Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1918 от 03.08.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 2833/2025
Вид
Решение № 1918
Подписан
03.08.2026
Състав
КРИСТИЯН АНТОНИЕВ ПОПОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 10б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 10б, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.2, т.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 60 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места
  • §61 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места

РЕШЕНИЕ

№ 1918 гр. Бургас, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря ЗОЯ Г. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20252120102833 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от К. П. Д., ЕГН ********** против „ХЕЛИО - ТУР-С“ ЕООД с ЕИК 102004621, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, с която се иска признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на поземлени имоти с идентификатори *****.**.** и *****.**.****. Иска се отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на нотариалния акт, с който ответникът се легитимира за собственик – констативен Нотариален акт за признаване на право на собственост върху недвижим имот по документи ******., на нотариус В. Д. с рег.№***.

В исковата молба се твърди, че въз основа на Решение №**** от **.**.****. на Поземлена комисия в гр.С. е било възстановено правото на собственост върху земеделска земя в местността “М.” с площ от 1.665 дка, представляваща имот планоснимачен № ****** по картата на землището на гр. С. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на А. С. К. , (понастоящем Поземлен имот с идентификатор *****.**.**). Въз основа на Решение №*****г. на Поземлена комисия в гр.С. е било възстановено правото на собственост върху лозе в местността “М.” в землището на гр. С., с площ 2.738 дка, представляващо имот № ******** по плана за земеразделяне, в съществуващи (възстановими) стари реални граници, на наследниците на К.

Ф. К. (понастоящем Поземлен имот с идентификатор *****.**.****).

Реституционната процедура валидно приключила с Протоколи за въвод във владение на имоти в землището на гр. С. – съответно № ***/*********. и № ***/********.

1

Ищцата придобила собствеността върху имотите съответно с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот **********, на нотариус Н. М. с рег.№*** и Нотариален акт за продажба №***********г., на нотариус С. Д. с рег.№***.

Сочи, че случайно е разбрала, че за собствените й два поземлени имота на *********. е бил съставен констативен Нотариален акт за признаване на право на собственост върху недвижим имот по документи ******., на нотариус В. Д. с рег.№***, с който ответното дружество било признато за собственик. От съставения констативен нотариален акт не ставало ясно на какво основание нотариусът е признал за собственик ответното дружество.

Посочени били много стари документи от ****. до ****., което пораждало съмнение за обективноста и истинността при съставянето му. Същият бил съставен, въпреки че в скицата от кадастъра е вписано друго лице като собственик на поземлените имот и са посочени документите му за собственост.

Твърди се още, че всички собственици на процесните имоти, правоприемници на правото на собственост до ищцата включително са осъществявали владение върху имотите много повече от 5 години, което изключва права на ответното дружество.

Счита, че в случая са налице предпоставките за уважаване на предявения иск. В тази връзка моли за отмяна на издадения констативен нотариален акт. Претендират се разноските.

В срока по чл. 131 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответника, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Сочи, че процесните имоти като земеделска земя са били одържавени по силата на ПМС №****** г. от ******** г. и е включен в имуществото на ДЗС „Ленин“, с. Ч., като към това стопанство преминали и земите на ТКЗС с. Ч..

По този начин имотът станал публична държавна собственост. Впоследствие терени от цялото землище, част от имуществото на ДЗС „Ленин“ били отредени за курортно строителство, включително Поземлени имоти с идентификатори *****.**.** и *****.**.***. С Протокол от ********** г. от заседание на междуведомствения експертен съвет, назначен със Заповед № ******** г. на Председателя на ДКП на основание чл. 8 от Закона за опазване на работната земя е определена окончателна строителна площадка № 1 в размер на около 2300 дка в землището на С., от които до 350 дка за Комплекс „К.“. В протокола е посочено, че точният размер на площадката ще се определи с генплана за отчуждане на земята. Със Заповед ***** г. на Председателя на Окръжен народен съвет - гр. Б. на основание т. 26 от Инструкцията за приложение на Закона за опазване на работната земя (отм.) и § 60 и § 61 от Правилника за приложение на Закона за плановото изграждане на населените (отм.) места е одобрено отреждането на терените за къмпинги и курортни комплекси на ТК „Балкантурист“ - Б., като Комплекс „К.“ в землището на град С. с площ от 350 дка е подточка № 2 в заповедта. ТК „Балкантурист“ бил въведен във владение на 350 дка с Акт №******* г. за 2 трасиране и въвеждане във владение в отредените му южно от гр. Б. терени за къмпинги и курортни комплекси. Със Заповед №3****** г., подписана от Министъра на горите и опазване на природната среда, на основание чл.9 от Закона за горите на ТК „Балкантурист“ било разрешено изграждането на къмпинги върху 131,5 дка залесена и незалесена горска площ в местност „К.“ „К.“ и „А.“, землището на гр. С., като ТП „Балкантурист“ си запазвал правото на собственост върху извършения строеж, без площта да се изключва от Държавния горски фонд. Започнало изграждането на четири къмпинга Къмпинг „Т.", Къмпинг „К.", Разширение - Къмпинг „К.", Къмпинг „С." и Къмпинг „Б."., в които били изградени съответните постройки. С решение от ***** г., взето съгласно Указ за стопанска дейност №56, Председателят на Комитета по туризъм към МС създал държавната фирма Хелио-Тур-С. По силата на Решение от ****** г. на БОС по ф.д. №2697/1990 г. била образувана фирма с държавно имущество с наименование „ХЕЛИО-ТУР-С“. БОС постановил прекратяване на ТП „Балкантурист“, гр. С., считано от датата на обнародване на решението, като последното поемало съответната част от активите и пасивите на ТП „Балкантурист“ - гр. С.. Впоследствие държавната фирма била преобразувана в акционерно дружество, като с решение на БОС била променена правно - организационната форма. На основание чл.106 от КРБ ПИ с идентификатори *****.**.** и *****.**.*** били включени в имуществото на „ХЕЛИО-ТУС-С“ АД, като част от терен от 217, 40 дка, върху който бил разположен цялостен курортен комплекс „К.“, състоящ се от четирите къмпинга.

МС издал Постановление №********* г., с което била приета Наредба за оценка на имуществото на държавните и общинските предприятия при образуването и преобразуването на едноличните търговски дружества с държавно имущество, като издал и Постановление №******* г., с което правото на собственост върху земята и другите недвижи имоти, които били предоставени на предприятията за стопанисване и управление се внасяли в капитала на тези дружества. В изпълнение на тези две постановления бил издаден и Акт за държавна собственост №********** г. от кмета на Община С.. Впоследствие бил приет и Закона за държавната собственост, в сила на ********* г., като съгласно чл.68, ал.1 от него и чл.15а от ЗППДОП с Акт за държавна собственост №******* г. бил актуван терен 217, 40 дка, заедно със сгради, подробно описани в приложението към акта, като в поле 15 било отбелязано, че същите са включени в капитала на търговско дружество „ХЕЛИО - ТУР-С“ ЕАД. След проведена приватизация, „ХЕЛИО - ТУР-С“ ЕАД е преобразувано в „ХЕЛИО- ТУР-С“ АД.

Сочи, че с приемането на Указ за стопанска дейност №56, който отделя фирмата като имуществено, организационно и социално обособен участник и основна форма за осъществяване на стопанска дейност, се запазва този статут на държавна собственост като общонародна и в имуществената сфера на предприятието се включвало само оперативното управление върху предоставения имот. Образуваните държавни фирми запазвани дейността си по действащите разпоредби и при влизане в сила на ТЗ. Посочва, че в разпоредбата на чл.17а от ЗППДОП е регламентирано, че при преобразуване 3 на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, последното, което е предоставено за управление и стопанисване на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. С идентично съдържание било и Постановление №201/1993 г. на МС.

Описва подробно предпоставките за придобиване на право на собственост, уредени в разпоредбата на чл.17а от ЗППДОП, като сочи, че при наличието на предпоставките за това, вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това дружество. Счита, че в настоящия случай е реализиран фактическият състав на посочената разпоредба, като излага подробни доводи в тази насока.

Твърди, че е настъпила и придобивна давност в полза на ответното дружество, като също описва подробно фактическата обстановка и прави подробно изложение, обосновявайки посочената теза. Оспорва твърденията на ищеца, че е упражнявал владение върху процесния имот, като не било посочено при какви действия е извършено то.

Счита, че ПК - гр. С., незаконосъобразно е възстановила правото на собственост на праводателите на ищцата, че върху описаните имоти не е следвало да бъде провеждана реституционна процедура, като в настоящия случай с одържавяването на земята и отреждането й за изграждане на курортен Комплекс „К.“, същата загубила предназначението си на земеделска земя. Възстановяването на земята е в нарушение на разпоредбите на чл.10б, ал.1, вр. чл.2, т.3 от ЗСПЗЗ, поради това, че теренът нямал качеството на земеделска земя, като повече от тридесет години се ползвал за курортни нужди, в него били построени сгради и други курортни съоръжения, подземна и надземна инфраструктура, изключваща приложението на ЗСПЗЗ. Счита, че издадените от ПК - С. Решение №****/******* г. и Решение №18/********* г. са нищожни.

Счита, че разпоредителните сделки не са породили вещно-транслативно действие, поради нищожността на титула за собственост на праводателите на ищцата - посочените две решения на ПК С.. Изначално е била налице пречка за реституране на имотите в стари реални граници. Хипотези, които изключват реституция са, когато имота е застроен при условията чл.10, ал.7 или е реализирано обществено мероприятие - чл. 10б ЗСПЗЗ. Прави възражение за настъпила придобивна давност в полза на ответното дружество по отношение на процесните имоти, която е започнала да тече на ********. в полза на ТК Балкантурист - праводател на „ХЕЛИО-ТУР-С" АД и до издаването на КНА входящ per. № *********** Книга ПРЕХВЪРЛЯНИЯ, Акт Том 13, Акт номер 60 дружеството е упражнявало владение върху имотите.

Моли да бъде упражнен косвен съдебен контрол за законосъобразността на Решение на ПК № **** от ******* г. - град С. и Решение № 18/********* г. на ПК С., а предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират се разноските.

След изпращане на препис от отговора на ответника, с писмено 4 становище ищцата заявява, че процесните имоти никога не са били отчуждавани, не са били част от къмпинг „К.“, не са били активи на дружеството и не са били владени от него.

Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл.124 ГПК съединени с искане за отмяна по чл.537, ал.2 ГПК на нотариалния акт, с който ответникът се легитимира за собственик.

Сезиран е родово компетентен съд, исковата молба отговаря на изискванията за редовност, а предявените искове са допустими.

В съдебно заседание, ищецът чрез своя процесуален представител поддържа предявените искове.

В съдебно заседание, ответникът, чрез своя процесуален представител оспорва исковете.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Представени по делото са Протокол №********.****. на комисия назначена от председателя на Държавния комитет за планиране, с който е определена приблизителна площадка за строежа на „Къмпинг К.“ по реда на чл. 7 Закона за опазване на работната земя (отм. 1973г.). С Протокол от **********г. от заседание на междуведомствен експертен съвет, назначен със Заповед №********г. на председателя на Държавния комитет за планиране, е взето решение за определяне за окончателна площадка за Курортен комплекс и къмпинг „К.“ – Бургаски окръг за нуждите на ДСО „Балкантурист“ в размер на 350 дка. В протокола, изрично е упоменато, че точният размер на площадката следва да се определи с генплана при отчуждаване на земята. Със Заповед №***** година на Председателя на ОНС – Бургас, се одобрява отреждането на терени, в това число терена на Комплекс „К.“ в землището на гр. С. с площ 350дка. Със заповед от 07.02.1973г. е разрешено на ТК Балкантурист да изгради къмпинг върху общо 131.5 дка залесена и незалесена горска площ, без площта да се изключва от държавния горски фонд.