Решение № 87 от 19.02.2024, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 1071/2023
- Вид
- Решение № 87
- Подписан
- 19.02.2024
- В сила
- 10.02.2025
- Състав
- КАПКА ЖИВКОВА ВРАЖИЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
- чл.102 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.149 ал.1 т.3а · Закон за движението по пътищата
- чл.167а ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.167а ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.179 ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.187а ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.187а ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.187а ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.187а ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189е ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189ж · Закон за движението по пътищата
- чл.189ж ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189ж ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189ж ал.7 · Закон за движението по пътищата
- § 6 т.34 · Закон за движението по пътищата
- §6 т.35 · Закон за движението по пътищата
- §6 т.63 · Закон за движението по пътищата
- чл.10 ал.2 · Закон за пътищата
- чл.10б ал.3 · Закон за пътищата
- чл.35 ал.3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 87 гр. Пазарджик, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20235220201071 по описа за 2023 година Производството по реда на чл.63 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "П." ЕАД- гр.Севлиево, ЕИК ****, представлявано от изпълнителните директори Е. К. и С. С., чрез пълномощника адв.Р. М., против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата №8504584963, с който за извършено нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.
С жалбата са релевирани възражения за материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска. Жалбоподателят твърди, ЕФ е издаден в нарушение нормата на чл.34 ал.1 от ЗАНН и предвидения в нея преклузивен срок. Счита, че в случая неправилно е бил издаден ЕФ, наместо АУАН и НП. Намира, че е налице неяснота при формулиране на вмененото нарушение и неговата цифрова квалификация, която препятства възможността да разбере в какво се изразява същото. Настоява, че не е конкретизирано мястото на извършване на нарушението, доколкото в ЕФ не е посочен точният сегмент от републиканската пътна мрежа, за който се отнася.
Твърди, че нарушението не е извършено, тъй като за процесното ППС, с допустима максимална маса до 3.5т, се дължи само винетна такса, която е била надлежно заплатена.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не изпраща законен представител. Не се явява и пълномощникът адв.Р. М..
1
Въззиваемата страна- АПИ към МРРБ, чрез своя процесуален представител- юриск.С. С.-Г. оспорва жалбата и настоява ЕФ, като правилен и законосъобразен, да бъде потвърден. В писмото, с което е изпратена за разглеждане по същество жалбата, развива пространни съображения за неоснователност на всяко едно от релевираните в нея възражения.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
Районният съд, след преценка основателността на релевираните в жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
ППС товарен автомобил Мерцедес 315 ЦДИ Спринтер, рег.№**** е собственост на дружеството жалбоподател. То е с технически допустима максимална маса, съгласно свидетелство за регистрация част I/F1/ до 3880 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, без ремарке.
На 03.06.2021г., в 11:45ч., ППС било управлявано в общ.Пазарджик, по път I-8 км 196+643, в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП. За посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението било установено с устройство №10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, разположено на път I-8 км 196+643.
Дружеството жалбоподател, в качеството собственик на процесното ППС, е санкционирано с атакувания ЕФ за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП, като му е наложена имуществена санкция на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал 3б от ЗДвП в размер на 2500 лева.
Дружеството жалбоподател не се възползвало от правото по чл.189е ал.3 от ЗДвП да заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на ЕФ.
ЕФ е връчен на дружеството на 28.06.2023г./л.11/, а жалбата е подадена чрез АНО на 11.07.2023г., т.е. в законоустановения срок, от активнолегитимирано лице, пред компетентния да я разгледа районен съд, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните 2 съображения:
Съгласно ТР №1/26.02.2014г. по т.д.№1/2013г. на ВАС, съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, а не по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на електронните фишове. Затова и възраженията на дружеството жалбоподател за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН са неоснователни. Посочената разпоредба урежда сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, които не са част от специалното производство по издаване на ЕФ. При това производство нарушението се установява чрез заснемане движението на ППС на определен пътен участък и в определен времеви момент, което заснемане се извършва от компонент на автоматизирана система, като датата на установяване на нарушението е задължителен реквизит и релевантна при преценка за давностния срок. Още с постъпване на информация за самото заснемане на движението в процесния участък и липсата на платена за това пътна такса се генерират определени реквизити във фиша, но окончателното му съставяне е процес, който в случая не е приключил в деня на заснемането на нарушението.
В заключение, дата на издаване въобще не се предвижда като реквизит на ЕФ, поради което тя е и ирелевантна за сроковете по чл.34 от ЗАНН, за които единствено от значение, с оглед нормативно установеното съдържание на фиша, е датата на нарушението. Така че издаването на фиша следва да е съобразено единствено със срока по чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 от НК. В процесния случай този срок е спазен /в този смисъл е Решение №128/15.03.2023г. на Административен съд- Пазарджик по КАНД №1193/2022г./.
Легалната дефиниция за ЕФ се съдържа в нормите на §1 т.1 от ДР на ЗАНН и §6 т.63 от ЗДвП. Съгласно съдържанието им, електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
С чл.189ж от ЗДвП е предвидена възможност при нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДвП, което е установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Вярно е, че чл.189ж от ЗДвП изрично препраща само към чл.179 ал.3 от ЗДвП, което дава 3 основание на част от съдилищата в страната да приемат, че ЕФ може да се издава само за нарушение по тази норма. Това становище, подкрепено с мотива за невъзможност за разширително тълкуване, обаче е погрешно.
Буквалното и систематично тълкуване на чл.189ж ал.7 от ЗДвП сочи на легално установена възможност ЕФ да бъде издаден за нарушения по чл.179 ал.3-3б от ЗДвП, т.е. законодателят изрично е уредил възможността за издаване на ЕФ и за трите нарушения- по ал.3, ал.3а и 3б. В този смисъл е и разпоредбата на чл.167а ал.4 от ЗДвП, уреждаща създаването на ел. система за електронни фишове за нарушения по чл.179 ал.3-3в от ЗДвП. Допълнителен аргумент в полза на поддържаното от този състав становище представлява и разпоредбата на чл.187а ал.5 от ЗДвП, която се отнася до оборимостта на въведената с чл.187а ал.1 от ЗДвП презумпция, според която при установяване на нарушения по чл.179 ал.3-3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му.
Съгласно разпоредбата на чл.187а ал.4 от ЗДвП собственикът/ползвателят на процесното
ППС има възможност да се освободи от административнонаказателна отговорност във връзка с административни нарушения по чл.179 ал.3-3б от ЗДвП чрез представяне в 7-дневен срок от връчването на АУАН или ЕФ на декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от СУПМС за него. По-нататък, в нормата чл.187а ал.5 от ЗДвП е предвидено в случаите на подадена декларация от собственика, че друго лице е управлявало МПС към времето на нарушението по издадения АУАН/ЕФ, производството против собственика да се прекратява, а ЕФ- да се отменя.
Най-сетне, всички изменения и допълнения в ЗДвП, обективирани чрез коментираните горе норми са резултат на една обща законодателна инициатива, решена с ДВ бр. №105/2018г., в сила от 01.01.2019г., а именно категоричното и еднозначно установяване на възможността за ангажиране на административнонаказателна отговорност по чл.179 ал.3б от ЗДвП чрез издаване на ЕФ, поради което възраженията на дружеството жалбоподател в тази насока са неоснователни.
Съдът не споделя и релевирания в жалбата довод за незаконосъобразност, свързан със задължителното съдържание на ЕФ на императивно предвидените от закона реквизити.
В чл.189ж от ЗДвП са посочени задължителните реквизити на ЕФ, който се издава при нарушение на чл.179 ал.3 от ЗДвП /а както вече се посочи по-горе и при нарушения по ал.3а и 3б/, което е установено и заснето от електронна система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, а именно: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственикът или вписаният ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10 ал.2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срокът и начините за доброволното й заплащане.
4
Процесният ЕФ съдържа всички горепосочени реквизити и е издаден съгласно утвърдения от АПИ образец. В него са отразени всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, като те са представени с яснота и в пълнота, така че да се гарантира правото на защита, което се реализира по фактите. Възраженията на дружеството жалбоподател, съдържащи обратни твърдения са неоснователни, вкл. това относно посочването на конкретния сегмент от пътния участък и нарушените норми.
Мястото е конкретизирано в достатъчна степен- общ.Пазарджик, по път I-8 км 196+643, в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Ясно се сочи, че нарушението се изразява в това, че не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, които представляват двата възможни начина да се заплати съответната дължима тол такса.
От описанието на нарушението става ясно в какво се изразява неправомерното поведение на дружеството собственик на процесното ППС, а фактите, които са установени, съответстват на посочените нарушени разпоредби в ЕФ, вкл. на тези, с които се регламентира видът и размерът на наложеното наказание. Когато се касае до собственик юридическо лице нормативно следва налагането на имуществена санкция на основание чл.187а ал.2 от ЗДвП вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, съгласно които, ако собственикът на пътното превозно средство е ЮЛ или ЕТ, за допускане движението на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от ЗП, на собственика се налага имуществена санкция по чл.179 ал.3б в размер на 2500 лв.
ЕФ е издаден от компетентен орган. Разпоредбата на чл.10 ал.10 от ЗП, посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. Съгласно чл.189ж ал.1 от ЗДвП, при изпълнение на своите правомощия и при нарушение по чл.179 ал.3-3б от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.