Определение № 186 от 11.03.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 186 гр. Ловеч, 11.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500062 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 274 и сл. във вр. с чл.248 от ГПК

С определение №847/2.12.25 г. постановено по гр.д.№748/25 г. РСТетевен е оставил без уважение и отхвърлил като неоснователна молбата на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД-София за изменение на постановеното по делото определение рег.№682/23.09.25 г. в частта за разноските, чрез намаляване на размера на присъденото на основание чл.32 ал.2 ЗА възнаграждение на ЕАД“Е. И.“-П. в размер на 200 лв. с ДДС до размер на 50 лв.

Против така постановеното определение е постъпила частна жалба с вх.№9324/10.02.25 г. от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от изпълнителния директор Я.Б.Я., чрез процесуален представител юрк. Н. Т. срещу Определение №874/2.12.2025 г. по ч.гр.д.№748/2025 г. В жалбата се твърди, че обжалваното определение е необосновано и е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Жалбоподателят посочва, че характерът на заповедното производство не може да обуслови фактическа и правна сложност, както и полагане на действителен труд, които да оправдаят размера на определеното адвокатско възнаграждение. Твърди, че процесуалният представител на насрещната страна е подал единствено възражение по образец, поради което разноските, които евентуално биха се 1 дължали са само такива по чл. 6, ал. 1, т. 5 от НМРАВ, която да се приложи по аналогия. Правят се сравнения във възнагражденията, определяни по Закон за правната помощ и тези по Наредба №1. Счита, че е налице непропорционалност при заплащане на оказваната адвокатска помощ.

Посочва, че несъразмерност има и при възмездяване на процесуалното представителство, осъществявано от юрисконсулт по чл. 78, ал. 8 ГПК и това на адвокат по чл. 38, ал. 2 ЗА.В жалбата се изтъква, че при определяне на възнаграждение от съда по НЗПП съществува възможност за преценка на фактическата и правна сложност на делото предвид посочените минимални и максимални размери, а ограничението до максималния размер по чл. 78, ал. 8 ГПК отразява обстоятелство, че юрисконсултът работи по договор с представлявания. Посочва се, че въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, съдът да присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело С438/22 на СЕС, поради което Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС и може да служи единствено като ориентир. Жалбоподателят счита, че така определеният адвокатски хонорар в размер на 200 лв., се явява несправедлив, прекомерен и непропорционален. Отделно от това сочи, че разноските не са направен от страната по делото, а се присъждат на основание чл.38 ал.2 от ЗА и са за оказана безплатна адвокатска помощ, като не на последно място следва да бъде отчетен и положения от пълномощника труд.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да определи разноски в размер на 50.00 лева в полза на процесуалния представител на длъжника в заповедното производство.

В законоустановения срок е подаден отговор от ЕАД Е. И., БУЛТАТ *********, със съдебен адрес: ****, в качеството на процесуален представител на И. Т. П.. Счита обжалваният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Позовава се на практика на ВКС и Решение по дело С438/22 на СЕС от 25.01.2024г. Посочва, че адвокатското възнаграждение, 2 следва да се определя съгласно Наредба № 1/ 2004 г., след последните промени, като се вземат предвид обемът на извършената работа, броят на съдебните заседания, нуждата от правна квалификация и други релевантни фактори, без да се намалява необосновано.

Цитира практика на СЕС по дела С-224/19 и С-259/19, в които се сочи, неприсъждането на разноски на потребителя в пълен обем, ще има върху потребителите възпиращ ефект да търсят защита на потребителските си права. Излага подробни аргументи относно това, че не следва ненужно да се намалява размерът на адвокатското възнаграждение, за да не се нарушат принципите на разумност и пропорционалност, залегнали в правото на ЕС и съдебната практика на СЕС.

Моли съда да потвърди Определение № 847/2.12.25г., поставено по ч.гр. дело № 743/ 2025г., 5 гр. състав по описа на Районен съд Тетевен, като правилно и законосъобразно.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена на 8.12.2025 г./п.кл./ от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а обжалваното определение е връчено на жалбоподателя на 3.12.2025 г.

Настоящата инстанция съобразява от фактическа страна, че ч.гр.д.

№211/2025 г. по описа на РС – Тетевен е образувано на 30.06.2025 г., по подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, в качеството на кредитор, срещу И. Т. П. в качеството на длъжник, за парично вземане в размер на 1000 лева главница, 200,24 лева договорна лихва и 222,49 лева мораторна лихва ведно със законната лихва от завеждане на заявлението до изплащане на вземането. Посочено е, че вземането произтича от Договор за паричен заем №1101****, сключен между страните на 14.07.2022 г. Съдът е уважил искането и е издал Заповед за изпълнение №344/1.07.2025 г. В дадения едномесечен срок от връчване на заповедта, длъжникът е подал възражение по образец, чрез процесуален представител Еднолично адвокатско дружество Е.

И.. Във възражението е направо искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, приложен е договор за правна защита и съдействие между И.

Т. П. и ЕАД Е. И., за оказване на безплатна правна помощ.

С разпореждане №2187/1.08.2025 г., постановено по ч.гр.д.№743/2025 г., заповедният съд е указал на заявителя „Агенция за контрол на просрочени 3 задължения“ АД, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на когато е отворено от заявителя.

В едномесечния срок заявителят не е предявил иск на осн. чл. 422 от ГПК, поради което с Определение №682/23.09.2025 г., заповедният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил производството по ч.гр.д.№743/2025 г, като е осъдил „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И. 200 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство. Постановено е определение №773/28.10.25 г. с което в производство по чл.247 от ГПК е поправена допуснатата очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение рег.№682/23.09.25 г. постановено по ч.гр.д.№743/25 г. по описа на РС-Тетевен, като вместо изписаното наименование ЕАД И. И.“ гр.П. да се чете ЕАД Е. И. –гр.П..

Подадена е молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с вх.№7632/14.10.25 г., с която се иска на основание чл.248 от ГПК изменение на определението в частта му за разноските, като се присъди вместо сумата 200 лв възнаграждение в размер на не-повече от 50 лв.

Изтъкват се съображения, че така присъденият размер на възнаграждение от 200 лв. е прекомерен, впредвид положения от адв.И. труд по подаване на възражение в заповедно производство.

С определение №847/2.12.25 г. постановено по гр.д.№748/25 г. РСТетевен е оставил без уважение и отхвърлил като неоснователна молбата на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД-София за изменение на постановеното по делото определение рег.№682/23.09.25 г. в частта за разноските, чрез намаляване на размера на присъденото на основание чл.32 ал.2 ЗА възнаграждение на ЕАД“Е. И.“-П. в размер на 200 лв. с ДДС до размер на 50 лв.

Настоящата инстанция счита, че частната жалба е допустима, а по същество се явява основателна и при съобразяване на доказателствата по делото, действията на страните и становищата им, съдът намира, че тя следва да бъде уважена.

Съдът изцяло съобразява постановките, отразени в решение на СЕС С438/22 от 25.01.24 г. по преюдициално запитване, отправено от СРС, според което чл. 101, §1 ДФЕС във връзка с чл. 4, §3 ДЕС следва да се тълкува в 4 смисъл, че ако съществува наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждение и на която е придаден задължителен характер с националната правна уредба, която противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, прието от съсловна организация на адвокатите като ВАС и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер понисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Посочено е, че при наличието на тези ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Предвид значението на решенията на СЕС по преюдициални запитвания, които са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК.От изложеното се прави извод, че правилото, че съдът присъжда възнаграждение в определения от ВАС размер, който е значително по-висок от приложимите размери, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, §1 ДФЕС, в какъвто смисъл е и тълкуването на СЕС в решението по дело С-438/22. Съобразно това посочените в Наредба №1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на адвокатските възнаграждения, но без да са обвързващи съда и подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа при зачитане на принципа на достойно заплащане на труда и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК ответникът има право да му бъдат присъдени разноски и при прекратяване на делото, в това число и при обезсилване на заповед за изпълнение след подадено възражение. И. П. е упълномощила надлежно процесуален представител, сключила е договор за 5 оказване на безплатна правна защита и съдействие, но размерът на присъденото от заповедния съд възнаграждение не се обосновава от обстоятелствата по делото.

В казуса се касае за заповедно производство, което по своя характер не се отличава с фактическа и правна сложност. Процесуалните действия, извършени от адв. Е. И. се свеждат по подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение, което възражение е по приложен към заповедта образец. Възражението е стандартна бланка,с предварително въведен текст, като адв.И. е вписала в него единствено, че претендира адв. възнаграждение.

Следователно извършеното процесуално действие предполага минимално положени усилия от страна на процесуалния представител. В случая следва да се съобрази и обстоятелството, че производството по делото е приключило с обезсилване за заповедта, не е преминало в състезателно исково производство, поради което и присъждането на адвокатско възнаграждение в определения от РС Тетевен размер от 200 лв. е необосновано.