Решение № 1840 от 21.10.2020, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№1840 гр. Пловдив, 21.10.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ІІ състав в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ДИЧО ДИЧЕВ при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2080 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл.

Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на А.П.Х., ЕГН **********, чрез адв. И.,*** против Решение № Ц1040-02-53/17.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ -Бургас, потвърждаващо разпореждане № Д-02-000-00-01394697/05.06.2020 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ-Бургас, с което на основание чл.40, ал.4 от КСО е разпоредено спиране на образуваното производство по изплащането на парично обезщетение по болничен лист № 9096182, серия Е2019 на А.П.Х., считано от 04.06.2020г.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорения административен акт, както постановен в противоречие с материалния закон. Твърди се, че непосочването на правното основание за издаване на административния акт представлява нарушение на изискванията за форма по чл.59 т.4 от АПК. Посочено е, че в случая е налице индиция за извършени нарушения от осигурителите, които по никакъв начин не следва да рефлектират върху правата на осигуреното лице. Изложени са доводи за неправилност на изводите на решаващия орган, че не са заплащани осигурителни вноски от работодателя. Според жалбоподателката дори и да се приеме, че административния орган е визирал нормата на чл.4 ал.4 т.2 от КСО, то в случая възлагането на проверка не е доказателство по смисъла на тази разпоредба. Отделно от това се сочи, че проверката на дейността на „Балканкар електробуси“ ЕООД не е скрепена със срок от време за извършването й, което не кореспондира с целта на закона за своевременно изплащане на обезщетението на социално уязвимото лице. Иска се от съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.

Претендират се сторените разноски по производството.

С постъпила по делото молба на 24.09.2020г., от адв.И. е представен списък с разноски (лист 45).

Ответникът по жалбата – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Бургас, в писмено становище подадено от процесуалния представител гл.юриск.Д., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118, ал.1 от КСО (на лист 27 по делото е представено известие за доставяне) и против акт подлежащ на съдебно обжалване е процесуално допустимо.

Административен съд - Пловдив, ІІ състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, приема за установено следното от фактическа страна:

От осигурителя "Балканкар Електробуси" ЕООД е представено удостоверение приложение № 9 към чл.8 ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ в ТП на НОИ - Бургас с вх. № Р14-02-000-00-**********/ 20.05.2020 г. (лист 34), по болничен лист Е20199096182 за периода от 11.05.2020г. до 20.05.2020г. издаден на А.Х. за изплащане на парично обезщетение.

Във връзка с анализирани данни за неизрядни осигурители, които периодично подават данни по чл.

5, ал. 4, т. 1 от КСО за работещите в дружеството лица с висок осигурителен доход е издадена Заповед № ЗР-5-02-00738075/17.02.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ТП на НОИ – Бургас за извършване на проверка в осигурителя "Балканкар Електробуси" ЕООД с ЕИК *********.

От

ТД на НАП - Бургас е постъпило писмо с вх. № 9101-02-297/24.02.2020 г., в което е посочено, че във връзка с установени липсващи осигурителни вноски за лицата работещи по трудово правоотношение и самоосигуряващи се лица в "Балканкар електробуси" ЕООД срещу дружеството е образувано изпълнително дело *********/2018 по описа на ТД на НАП Нургас на 23.02.2018 г. С постановление от 07.03.2017 г. е наложен запор на банковите сметки на дружеството на територията на страната, а сметката на задълженото лице в ЦКБ АД е без авоар. Правени са опити за връчване на документи на управителя на дружеството Ярослав Игоревич Лосев - гражданин на Република Украйна със съдействието на полицията на адрес: гр.

Пловдив, ул. "Белград" № 21, но е установено, че лицето никога не е живяло на адреса. Извършена е проверка на паричните потоци и начините на разплащане на задълженото лице, като е установено по данни от управителя, че дружеството осъществява дейност в гр. Пловдив, бул. "Марица" № 93 и ул. "Васил Левски" № 8, дружеството няма декларирани приходи от продажба за 2018 г., дружеството декларира, че не извършва плащания през чужда банкова сметка ***. На 22.03.2019 г. е изпратено искане за извършване на действия по делегация до ТД на НАП - Пловдив - връчване на документите по изпълнителното дело на декларираните от управителя адреси. Посетени са адресите в гр. Пловдив - бул. "Марица" № 93 и ул. "Васил Левски" № 8. На нито един от двата адреса не е открит офис или база на задълженото лице.

На 01.04.2019 г. е посетен адресът на дружеството в гр. Свети Влас - ул.

"Сирена" №1, ет. 1, ап. 12 - деклариран като адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК. Установено е, че на посочения адрес се намира хотел - неработещ заключен и не е открит офис или представителство на дружеството.

Извършено е второ посещение и отново е установено, че няма такова дружество на този адрес. На 19.06.2019 г. на електронния адрес на управителя е изпратено искане за предоставяне на документи, относно притежаваните от дружеството активи и покана за явяване в ТД на НАП - Бургас. Не е получено потвърждение за получаване на документа или отговор. Извършено е проучване на имущественото състояние на задълженото лице, изпратени са запитвания до ОД "Земеделие", Община Бургас, Община Пловдив, Община Несебър, сектор "ПП" към ОД на МВР, Министерство на земеделието, храните и горите.

Извършени са справки в регистрите на ЦРОЗ, , ГД "Гражданска въздухоплавателна администрация", Морска администрация, ИКАР, регистър "Заеми". Установено е, че задълженото лице не притежава активи, които да послужат за удовлетворяване на публичното вземане.

От гл.инспектор по осигуряването при сектор КР на ДОО при ТП на НОИ-Бургас е изготвена докладна изх.№ 1042-02-30#1 от

10.03.2020г., в която е посочено, че дружеството е с единствен управител Ярослав Лосев – Украйна, а собственик е „Нимиц 3“ ЕООД с ЕИК ********* гр.Ловеч. Изложено е, че на посочения за седалище адрес в с.Свети влас, управителя и дружеството не са известни. След справка по ЕГН на лицата с данни по чл.5 ал.4 от КСО е установено, че всички са с постоянни адреси на територията на Област Пловдив и също така известен адрес от електронния подпис, чрез който се подават данни е в гр.Пловдив, Район 4ти Северен. В докладната е посочено, че по ЕИК на дружеството има данни за наети лица по трудови правоотношения шрез периода 2015-2020г., като са подадени уведомления за 29 договора с 24 лица и към момента непрекратени са договорите на общо 9 лица.

Изложено е, че месечните осигурителни доходи на работещите в дружеството за периода 2018г.-2019г. са в диапазон 1500лв.-3000лв., като за този период няма данни за постъпили осигурителни вноски към ДОО.

Издадено е разпореждане № Д-02-000-00-01394697/ 05.06.2020 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Бургас, с което на основание чл.

40, ал. 4 от КСО е разпоредено спиране на образуваното производство по изплащане на парично обезщетение по болничен лист № 9096182, серия Е2019 на А.П.Х., считано от 04.06.2020г., с мотиви, че при анализ на данните от информационната система на НОИ се установяват факти и обстоятелства, представляващи индиция за липса на правно основание за получаване на парично обезщетение. Изрично в разпореждането е посочено, че от контролните органи на НОИ се извършва проверка на осигурителя "Балканкар Електробуси" ЕООД относно осъществяване на трудова дейност, която е предпоставка за внасяне на осигурителни вноски и подаване на данни в регистъра на осигурените лица.

Разпореждането е връчено на жалбоподателката на 08.06.2020г., която в срок го е обжалвала пред директора на ТП на НОИ Бургас.

В резултат на това е издадено и оспореното решение, с което жалбата на Х. срещу Разпореждане № Д-02-000-00-01394697/ 05.06.2020 г. е отхвърлена. За да постанови този резултат, решаващият орган се е позовал на описаните по-горе докладна записка и писмо на ТД на НАП-Бургас, цитирал е разпоредбата на чл.40 ал.4 от КСО. Според мотивите на решението в хипотезата на т.2 като условие за спирането КСО определя наличието на доказателства, които немогат по категоричен начин да обосноват извод за правото на обезщетение, респ. за неговия размер, а напротив, тяхната преценка на органа би довела до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. Изложени са мотиви за необходимостта от проверка на коректността на подадените данни и според органа това в достатъчна степен обосновава разпореждането, издадено на основание чл.40 ал.4 от КСО.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ Бургас и потвърденото с него разпореждане на Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Бургас, са издадени от материално компетентния административен орган, по аргумент на чл.117 ал.1 т.2 б."ж" от КСО.

Съгласно чл.41 ал.1 от КСО, дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението. Съгласно чл.2 за дните, включени в периода по ал. 1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето: не е било осигурено за общо заболяване и майчинство; е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж; е ползвало отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст; е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна. А съгласно чл.3 за дните, включени в периода по ал. 1, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение. Според чл.4 сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения, като според ал.5 начинът на изчисляване на обезщетението се урежда с акт на Министерския съвет. Съгласно чл.42 ал.1 от КСО, паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

Тук следва да се съобрази и нормата на чл.1 ал.2 от НПОПДОО.

Преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал.1 от Наредбата се извършва въз основа на данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър