Решение № 52 от 16.02.2024, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Административно наказателно дело 1472/2023
- Вид
- Решение № 52
- Подписан
- 16.02.2024
- В сила
- 13.05.2024
- Състав
- Андрей Живков Дечев
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 114а · Кодекс на труда
- чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.399 · Кодекс на труда
- чл.402, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл.402, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 61, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 1 и 3 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 1 и 3 · Кодекс на труда
- чл. 63, ал. 1 и 2 · Кодекс на труда
- чл. 63, ал. 1 и 2 · Кодекс на труда
- чл. 66, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 52 гр. в., 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – в., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20231320201472 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „Л." ООД, ЕИК: 130511585, със седалище и управление: гр.Е., п.к.2170, ул." Блок на елаците", №99, вх. „Б“, ет.2, ап. 4, общ. Е., област С., представлявано от Д.
Д. Д. – управител, против Наказателно постановление №05-2300171 от 07.11.2023 г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" със седалище в., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и – „Имуществена санкция” в размер на 1500 / хиляда и петстотин / лв. за извършено административно нарушение по чл. 61, ал.1 от КТ, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично становище в с.з.
Ответната страна чрез процесуалния си представител заема становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в 1 тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
При извършена проверка по работни места на 14.09.2023 г., около 12:00 часа в обект: Лозов масив в землището на с. В., общ. Н.с., експлоатиран от „Л." ООД с ЕИК: 130511585, на установеното на работа на обекта лице Т.А.С. с ЕГН ********** е представена декларация за попълване от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство, на основание чл.399 от Кодекса на труда и във връзка с чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от Кодекса на труда. От данните попълнени в декларацията на 14.09.2023 г. в 12:00 часа, е установено, че лицето работи на обект Лозов масив в землището на с. В., общ. Н.с., експлоатиран от „Л.” ООД, на длъжност „берач" от 13.09.2023 г. с работно време от 08:00 ч. до 14:00 ч. и дневнотрудово възнаграждение - 40 лв., с последно получено на 13.09.2023 г. трудово възнаграждение в размер на 40 лв., в субординация /йерархичност/ в отношенията работник - работодател, без отношенията между същия и работодателя да са уредени като трудови правоотношения и без да има сключен трудов договор, между работника и работодателя преди постъпването му на работа. Като доказателство на теза е и представеният в хода на проверката по документи, състояла се на 20.09.2023 г. в Д ИТ, със седалище в., граждански договор от 11.09.2023 г. и снетите писмени сведения от Д. Д. Д., в качеството й на управител на „Л." ООД, съгласно които, лицето Т.А.С. работи в стопанисвания от дружеството лозов масив, в с. В., общ. Н.с. с работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч. с обедна почивка от 12:00 ч. до 13:00 ч., с две междинни почивки от 10:00 ч. до 10:15 ч. и от 15:00 ч. до 15:15 ч. и почивни дни събота и неделя, като работи с предоставени от работодателя лични предпазни средства и инструменти - маска, ръкавици, лозарски ножици и обувки. От извършените при проверките констатации е установено, че на 14.09.2023 г. лицето Т.А.С. е полагало труд на работна площадка, осигурена от „Л.” ООД с ЕИК: 130511585, в определено от работодателя работно време, съобразно създадена от него организация на работа, под негов контрол, с повтаряемост в работния процес, с негови средства и материали, като риска от извършваната работа е за работодателя. Поради това актосъставителят П. е приел, че са налице условия за съществуване на трудово правоотношение и е следвало за предоставяната от Т.А.С. работна сила, с него да бъде сключен 2 трудов договор преди постъпването му на работа, по силата на който горепосочените страни да уредят правоотношенията между тях като трудови.
При проверката е установено, че „Л." ООД с ЕИК: 130511585, в качеството си на „работодател", е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 14.09.2023 г. не е уредил като трудово правоотношението при предоставяне на работна сила и не е сключил трудов договор с Т.А.С. преди постъпването му на работа, за предоставяната от него работна сила в експлоатирания от работодателя обект - лозов масив в землището на с. В., общ. Н.с..
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетеля П. П..
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Свидетелите посочени от страна на жалбоподателя – К.Д. и Т.С. , в показанията си в с.з. твърдят, че в случая е сключен граждански договор, че не е имало определено работно време и почивки, които всеки от работещите в масива ползвал когато пожелае, плащало се на касетка набрано грозде по 2 лева и всеки берял колкото може. Двамата свидетели да в служебна зависимост от работодателя, като показанията им противоречат на попълнената от Стойков декларация при проверката и на представената заповед от управителя на дружеството, работодател за определяне на работно време и почивки на персонала от 02.12.2022г. Поради това съдът не дава вяра на показанията на тези двама свидетели в частта им относно съществуването на елементи на трудово правоотношение между „Л.“ ООД и Т.С..
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.
3
Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административнонаказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Съставът на съда намира за неоснователно направеното в жалбата възражение, че нарушението е несъставомерно. В АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на дружеството нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Фактите описани в акта и НП напълно съответстват на юридическото обвинение. По изложените доводи не е налице нарушено правото на защита, нито неяснота по отношение на вмененото нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, трудовият договор между работника/служителя и работодателя се сключва преди постъпването на работа. Законодателят вменява, като задължение, преди осъществяване на всяко едно трудово правоотношение, между страните в него да е налице сключен валиден трудов договор /подписан и от двете страни/, съобразен с действащото законодателство. Едва след сключването на договора работодателят има право да допусне до работа в стопанисвания обект лицето, с което е сключен трудовия договор. В тази насока съществуват и други задължения, които не са предмет на настоящия казус, но касаят окончателното реализиране на трудовото правоотношение, включващи в себе си връчване на копие от трудовия договор, уведомлението и регистрация на същия. При допуснато административно нарушение по реда на чл.61, ал.1 от КТ, а именно допускане на едно лице до работно място да престира съответната работна сила без да е налице сключен трудов договор, в 4 разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ е предвидена административна санкция за виновния за това работодател. съответната
В разглеждания случай от събраните по делото доказателства се установява, че на 11.09.2023 година в проверявания обект лицето Т.А.С. е било допуснато на работа, преди да сключат валиден трудово договор по смисъла на чл.61, ал.1 от КТ, надлежно подписан и от двете страни. Изтъкват се доводи, че работникът е сключил граждански договор с дружеството – жалбоподател и не били налице признаците на трудово правоотношение, не се подкрепят от доказателствата по делото. Налице са достатъчно доказателства за установяване на наличие на трудово правоотношение, а именно, че се престира труд за определено време на определено място от определено лице срещу определено възнаграждение – част от реквизитите на трудовия договор по чл. 66, ал. 1 от КТ, а всичко останало не касае изискуем по закона реквизит за съществуването на трудово правоотношение. В случая не може да се игнорира задължението по чл.61 ал.1 от КТ, което е не е изпълнено в разглеждания случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 114а от
Кодекса на труда и на Наредба № РД 07-8 от 13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл. 114а, ал. 1 от кодекса на труда пред инспекцията по труда, издадена на основание ал. 7 от разпоредбата на чл. 114а от КТ от министъра на труда и социалната политика, с изменението и допълнението на Кодекса на труда от юли 2015 г. е налице възможност за сключване на трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа за период от един ден.
Еднодневните договори може да се използват само от работодатели –регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители. Чрез тях може да се възлага работа в основна икономическа дейност „Растениевъдство“, само за обработка на насажденията и ръчно прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят, лавандула и тютюн.
Това е дало предпоставка след извършена проверка да се приеме, че в случая е налице допуснато нарушение по смисъла на чл.61, ал.1 от КТ, за което и е съставен и съответния АУАН. От друга страна от показанията на актосъставителя се установява, че е констатирал нарушението по представените в инспекцията писмени доказателства. Така установената фактическа обстановка се подкрепя изцяло както от съставения АУАН, така и от показанията на свидетелия – актосъставител .
5
При такава фактическа обстановка съдът изцяло споделя становището на административнонаказващия орган, че в случая е нарушена разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ. Както бе посочено по-горе, съгласно тази разпоредба трудовият договор винаги се сключва между работника и работодателя преди постъпване на работа. От събраните по делото доказателства се установява, че Стоева е постъпила на работа при жалбоподателя без да е бил налице валидно сключен писмен трудов договор, подписан и от двете страни. Съдът намира за безспорно установено, че между него и работодателя е налице трудово правоотношение, което не е било валидизирано с работодателя по съответния предвиден в чл.61, ал.1 от КТ ред. Следователно съдът намира за безспорно установено, че в разглеждания случай е допуснато административно нарушение от страна на жалбоподателя, в качеството му на работодател.
Поради изложеното, съдът намира, че в разглеждания случай е допуснато административно нарушение по чл.61, ал.1 от КТ от страна на работодателя. За този вид административни нарушения законодателят е предвидил и съответната административнонаказателна санкция в разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ, а именно „имуществена санкция” в размер от 1500 до 15000 лева. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно разпоредбите на закона в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.