Решение № 59 от 29.07.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Велико Търново, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Любка Милкова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Любка Милкова Търговско дело №

20204100900181 по описа за 2020 година

Осъдителен иск за обезщетение за вредите от неизпълнението на договора с правно основание чл.323 ТЗ вр. чл.88 ал.1 изр.2 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ – 01.10.2020г. до окончателното изплащане.

Ищецът „КЛАС – 96“ ЕООД със седалище с.Николаево, общ.Стражица, излага твърдения в ИМ, че между него и ответника е сключен Договор за покупко – продажба на царевица с дата 31.07.2019г., според който ищецът „КЛАС – 96“ ЕООД поема задължение да прехвърли на ответника „Кристера“ АД 1 500 тона царевица, реколта 2019г. срещу заплащане на цена от „Кристера“ АД гр.Попово в рпазмер на 280 лв. на тон царевица – общо 420 000лв. Твърди, че ищецът изпълнява своите задължения по договора, като от 25.09.2019г. държи на склад произведената от дружеството царевица – 1 500 тона, отговаряща на показателите, предвидени в договора. Сочи, че на 16.10.2019г. управителя на ищцовото дружество *** се опитва да се свърже с един от управителите на ответника ***, за да се изпълнят от купувача по договора поетите задължения – за заплати авансово цена и да вземе проби от царевицата, като въпреки опитите за осъществяване на разговор по телефона, такъв не се провежда, защото управителя на ответника не отговаря на обажданията. Твърди, че със заявление изх.№357/31.10.2019г. /въпреки настъпилия падеж по договора/ ищеца дава допълнителен 10 дневен срок на ответника да изпълни задълженията си по договора – заявлението е получено от ответното дружество на 01.11.2019г., видно от обратна разписка на Еконт, но и в този допълнителен срок ответника нито взема проби от царевицата, нито заплаща задатък или продажната цена, или част от нея. Сочи, че с уведомление изх.№358/13.11.2019г. ищецът уведомява ответника, че разваля договора и ще потърси правата си по съдебен ред, получено от „Кристера“ АД гр.Попово на 14.11.2019г., 1 видно от обратна разписка на Еконт. Сочи, че на 15.11.2019г. ищецът продава царевицата от 1 500 тона на „Агранум“ ООД гр.София, но за цена 260 лева на тон, като получава за цялото количество царевица 390 000лв., видно от фактура №1000000215/15.11.2019г. Твърди, че цената е по-ниска, заради промяната на пазара на царевица към този момент, въпреки че качеството на царевицата е отлично, видно от протокол за изпитване от 20.12.2019г. По този начин от неизпълнението на договорните задължения на ответника спрямо ищеца по договора от 31.07.2019г. ищецът претърпява загуба в размер на 30 000лв., която претърпяна загуба се формира от разликата от договорената цена по договора за покупко – продажба от 31.07.2017г. и получената цена от „Агранум“ ООД гр.София /420 000 лева минус 390 000 е равно на 30 000лв. Сочи, че с писмо до ответното дружество „Кристера“ АД и холдинговото дружество „Агрия груп холдинг“ АД /което е собственик на по-голямата част от капитала на „Кристера“ АД/, „КЛАС – 96“ ЕООД с.Николаево предлага сумата да се изплати доброволно от ответника, но и към дата 28.09.2020г., предхождаща подаването на ИМ, исковата сума от 30 000лв. не е заплатена. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 30 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане. Претендира направените по делото съдебни разноски.

В срока по чл.367 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на ИМ от ответника „КРИСТЕРА“ АД със седалище гр.Попово, чрез пълномощника му адв.Д. от ВТАК, с който оспорва изцяло предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Оспорва изложените в ИМ фактически обстоятелства с довод, че ищцовите твърдения са неверни, не са представени всички писмени доказателства, което формира съвсем различна фактическа и правна обстановка от тази, твърдяна в ИМ. Твърди липса на елементите от фактическия състав, пораждащи претендираното от ищеца обезщетение за претърпяна загуба с довод, че ищецът не е изправна по сключения между страните договор за покупко – продажба от 31.07.2019г. страна, че не е налице виновно неизпълнение от ответника на конкретни, поети съгласно сключения договор задължения, както и не е налице причинна връзка между това неизпълнение и твърдяната претърпяна загуба. Твърди, че ответникът е изправната страна по договора, респ. ищецът е неизправната и поради това не разполага с право да претендира обезщетение. Признава факта на сключен между страните процесен Договор за покупко – продажба на царевица реколта 2019г. от 31.07.2019г. Твърди, че задължението за предаване на стоката, предмет на договора, ищецът е следвало да изпълни до 31.10.2019г. /р-л IV, т.4 от д/ра/, като същият, съгласно твърденията му и представените от самия ищец доказателства, след изтичане на срока на договора – на 01.11.2019г. /датата на получаване на уведомлението от ответника/, е уведомил последния, че е готов да изпълни. Посочва, че с покана от 15.11.2019г. /непредставена от ищеца/, получена от ищеца на 20.11.2019г. /обр.

Разписка и ел. изявл. Еконт/, ответникът е отговорил на ищеца по всички въпроси, касаещи договора, вкл. и липсата на права от негова страна да разваля договора или да определя неотносими срокове и му е заявил, че въпреки неговото неизпълнение в месечния срок по договора, ще се възползва от правото си в срока по чл.13.5 и е готов да приеме изпълнение, като е определил и точни дати – 28 и 29.11., на които ще има възможност и ще изпрати 2 транспорт и натовари стоката. Твърди, че ответникът е заявил, че в противен случай ще счита договора за развален, поради неизпълнението на продавача. Сочи, че на 25.11.2019г. на имейла на ответното дружество се е получил отговор от ищеца /непредставен от него/, в който той отказва да изпълни, като уведомява, че „не се налага /ответника/ да изпраща транспортни средства на посочените дати“, „поради разваляне на договора“. Твърди, че с молба, получена от ответника на 14.01.2020г. до него и до собственика на капитала на дружеството ищецът е предявил претенциите си, като е представил и фактурата, от която е видно, че на 15.11.2019г. е продал царевица на трето лице. Сочи, че с отговор от 20.01.2020г.

/непредставен от ищеца/, получен от него на 24.01.2020г., ответникът е отговорил на ищеца подробно, както на исканията, така и на твърденията му, като е заявил неоснователност на същите. Твърди, че според сключения между страните процесен договор за покупко – продажба на царевица реколта 2019г. от 31.07.2019г. купувачът няма задължение за авансово плащане на цената, че в случая няма такава платена цена, няма и договорка цената да се плаща авансово – т.3 от д/ра. Позовава се, че според процесния договор, цената е дължима, съгласно разпоредбата на чл.327 ТЗ при предаване на стоката, а както и посочено в д/ра и издаване на данъчна фактура от продавача. Релевира възражение, че продавачът е неизправна страна по договора, тъй като не е изпълнил в срок, дори не е уведомил, че ще изпълни в срока по договора, до 31.10.2019г. продавачът не е следвало да уведоми, че е готов да изпълни, а да изпълни, като дори уведомлението, че продавачът е готов да изпълни е достигнало до купувача след изтичане срока на договора. Посочва, че готовността да изпълни продавачът е заявил след изтичане на договора, поради което и определяне едностранно от него на срокове към изправната страна е правно и фактически несъстоятелно. Позовава се, че тъй като продавачът е неизправна страна по договора, той не разполага с потестативното право да го разваля, да определя едностранно срокове за изпълнение на изправната страна, а още по-малко да претендира обезщетения, както и че в случая купувачът добросъвестно е поканил в договорения срок продавача реално да изпълни. Твърди, че развалянето на договора не е породило правни последици, тъй като в изявлението за разваляне от продавача са посочени „неизпълнени“ задължения, каквито купувачът по договора няма, тъй като няма задължение за авансово плащане т.3, проби от царевицата се вземат при предаването и приемането на стоката – т.5.2., съответно цялата продажна цена се плаща при предаване на стоката и издаване на данъчна фактура от продавача – т.8.1,2, които обстоятелства не са се случили, именно, поради неизпълнението от продавача и предприетите от него действия. Посочва липса на основания за търсене на отговорност от купувача, т.к. не е налице неизпълнение от негова страна, по причина, за която той да отговаря. Твърди, че ответникът е изправна по договора страна и е проявил търговска добросъвестност в по-голяма степен от дължимото, като въпреки неизпълнението на продавача, купувачът, съобразно клаузата на чл.13.5. от договора и чл.87 ЗЗД е поканил продавача да изпълни, като с оглед характера, количеството на стоката и организацията на този бизнес е посочил и точни дати, на които ще осигури транспорт, за да получи и изводи стоката, като видно от получения отговор от 25.11.2019г., продавачът е отказал това, като впоследствие при предявяване на претенциите си продавачът е приложил и фактура, 3 установяваща, че към този момент, и то веднага след уведомлението, вече е бил извършил сделка с друго лице. Посочва, че ответникът е изправна страна и не може да носи отговорност за неизпълнение и че той е този, който се е стремил към запазване на облигаторната връзка и реално изпълнение на договора. Твърди, че не е налице неизпълнение от ответника, вследствие на което ищецът да е бил принуден да си продава стоката или да търси сключване на други сделки. Твърди, че не дължи авансови плащания и не е правил такива. Оспорва представената от ищеца фактура №215/15.11.2019г. по съдържание, вкл. досежно отразената в нея цена, което ответно оспорване на нейната истинност /вярност/, предвид, че оспореният документ е частен свидетелстващ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, не се свързва с последиците по чл.193 ГПК. Ответникът оспорва фактура №215/15.11.2019г. и като относимост към спора.

Оспорва представения от ищеца с ИМ Протокол за изпитване от 20.12.2019г. като относимост към спора. Претендира разноски.

В срока по чл.372 ал.1 ГПК е постъпила допълнителна ИМ от ищеца, чрез пълномощника му адв.Ч. от ВТАК, с която поддържа исковата претенция на сочените в нея основания изцяло. Оспорва всички наведени от ответника с писмения отговор на ИМ възражения за неоснователни и неотносими към правния спор. Твърди неизпълнение на задълженията на купувача по чл.5 и чл.4 ал.2 от процесния договор, в резултат от което продавачът е поставен в невъзможност да предаде стоката по договора, поради неизпълнението и забавата на купувача. Твърди, че за да може продавачът да предаде царевицата в срок до 31.10.2019г., купувачът е следвало да отиде в базата на продавача в с.Николаево със собствения си транспорт, царевицата да бъде претеглена и натоварена, както и че купувачът не е определил лаборатория, която да изготви свидетелство за качество, нарушавайки чл.5 ал.2 от д/ра., именно, поради които неизпълнения на договора от страна на купувача, същият е неизправна страна по същия. Твърди, че процесният договор за покупко – продажба по съществото си е фючърсна сделка, при която страните винаги са длъжни са внесат задатък, чрез който се обезпечава сделката. Твърди, че ищецът няма задължение да уведомява ответника, че е готов да изпълни, нито по договор, нито по закон, позовавайки се и на принципа – падежът кани, според който до настъпването на падежа купувача е следвало да се яви в базата на продавача, за да получи стоката. Оспорва ответното твърдение, че ответникът е проявил търговска добросъвестност в по-голяма степен от дължимото като несъстоятелно. Твърди, че ищецът няма никакъв интерес, правен или житейски, да продава на по-ниска цена. Твърди, че в случая ответникът не е искал да изпълни сделката, т.к. пазарната цена в региона на договорената стока /царевица/ към момента на падежа на сделката 31.10.2019г. е била по-ниска от договорената по договора и е продължавала да пада, като именно бързо падащите цени на царевицата в този период са мотивирали и ищеца да продаде царевицата във възможно най-кратък срок след развалянето на договора. Твърди, че кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнение на договора, позовавайки се и на разпоредбата на чл.323 ТЗ. Посочва, че ще се ползва от фактура №215/15.11.2019г.