Решение № 844 от 22.07.2019, Районен съд - Добрич

Р Е Ш

Е Н И Е град Добрич, 22.07.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, гражданска колегия, двадесети състав, в публично заседание, проведено на девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Николов при секретаря Ирена И................

……………………………………… разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 04157 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „ЕОС МАТРИКС” ООД със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ж.к. „Малинова Долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, ЕИК *********, представлявано от управителя Райна И. Миткова-Тодорова, срещу И.С.М., ЕГН **********,***, за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи по заповед № 1962 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.08.2018г., издадена по ч.гр.дело № 03400/2018г. по описа на ДРС, сумите: 2000,00 лева, представляваща част от непогасена главница /от общо дължима такава в размер на 6 557,48 лева/ по договор за потребителски кредит от 09.05.2008г., сключен между И.С.М. и „Юробанк България” АД, заедно със законната лихва върху претендираната главница, считано от 17.08.2018г. до окончателното плащане; 1 390,63 лева, представляваща договорна лихва за периода от 09.05.2008г. до 18.01.2016г. Претендират се разноските.

В исковата молба се навеждат твърдения, че между ответника и „Юробанк България”АД е сключен на 09.05.2008г. договор за потребителски кредит, с който банката предоставя сумата от 6 700 лева със срок на издължаване 120 месеца. Кредитополучателят не е извършвал плащания. На 18.01.2016г. между банката и настоящия ищец е сключен договор за цесия, като отделните вземания са индивидуализирани в Приложение 1.

Цесионерът е уведомил длъжника и е предоставил 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Поради изтичане на крайния срок за погасяването му, кредитът е станал изискуем изцяло. Подадено е заявление по чл.410 ГПК, като срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение, обуславящо правния интерес от настоящото производство.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба чрез пълномощник. Счита, че исковете са допустими, но неоснователни. Оспорва се подписване на процесния договор в този му вид. Не се отрича обявяване на предсрочна изискуемост от страна на банката след неплащане на никакви вноски.

Оспорва се действителността на цесията по отношение уведомяването му вр. чл.99, ал.4 ЗЗД. Оспорва се в тази връзка правото на цесионера да уведомява длъжника, липса на доказателства за доставяне на такова съобщение. Оспорва се възможността такова съобщение да се извърши с исковата молба. Ако се приеме, че уведомяването е с исковата молба, то в тази връзка искът по чл.422 ГПК следва да се отхвърли. Правят се възражения за нищожност на процесния договор като цяло поради наличие на неравноправни клаузи, както и поради липса на изискуемото от закона съдържание в актуалната редакция на отменения закон, респективно частична нищожност по отношение клаузите за заплащане на договорна лихва. Прави се възражение за погасителна давност на вземанията с оглед настъпване началото на погасителната давност към датата 10.06.2008г., извършено още с възражението по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 3400/2018г. по описа на ДРС. Респективно се прави възражение за частично погасяване на вземането по отношение на падежиралите вноски съобразно погасителния план преди датата 18.10.2015г.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № 1962 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 23.08.2018г. по ч.гр.дело № 03400/2018г. по описа на ДРС длъжникът И.С.М., ЕГН **********,***, в качеството на кредитополучател/длъжник, е осъден да заплати на кредитора „ЕОС МАТРИКС” ООД със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ж.к. „Малинова Долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, ЕИК *********, представлявано от управителя Райна И. Миткова-Тодорова, ищец в настоящото производство, следните суми: 2000,00 лева, представляваща част от непогасена главница /от общо дължима такава в размер на 6 557,48 лева/ по договор за потребителски кредит от 09.05.2008г., сключен между И.С.М. и „Юробанк България” АД, заедно със законната лихва върху претендираната главница, считано от 17.08.2018г. до окончателното плащане; 1 390,63 лева, представляваща договорна лихва за периода от 09.05.2008г. до 18.01.2016г.; 67,81 лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело № 3400/2018г. по описа на ДРС - за държавна такса.

Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение вх.№ 16897 от 03.09.2018г., а с искова молба с вх.№ 19693 от 18.10.2019г., по която е образувано гр.дело № 04157/2018г. по описа на ДРС, кредиторът е предявил иск за съществуване на вземането си.

По делото е приложен Договор за потребителски кредит № FL398625 от 09.05.2008г., сключен между И.С.М. и „Юробанк България” АД, с приложен Погасителен план, Молба за потребителски кредит, декларация за свързани лица, искане за удостоверяване на трудова заетост, документ за преведени по сметка на кредитоискателя на сумата от 6 700 лева на 09.05.2008г., удържан комисион за управление на кредит, такса за разглеждане на документи, издаден запис на заповед на 08.05.2008г. на стойност 6 700 лева, платим на предявяване в срок до 09.06.2018г. и алонж към него за извършени частични плащания по него; договор за възлагане на вземания, сключен между „Юробанк България”АД и „Еос матрикс”ЕООД от 18.01.2016г. с Потвърждение за извършването на цесията, Приложение с цедираните договори/вземания по тях, включващо и процесното; Уведомление за извършена цесия и предсрочна изискуемост на кредита от 29.06.2018г., без данни за личното му връчване на посочения в процесния договор адрес на длъжника в с.Росеново, общ.Добричка.

По делото е допусната ССчЕ, заключението по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира изцяло като професионално изготвено и обективно. Според вещото лице, отпуснатият кредит по процесния договор в размер на 6 700 лева е усвоен по разплащателната сметка на ответника в кредитиращата банка на 09.05.2008г. Размерът на непогасената главница е 6 557,48 лева. След 21.08.2018г. – датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК, няма извършени плащания от ответника.

Налице е промяна на договорения първоначално лихвен процент – 14,95 %, едностранно от банката както следва: от 09.05.2008г. до 08.06.2008г. – 14,95; от 09.06.2008г. до 01.09.2008г. – 15,70; от 02.09.2008г. до 08.11.2008г. – 16,45 и от 09.11.2008г. до 17.01.2016г. – 17,70. Размерът на лихвата по кредита за периода 09.05.2008г. до 17.01.2016г. е 1 691,51 лева.

В съдебно заседание на изрично зададени въпроси отговаря по следния начин: На стр.3, т.7 крайният срок да се чете 2018г., а не както е написано 2008г. Лихвеният процент се изменя съобразно договореното – чл.7.2 от процесния договор, като това е следствие от решенията на специален комитет към банките за управление на активите и пасивите, които следят движението на финансовия пазар. След изменението се изготвя нов погасителен план, а в случая такъв не е изготвян, тъй като през 2010г. кредитът е отписан като необслужван. На изричното искане от вещото лице е отговорено, че не е правен нов погасителен план. Към 2010г. и към 18.01.2016г. банката не е начислявала лихви. Не може да каже дали се надвишава максималния процент на разходите. Когато е изчисляван размерът на лихвите съобразно непогасеното задължение, то лихвеният процент е първоначалният – 14,95%, не са прилагани увеличените лихвени проценти. Според изчисленията на вещото лице сумата за възнаградителни лихви е в размер на 1 691,51 лева /изчислен на база първоначалния лихвен процент от 14,95/, докато ищецът търси по-малка - 1 390,63 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

От данните по делото и становищата на страните съдът приема наличие на сключен между ответника и „Юробанк България”АД на 09.05.2008г. договор за потребителски кредит № FL398625, с който банката предоставя сумата от 6 700 лева със срок на издължаване 120 месеца. Кредитополучателят не е извършвал плащания.

На 18.01.2016г. между банката и настоящия ищец е сключен договор за цесия, като в Приложение 1 е индивидуализирано и вземането на банката по договора за кредит с ответника.

Оспорва се от него действителността на договора с оглед ЗПК /отм./, действал към датата на подписване на процесния договор, и ЗЗП, действието на цесията, както и недължимост с оглед настъпване на погасителна давност за дължимото като цяло, респективно за погасителните вноски до 18.10.2015г.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника. По този иск следва с пълно главно доказване ищецът, твърдящ съществуване на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение, да установи по безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.

Предвид изложеното и с оглед доказателствената тежест в процеса съдът е указал на страните, че ищецът следва да докаже действията по предоставения потребителски кредит вр. разпоредбите на чл.6 и сл. ЗПК /отм./ в относимата към 09.05.2008г. редакция, а именно: сключване и форма на договора, съдържание, информация за придобитата стока или услуга както и нейната цена, условия за придобиването й, изпълнение по договора, изискуемост, размер на претендираното вземане. Ответникът носи доказателствената тежест да докаже, че не дължи претендираните суми, включително и поради погасяване на задължението по давност. В тази връзка съдът е указал, че не са представени никакви доказателства.

С отговора на исковата молба и след това ответникът поддържа редица възражения.

На първо място се оспорва действителността на процесния договор, като се твърди, че същият не е подписван от него, тъй като подписаният екземпляр не изглеждал по подобен начин.

Впоследствие, в хода на делото, след представяне на оригинала на договора, твърдението за неистинност /неавтентичност/ по отношение подписа на ответника, е оттеглено.

На второ място се навеждат твърдения, че процесният договор е изцяло нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи и е без необходимото изискуемо от ЗПК /отм./ съдържание. Прави се позоваване на чл.143, т.10 и т.12 ЗЗП вр. чл.12 ЗПК /отм./, които норми разпореждат императивно, че банката няма право едностранно да променя договора на основание, което не е предвидено в него, а цената на кредита не може да се променя /увеличава/, без да се предостави правото на кредотполучателя да се откаже от договора. В чл.3, ал.4 на процесния договор било предвидено, че БЛП се определя от СД и подлежи на ежемесечно преразглеждане. За това липсвали обективни критерии, а с оглед заключението на вещото лице, това било правено на три пъти, като лихвеният процент се изменил първоначално от 14,95% впоследствие за периода от 09.06.2008г. до 01.09.2008г. на 15,70, от 02.09.2008г. до 08.11.2008г. на 16,45 и от 09.11.2008г. до 17.01.2016г. на 17,70. Процесният договор не съдържал реквизитите, посочени в чл.6 и чл.7 – максимален размер на кредита, ГПР и др. Респективно се претендира частична нищожност на клаузите от договора, касаещи едностранното изменение на лихвения процент.

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 ЗПК /отм./, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма и тя е такава за действителност, по аргумент от разпоредбата на чл.14, ал.1 ЗПК /отм./, която изрично и императивно разписва, че договорът е недействителен при неспазване на изискванията на чл.6 ЗПК /отм./.

По делото се установява наличие на договор в писмен вид, доказва се /заключението на вещото лице/, че ответникът е получил уговорения размер на кредита.

Разпечатката съдържа 32 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ae792eb-d513-4b11-a2ed-605373c3e521