37748/18.11.2024 г., в която отново е направено искане за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото; на 18.02.2025 г. е подадена молба вх. № 6312/18.02.20254 г., в която отново е направено искане за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.Няма проведени открити съдебни заседания, не са събирани доказателства по същество.

Предметът на производството не се отличава със специфични правни и фактически характеристики, което води до значителна правна и фактическа сложност.

При това положение, настоящата инстанция намира, че не е налице пропорционалност между платеното възнаграждение и действително оказаната правна помощ.

Ето защо е при направено възражение за прекомерност, платеното възнаграждение от 23 400.00 лева (с включен ДДС) следва да бъде намалено до размера от 9 626.17 лева /данъчна основа/, съответстващ на този, дължим съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 във връзка с чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, върху която на основание § 2а от ДР на Наредбата следва да се начисли и ДДС в размер на 20% предвид данните по делото, че адвокатското дружество, представляващо ответника, е регистрирано по ЗДДС.

Ето защо на М. следва да бъде присъдена сумата от 11 551.40 лева или 5 906.14 евро (с включен ДДС).

До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Сумите по настоящото определение са изчислени и посочени в лева и в евро, при курс 1 евро = 1.95583 лева, на основание чл. 5 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, чл. 1 от Регламент (ЕС) 2025/1409 на Съвета от 08 юли 2025 година и чл. 1 от Регламент (ЕО) № 2866/98 на Съвета от 31 декември 1998 г.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 624/06.03.2026 г., постановено по г. д. № 10/2023 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е изменено определение рег. № 602/06.03.2025 г., постановено по г. д. № 10/2023 г. по описа на ОС – Пловдив, като е осъдена С. И. И. ЕГН ********** от *** да заплати на Т. С. М. ЕГН ********** от ***, сумата от 5 906,14 евро (с включен ДДС), представляваща разноски по производството пред първата инстанция.

Преписи от определението да бъдат връчени на страните.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

4

Председател: _______________________

Членове: