Определение № 2017 от 24.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2017 гр. Варна, 24.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500628 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 130 вр. чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.

Подадена е частна жалба от „Изи финанс” ЕООД, ЕИК 201196810 със седалище и адрес на управление гр. София, чрез юрк. Ал.Г., срещу определение № 171/16.02.2026г. на ВРС по гр.д.№ 1017/2025г., с което производството по предявения насрещен иск е прекратено на осн. чл.130 от ГПК.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност, необоснованост на определението, противоречие на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено постановеното определение и делото да бъде върнато за разглеждане на насрещния иск от РС Провадия.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството е образувано по искова молба от Т. В. И., ЕГН ********** с адрес гр. Провадия, ул. Овеч № 42 срещу „Изи финанс” ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище гр. София, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.

1 ЗЗД за заплащане на сумата от 613,55евро /1200лева/, представляваща получена от ответника без основание сума извън чистата стойност на получена в заем сума по сключен между страните договор за паричен заем № 452230 от 31.08.2023г., поради нищожността на договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 11.07.2025г. до окончателното погасяване на задължението.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който признава иска. Предявява и насрещен иск по чл. 45 ЗЗД вр. чл.

1

3 ГПК за осъждане на ответницата Т. И. да му заплати сумата от общо 270,98 евро, от която 245,42 евро адв. възнаграждение и 25,56 евро разноски за исковото производство, представляващи имуществени вреди, настъпили в резултат на недобросъвестно упражнено право на иск с подаването на исковата молба инициирала настоящото главно производство.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за чието наличие съдът следи служебно, и при липса на обоснован правен интерес производството като недопустимо подлежи на прекратяване.

Правният интерес от предявяване на насрещния иск се обосновава с евентуалното осъждане на ответното дружество да заплати разноски съобразно изхода от спора по основния иск в производството. Видно е, че в производството по основния иск не е постановен приключващ съдебен акт, съответно не е разпредЕ. отговорността за разноските, не е ясно по какъв начин и в какъв размер би била евентуално възложената в тежест на ответника сума за разноски. Липсват твърдения за настъпили вреди, доколкото видно от исковата молба по насрещния иск се твърдят бъдещи евентуални вреди от ненастъпили факти, а именно на първо място не е постановено осъждане на дружеството да заплати разноски, които все още са в неясен размер, тъй като биха могли да бъдат редуцирани от съда при наличието на определени предпоставки, на следващо място евентуално присъдените разноски не са платени. Доколкото едва с плащане на евентуално присъдените суми биха настъпили имуществени вреди на ответното дружество, а твърдения в този смисъл не са изложени, настоящият състав намира предявения насрещен иск за недопустим поради липса на правен интерес.

Изложените в частната жалба съображения относно недобросъвестност на ищцата не касаят преценката по допустимостта на насрещния иск, извършвана в настоящото производство. Те са относими при разглеждане от първоинстанционния съд на въпроса дали ответникът е станал причина за завеждане на иска и съответно как следва да бъдат разпределени разноските.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 171/16.02.2026г. на ВРС по гр.д.

№ 1017/2025г., с което производството по предявения насрещен иск е прекратено на осн. чл.130 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването, на основание чл.274, ал.4 във връзка с чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3