Решение № 64 от 29.06.2018, Окръжен съд - Ловеч

Р Е

Ш

Е

Н И Е № гр. Ловеч, 29.06.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН

СЪД ЛОВЕЧ, граждански състав,в публично заседание на петнайсети юни през две хиляди и осемнайсета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА, като разгледа докладваното от председателя т.д.№

70/2017г. по описа на съда, за да се произнесе, съобрази:

Производството с правно основание чл.26,ал.1,пр.3-то, във вр.с чл.92 от ЗЗД, във вр.с чл.309 и чл.286 от ТЗ.

Съдът е сезиран с искова молба от „БИС”ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.*********, представлявано от управителя С.Т., чрез пълномощник адв.С.Д.-ЛАК, против ”Сдружение Туристическо дружество „СТРАТЕШ” с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.*** и настоящ адрес ***, представлявано от председателя С.И.Г., с посочено правно основание чл.26,ал.1,пр.3-то от ЗЗД и цена на иска 43 820 лева. Петитумът е да се прогласи за нищожна на основание чл.26,ал.1,пр.3-то от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, съдържащата се в т.16 и т.19 от Анекс към Договор за наем от 20.02.1996г., сключен между „Сдружение ТД”Стратеш”-Ловеч и

„БИС”ООД с ЕИК *********, клауза за неустойка в размер на 1% от дължимата сума за всеки просрочен ден. Излага, че на 20.02.1996г. сключили с ответника Договор за наем на ресторант „Юзината”, плувния басейн срещу „Юзината” и прилежащия район около тях с обща квадратура около 9 дка. С Анекс към договора страните са договорили,че наемател ще бъде „БИС-М. Т.”ЕООД с ЕИК *********, отново с предмет на договора ресторант „Юзината”, плувният басейн срещу „Юзината” и прилежащият район около тях с площ от 5.2дка, за срок 10 години, считано от 22.02.2007г. В т.9 от Анекса наемателят е поел задължение да заплаща дължимия наем не по-късно от 30-то число на текущия месец по посочена от наемодателя сметка. В т.17,р-л ІV „Цена на наема и срок на договора” страните са уговорили размерът на наема да е равен на две минимални работни заплати, като в т.18 е предвидена възможност да се индексира в зависимост от минималната работна заплата за страната. В т.19 от същия раздел е уговорена неустойка при забава от страна на наемателя за заплащане на наемната цена в размер на 1% от дължимата сума за всеки просрочен ден,считано от деня на забавата до окончателното плащане. В т.16 е предвидена подобна хипотеза за дължима неустойка,а именно „За неплатени вноски за наем и други разходи в определения срок (30-то число на текущия месец) се заплаща неустойка от 1% върху сумата за всеки просрочен ден”. Ищецът твърди,че така уговорени клаузите на т.16 и т.19 от Анекса към договора за наем от 20.02.1996г. са нищожни на основание чл.26,ал.1,пр.3-то от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Развива,че уговорена по този начин- без конкретни граници и без краен предел за натрупването й, неустойката води до нарушаване на добрите нрави по смисъла на чл.26,ал.1,пр.3-то от ЗЗД. Срещу наемателя е предявена претенция за дължим наем в размер на 14 140лв. за периода от 12.12.2012г. до 15.09.2014г. и неустойка в размер на 43 820лв.

Търси се и наем за периода от 30.10.2014г. до 21.11.2016г.-в размер на 19 249.94лв. и неустойка в размер на 72 568.27лв. Заключава,че размерът на уговорената неустойка е с пъти повече от размера на дължимия наем. Счита,че уговорена по този начин тази клауза е нищожна, тъй като води до нарушаване на принципите на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения. Не отговаря и на изискването за предотвратяване на несправедливо облагодетелстване по арг.от чл.307, чл.302, чл.289 и сл.от ТЗ. По този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на ответника,тъй като заплащането й ще доведе до неравностойност на насрещните задължения по договора. Сочи,че неустойката е договорена в размер на 1% от стойността на дължимата сума за всеки ден просрочие и в този й вид излиза извън пределите на обезпечителната й функция-прекомерна е и води до неоснователно накърняване на имуществените интереси на ищеца за сметка на неоснователното обогатяване на ответника, което нарушава принципите на добрите нрави. Налице е несъответствие между размера на уговорената неустойка и очакваните при сключване на договора вреди за наемодателя, произтичащи от неизпълнението на конкретното договорно задължение.

Твърди,че неустойката излиза извън пределите на своята обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и води до неоснователно обогатяване за туристическото дружество. Противоречи на добрите нрави, тъй като реално размерът й надхвърля три пъти размера на дължимия наем за процесния период. Позовава се на ТРеш.№1/2010г.на ОСТК на ВКС,в което е прието,че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат не само от нейните функции,но и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.

Моли да се постанови решение,с което на основание чл.26,ал.1,пр.3-то от ЗЗД да се прогласи за нищожна поради накърняване на добрите нрави, съдържащата се в т.16 и т.19 от Анекс към Договор за наем от 22.02.1996г., сключен между „Сдружение Туристическо дружество „Стратеш” с ЕИК ********* и „БИС”ЕООД с ЕИК *********, клауза за неустойка, в размер на 1 % от дължимата сума за всеки просрочен ден. Претендира и присъждане на направените разноски.

След указания по реда на чл.129 от ГПК уточни,че претенциите за неустойка наемодателят е заявил в производствата по гр.д.№1713/2014г.по описа на РС-Ловеч и по гр.д.№474/2016г.по описа на ОС-Ловеч. В производството по гр.д.№474/2016г.на ОС-Ловеч с отговора „ТД„Стратеш”-Ловеч е направил възражение за прихващане до размера на предявения иск за сумата 40 000лв.,представляваща част от дължимата за периода 30.10.2014г. до 21.11.2016г. неустойка, чийто размер назначената по делото съдебно-икономическа експертиза и определила на 72 568.27лв.

Ответникът Сдружение„ТДСтратеш”-Ловеч, редовно уведомено за подадената искова молба, не изпрати своевременно отговор. Извън срока представи подробно становище по спора. С оглед настъпилата преклузия на основание чл.370 от ГПК съдът не съобразява изложените в него доводи. Поради относимостта им към спора и непротивопоставянето на ищеца,съдът прие като необходими за решаването на делото приложените писмени доказателства-Отчет за приходите и разходите на ищеца за 2015г. и съдебни решения, постановени по съпътстващи спора отношения между страните.

В съдебното заседание ищецът се представлява от адв.Д.-ЛАК, която поддържа исковата молба и уточненията й.

Ответникът се представлява от председателя С.Г. и от адв.Спиридонова-ЛАК, като оспорват иска и молят да се постанови решение за отхвърлянето му, като неоснователен и недоказан.

От събраните по делото писмени доказателства- гр.д.№1093/2017г.на РС-Ловеч,с представените в него –копия от – Договор от 20.02.1996г., Анекс към Договора от 31.08.2007г., писмо до „БИС”ЕООД от „СТД”Стратеш”-Ловеч, получено на 29.10.2014г., у-ние за актуално състояние на страните, представените пред настоящия състав- копие от искова молба на СТД”Стратеш”-Ловеч, отговор на „БИС”ООД-София, Решение №262/01.08.2017г.- трите по гр.д.№1713/2014г.по описа на РС-Ловеч, искова молба от „БИС”ООД-София, отговор на С”ТД”Стратеш”-Ловеч, протокол от съдебно заседание от 06.06.2017г.,Определение №190/16.03.2017г.

–всички по гр.д.№474/2016г.на ОС-Ловеч, Решение №13/19.01.2018г.,пост.по в.гр.д. №579/2017г. на ОС-Ловеч, в.ч.т.д.№346/2017г.по описа на АС-Велико Търново и ч.т.д.№220/2018г.,по описа на ІІ ТО на ВКС, копи от отчет за приходи и разходи на „БИС”ЕООД-Ловеч, Решение №6647/11.08.2016г.,пост.по в.гр.д. №10011/2015г. по описа на Софийски градски съд, Решение от 11.05.2015г., пост. по гр.д.№8492/2015г.по описа на РС-София, Решение №107/26.03.2018г.,пост.по гр.д.№1342/2017г.по описа на РС-Ловеч, Заключение по съдебно-икономическа експертиза ,изготвено по гр.д.№474/2017г. по описа на ОС-Ловеч,справка от РС-Ловеч с вх.№4378/13.06.2018г., преценени по отделно и в съвкупност,както и становищата на страните, приема следната фактическа обстановка:

Не се спори между страните,че са били обвързани в дългогодишни облигационни отношения по повод отдаване под наем на недвижим имот. По силата на Договор от 20.02.1996г. „ТД Стратеш”-Ловеч е отдало под наем на ЕТ”БИС-М. Т.”(не се спори,че настоящият ищец е негов правоприемник), недвижим имот, описан като „ ресторант „Юзината” плувния басейн срещу юзината и прилежащия район около тях … с обща квадратура от 9дка..”, за срок от 5 години.

Не се спори,че с Анекс от 31.08.2007г. е удължен срокът на договора- „… за 10 години,считано от 31.08.2007г. до 31.08.2017г., като обектите се използват по предназначението им-ресторантьорство, туристическа,спортна и рекламна дейност..”. В анекса имотът е описан като „…ресторант „Юзината” с Нотариален акт за собственост №75,т.Х и регистрационен номер №10364 по дело 825/2003г., плувен басейн и прилежаща площ от 5.2дка, собственост на дружеството. Наемателят е вече „БИС-М. Т.”ЕООД,представляван от М. И. Т.. От служебните справки в Търговския регистър се установи промяната в наименованието и управителя на дружеството-наемател,а именно „БИС”ЕООД,представлявано от С.Г.Т.,които факти не се оспорват. В чл.17,р.л ІV от Анекса страните са уговорили месечен наем в размер на две минимални работни заплати, с възможност да се индексира от ежегодно при промяна на работната заплата и инфлационния коефициент, обявен от НОИ. В чл.4 е предвидидено до 30-то число на текущия месец наемателят да се отчита на наемодателя,с представяне на фактурите за наем, разходи за вода, ток и телефон,а в чл.5 и фактурите за платените от наемателя данък сгради,такса смет и други общински данъци. В чл.16 са предвидили,че за неизплатени вноски за наем и други разходи в определения срок (30-то число на текущия месец) се заплаща неустойка от 1% върху сумата,дължима за всеки просрочен ден „..което е валидно от датата на превода в Банка ДСК”. В чл.19 от Анекса са предвидили, че „..при забава от страна на наемателя при плащане на наемната цена, той дължи неустойка в размер на 1% от дължимата сума за всеки просрочен ден, считано от деня на забавата до окончателното издължаване..”.

Страните не спорят също, че с едностранно предизвестие наемателят е прекратил договора за наем, считано от получаването му от наемателя- удостоверено от управителя на 29.10.2014г. В предизвестието наемодателят е уведомил ищеца,че дължи неизплатени наемни вноски за периода от 12.12.2012г. до 15.09.2014г. в размер на 14 140лв., неустойка за същия период в размер на 43 820лв., 317.36лв.-данък сгради и такса смет за 2011г., 2012г. и 2013г.

Не се спори, че по повод процесния договор за наем между страните са се водили съдебни спорове,част от които приключили с влезли в сила съдебни решения, а други все още са висящи.

Така от служебната справка и приложените съдебни актове се установява,че по образуваното гр.д.№1713/2014г.по описа на РС-Ловеч, „С ТД”Стратеш”-Ловеч е предявило срещу “БИС”ЕООД с ЕИК *********, обективно съединени искове с правно основание чл.79 от ЗЗД,във вр.с чл.232,ал.1 от ЗЗД и по чл.92,ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 14 140лв.- неиздължени месечни вноски за периода от 12.12.2012г. до 15.09.2014г. по процесния Договор за наем, сумата 317.36лв.- представляваща стойността на данък сгради и такса битови отпадъци, съгласно раздел III т.10 от договора за 2011г., 2012г. и 2013г., сумата 6 245лв., представляваща неустойка, предявена като частичен иск от дължаща се неустойка в размер на 43 820лв. за периода от 12.12.2012г. до 15.09.2014г. и съдебно - деловодните разноски. Постъпил е отговор от „БИС”ООД-София /при доказана идентичност,но с промяна в седалището и собственика/, в който е заявено възражение за нищожност на претенцията за неустойка, тъй като противоречи на добрите нрави и е прекомерна. РС-Ловеч е постановил Решение № 262/01.08.2017г.,с което претенциите са отхвърлени,като неоснователни и недоказани. В производството по въззивно обжалване-в.гр.д.№579/2017г., с Решение №13/19.01.2018г. ОС-Ловеч е отменил решението частично, като е осъдил “БИС”ЕООД с ЕИК ********* да заплати на „СТД”Стратеш”–Ловеч, на основание чл.79 от ЗЗД,вр.с чл.232,ал.2 от ЗЗД, сумата 14 140лв.- представляваща неиздължени месечни вноски за периода от 12.12.2012г. до 15.09.2014г. и сумата 317.36лв.- представляваща стойността на дължим данък сгради и такса битови отпадъци съгласно т.10 от Договора за 2011г., 2012г. и 2013г. Претенцията за заплащане на неустойка съдът е приел за неоснователна и е отхвърлил,поради което не се е произнесъл и по направеното възражение за нищожност. В останалата част