Решение № 493 от 27.12.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 493

*, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440100062 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата Е. С. А. с настоящ адрес *, чрез пълномощника си адв. Е. * е предявил срещу „*“ *, представлявано от * и * обективно съединени искове, първият от които с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 и 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № */13.05.2023 г. и осъдителен с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщане на недължимо платена сумата от 583,64 лв. /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща възнаграждение за поръчителство. Претендира за деловодните разноски.

Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до следното:

Страна е по Договор за предоставяне на потребителски кредит № */13.05.2023 г., сключен с „*" *, по който й е предоставен кредит в размер на 4 000 лв., при лихвен процент 35 % и ГПР - 49.66 %.

Ищцата сочи, че едновременно със сключването на договора за заем е сключила и Договор за поръчителство с посочено от кредитора дружество - Multitude Bank, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 3 860 лв., платимо на месечни вноски.

Счита, че клаузата на чл. 5 от Договора за заем, предвиждаща обезпечение на кредита с поръчителство представлява изискване за получаване на кредита и не предоставя избор за потребителя. Договорът за предоставяне на гаранция е пряко свързан с договора за паричен заем и възнаграждението за гаранта представлява пряк разход, свързан с кредита, поради което следва да бъде включен при определянето на ГПР, което не е направено. Нарушени са изискванията на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като в договора не е посочен действителният ГПР и в него не е включен разходът за възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция. Процесното възнаграждение води до неравенство в отношенията на страните, тъй като така се създават права само за едната страна по правоотношението - кредитора, която е икономически по-силната страна и не отговаря на изискването за добросъвестност. Счита, че след като не е оповестен действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради 1 неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК. Счита, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителния годишен процент на разходите. Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП.

Включването на сумата за възнаграждение по договора за гаранция в ГПР фактически нарушава изискването на чл. 10а ЗПК, тъй като действителният ГПР надхвърля петкратния размер на законната лихва, опредЕ. от МС. Твърди също, че в договора за кредит липсва информация за размера на лихвения процент на ден и че при упражняване правото на отказ от кредита от нея, не е разяснено, че кредиторът няма право да изисква и събира обезщетение. Информацията е съществена и липсата й води до невъзможност потребителят да извърши преценка дали кредитът е изгоден за него. По договора за поръчителство длъжникът не получава престация, което нарушава принципа за справедливост. Кредиторът не е изпълнил задължението си да направи преценка на кредитоспособността на кредитополучателя, а му прехвърля тази своя отговорност с обременителното задължение за обезпечаване на кредита с гарант и заплащане на възнаграждение на същия. Това действие на кредитора е недобросъвестно и противоречи на морала.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Моли да се приеме, че твърдението на ищцата за нищожност на договора е неоснователно. Относно твърдяното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК твърди, че съгласно чл. 5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът предоставя своевременно на потребителя необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Тази информация се предоставя във формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ) за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2 от ЗПК.

Такъв СЕФ е бил предоставен на електронната поща на ищеца при кандидатстването за кредит, с който се е запознал. Лихвеният процент, съответно ГПР, описани в СЕФ, впоследствие са възпроизведени в Договора за кредит, сключен между двете страни.

Изрично посочено е в самия договор, че връщането на кредита става съгласно погасителния план. Лихвеният процент е посочен като число, съответно не е възможно лихвеният процент да е променлив,

Видно от договора за кредит, към същия е приложен погасителен план, в който ясно и точно са описани всички дължими вноски, техните размери и падежи, съответно размер на главница и лихва. Посочване на твърдяното в исковата молба „съотношение между главница и лихва“ е направено още в чл. 3 на процесния договор за кредит, като ясно и изрично са посочени размерите на главница и лихва. Следователно счита, че не е налице твърдяната от ищеца неяснота.

Счита още, че същото се отнася и до посочване на дължими суми при различни лихвени проценти, доколкото не е налице променлив лихвен процент. Що се отнася възнаграждението, което ищецът се е задължил да плати на трето лице, то същото въобще не се дължи на „*“ *, поради което няма как да бъде посочено в погасителен план, нито представлява главница или лихва.

Счита възражението на ищцата за нарушение на чл. 11, т. 10 и т. 20 от ЗПК за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК, в договора за кредит следва да бъде посочен ГПР, както и общия размер на дължимата сума от потребителя към кредитодателя. Формирането на ГПР е императивно установено, като същият се изчислява съгласно посочената в Приложение №1 към ЗПК формула.

Счита още за неоснователно твърдението, че предоставяне на поръчителство от * (Малта) е условие за сключване на договор за кредит. Напротив, при кандидатстване, всеки 2 кредитополучател, включително ищцата в настоящото производство, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител),

Счита за неоснователно и твърдението на ищцата за нищожност на клаузата съдържаща се в чл. 5 от договора поради противоречие с добрите нрави. Съгласно чл. 9 от ЗЗД, свободата на договаряне се ограничава от изискването да бъдат спазвани добрите нрави, които в правната теория се възприемат като морално-етични възгледи и правила на поведение, възприети от по-голямата част от обществото. Както и твърдението, че клаузата на чл. 5 от договора за кредит не била уговорена индивидуално, съответно било налице нарушение на чл. 146 от ЗЗП.

Претендира за разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. В писмена молба, депозирана чрез адв. Е. * моли да бъдат уважени предявените искове. Адв. * претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Ответникът не се представлява, в писмена молба юр. * моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни по изложените в молбата съображения.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 13.05.2023 г. между „*“ * като кредитор и Е. С. А. като кредитополучател е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № *, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 4 000 лева със срок за издължаване 18 месеца, като първата вноска е с падежна дата 12.06.2023 г. и краен падеж 11.12.2024 г.. Кредитополучателят се е задължил да върне кредита ведно с лихва от 35 % в размер на 1 400 лв. или общо сумата от 5 400 лв. Договорен е ГПР от 49,66 %.

Съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение. Уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Със сключването на договора кредитополучателят е потвърдил, че при кандидатстването за кредита сам е избрал поръчителя.

Не е спорно, че договорената такса-възнаграждение за предоставяне на гаранция /поръчителство/ е в размер на 3 860 лв. и е платима на 18 месечни вноски с падежи падежните дати на вноските по кредита и в размерите, посочени в погасителния план към договора за гаранция.

Редът и условията за кандидатстване за потребителския кредит са предвидени в т. 3 от общите условия. Според т. 4.1. кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя преддоговорна информация за избрания кредит. Според т. 5 преди сключването на договора за потребителски кредит кредиторът оценява кредитоспособността на кредитополучателя и възможността за повишаване на кредитоспособността, вкл. и чрез обезпечение, предложено от последния - предоставено от гарант чрез договор за поръчителство или поръчителство от поръчител – физическо лице, предложен от кредитоискателя и одобрен от дружеството. Съгласно т. 5.8. от ОУ Поръчителят/гарантът е 3 задължен солидарно с кредитополучателя.

От заключението по назначената СИЕ се установява, че според представени от ответника справки ищцата е платила общо 4 583,64 лв., с които са погасени 4 000 лв. главница; 152,02 лв. договорна лихва; 40 лв. такса за предсрочно погасяване и 391,62 лв. сума за гаранция. На 15.06.2023 г. „*“ * е превело на * сумата от 391,62 лв.

Съдът кредитира заключението по СИЕ като обективно и компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Предявеният от ищеца иск е процесуално допустим, предявен между надлежно легитимирани страни - страните по договорното кредитно правоотношение.

Безспорно се установи, че в случая между страните е бил сключен договор за кредит по реда на ЗПФУР. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

В чл. 10, ал. 1 ЗПФУР е предвидено задължение за доставчика на услугата да уведоми своевременно потребителя за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя.

В чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗПФУР изрично е предвидено, че при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления - ЗЕДЕУУ.

Според разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ За действителността на търговската сдЕ. е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Ал. 4 предвижда, че писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено. Преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.