Определение № 330 от 10.06.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 330 гр. М., 05.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно частно гражданско дело № 20241600500225 по описа за 2024 година Производството е въззивно и е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.

396, ал. 1 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на частна жалба (наименувана като молба) и последващо уточнение към нея, подадена от А. Д. Д., ЕГН ********** и Л.

Н. К., ЕГН **********, действащи чрез процесуалния си представител адвокат В. К., срещу Определение № 76 от 16.01.2024 г., постановено по гр. д. № 2834/2023 г., по описа на Районен съд-гр. М., 5- и състав, с което е допуснато обезпечение на предявения от Н. Е. А. и В. Е. А. негаторен иск с правно основание чл. 109 от ЗС срещу А. Д. Д. и Л. Н. К., чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на строителните дейности в югоизточната част на УПИ V, пл. № 153, кв. 13 по регулационния план на с. Я., област М., одобрен със Заповед № 875 от 27.04.1963 г., съседна на УПИ IV, пл. № 152, кв. 13 по регулационния план от 1963 г.-собственост на ответницата А. Д. Д., след представяне на парична гаранция в размер на 200,00 лв.

В обстоятелствената част на частната жалба жалбоподателите сочат, че по делото липсват доказателства за това извършват ли се в действителност строителни дейности на границата с имота на ищците. Считат, че твърдението за застрашаване от събаряне на жилищната сграда на ищците, не може да послужи за налагане на обезпечителна мярка. Едновременно с това посочват, че жилищната сграда не е в непосредствена близост до претендираните от ищците нови 110 кв. м, необитаема е и е пред разрушаване. Не отричат, че 1 има прокопан канал за отходна канализация, но твърдят, че това е станало през 2022 г. Заявяват, че строежи на границата с имота на ищците не се извършват, а оградата е възстановена по граници на имота, така както е съществувала, на мястото на старата ограда. Поддържат още, че от представения от ищците документ за собственост, не се установява те да собственици на претендираните 110 кв. м и като такива могат да бъдат признати едва с постановяване на позитивно за тях решение по спора.

Намират, че не са налице предпоставките за допускане на обезпечителна мярка.

Въз основа на така изложеното, частните жалбоподатели правят искане за отмяна на определението, с което е допуснато обезпечение на предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС.

В едноседмичния срок по чл. 396, ал. 2, изр. 1 от ГПК Н. Е. А. и В. Е.

А., действащи чрез процесуалния си представител адвокат К. Б., са подали отговор (наименуван като възражение) на частната жалба. Същата се намира за неоснователна като се излагат подробно съображения за това.

Твърдят, че имат право на иск, поради което този по чл. 109 от ЗС е допустим.

Считат, че са представили достатъчно убедителни писмени доказателства и са изложили твърдения, от които следва, че искът е вероятно основателен.

Насочват вниманието към това, че преценката за вероятната основателност на иска се извършва единствено въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства, без съдът да навлиза в спора по същество. Обобщено сочат, че районният съд правилно е допуснал обезпечение на иска.

Настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения по чл. 396, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок за обжалване, от процесуално легитимирана странаответници в обезпечителното производство и ответници в първоинстанционното исково производство, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание съгласно чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и 261 от ГПК. Разгледана по същество въззивният съд намира частната жалба за основателна, но по различни от изложените в нея съображения.

2

Окръжен съд-гр. М., след подробно запознаване със съдържанието на молбата, обективираща искане за допускане на обезпечителна мярка, приложенията към нея, определението на съда, с което се е произнесъл и изложеното в частната жалба и отговора, при съобразяване със събраните по делото доказателства и с разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковото производство по разглеждания от Районен съд-гр. М. гражданскоправен спор е образувано по повод на искова молба, подадена от Н. Е. А., ЕГН ********** и В. Е. А., ЕГН **********, действащи чрез процесуалния си представител адвокат К. Б., с която са предявени първоначално активно и пасивно субективно и обективно съединени положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1, предл. 2 от ГПК и осъдителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 1, с правно основание чл. 109 от ЗС, срещу А. Д. Д., ЕГН ********** и Л. Н. К., ЕГН **********.

В обстоятелствената част на исковата молба ищците твърдят, че въз основа на сключен на 27.03.2015 г. между тях, по време на брака им, и Г.Ц., договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт (представен като приложение към исковата молба) са собственици на недвижим имот, представляващ дворно място-УПИ V, пл. № 153, кв. 13 по регулационния план на с. Я., обл. М., одобрен със Заповед № 875 от 27.04.1963 г., на площ от 403 кв. м, с административен адрес с. Я., Община Б., заедно с намиращите се в дворното място сгради и подобрения. Излагат, че на 17.02.2021 г. ответницата А. Д. Д., която е във фактическо съжителство с Л.

Н. К., чрез покупко-продажба, е придобила от Н.Ц. и В.Ц., съседния на техния имот, представляващ дворно място, УПИ IV, пл. № 152, кв. 13 по регулационния план от 1963 г.

По отношение на иска по чл. 109 от ЗС, ищците излагат, че ответниците, чрез самоуправни действия, са изградили постройка в имота им, след което са започнали да я използват. Едновременно с това, се твърди, че през врата в постройката към имота им, ответниците влизали в техния двор. Считат, че с тези действия ответниците заемат част от терена им и периодично навлизат в него, което им пречи да упражняват спокойно и в пълен обем правото си на собственост. В петитума на исковата молба касаещ иска по чл. 109 от ЗС, се желае ответниците да бъдат осъдени да 3 преустановяват неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват спокойно и в пълен обем правото си на собственост върху югоизточната част на УПИ V, пл. № 153, кв. 13 по регулационния план на с.

Я., обл. М., одобрен със Заповед № 875 от 27.04.1963 г., съседна на УПИ IV, пл. № 152, кв. 13 по регулационния план от 1963 г., собственост на ответницата, на площ от около 60 кв. м, заключена между действащата към момента регулационна линия между двата имота и предвидената такава с плана от 1986 г., обозначена върху скица на вещо лице по назначена съдебнотехническа експертиза, включително като премахнат построената върху нея постройка и възстановяват оградата между двата съседни имота.

С последваща молба с вх. № 572 от 16.01.2024 г. ищците излагат, че след подаване на исковата молба на 10.11.2023 г., ответниците са навлезли с около четири метра в имота на ищците и са започнали да извършват различни строителни дейности, които са в отклонение от нормите на ЗУТ и строителните правила. На първо място, се твърди, че ответниците са направили изкоп, успоредно на жилищната сграда на ищците, на разстояние около 0,5 м, с дълбочина около 1 м, в който са положили канализационни тръби за отходните води от тяхната жилищна сграда. Сочи се, че канализационните тръби започват от дъното на процесния имот и завършват на улицата, като в краищата им са монтирани бетонни бурета. Счита се, че направеният изкоп и извършените строителни дейности компроментират основите на жилищната сграда на ищците и създават опасност част от нея да се срути. На второ място, се излага, че върху трасето на канализационните тръби ответниците са започнали строеж на масивни основи на нова ограда, с която ограда отнемат от ищците част от собствения им УПИ V, пл. № 153, кв. 13 и я присъединяват към своя имот УПИ IV, пл. № 152, кв. 13, като към момента са поставили масивен кофраж. На трето място, навежда се, че в новозаградената територия са изградили две бетонови площадки, които предполагат, че вероятно са основи на нови постройки. Обобщено се сочи, че с тези действия ответниците са завладели допълнителна част от имота на ищците и създават допълнителни пречки за ползването на УПИ V, пл. № 153, кв. 13 в пълен обем.

С оглед на всичко изложено, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, правят изменение на иска по отношение на размера на площта, за която ищците търсят защита и се желае преминаване от установителен към осъдителен иск, 4 а за негаторния иск по чл. 109 от ЗС се заявява увеличаване на обема на търсената с него защита, като същият да касае премахване не само на изградената в процесната част от имота на ищците постройка, посочена в исковата молба, но и на всички други новоизградени строежи от ответниците, описани в молбата от 16.01.2024 г. Предвид това с иска по чл.

109 от ЗС се желае осъждане на ответниците да преустановят неоснователните действия, с които пречат на ищците да упражняват спокойно и в пълен обем правото си на собственост върху завладяната част от УПИ V, пл. № 153, кв. 13 по регулационния план на с. Я., обл. М., одобрен със Заповед № 875 от 27.04.1963 г., включително като премахнат построената върху нея постройка, както и на всички други строежи-нова ограда, канализация, бетонови площадки и др. и възстановят съществуващата преди подаване на исковата молба ограда между двата съседни имота.

В съответствие с поисканото изменение, с Разпореждане № 333 от 23.01.2024 г., районният съд е приел, че от Н. Е. А. и В. Е. А. са предявени активно и пасивно субективно и обективно съединени осъдителен иск по чл.

124, ал. 1, предл. 1, с правно основание чл. 108 от ЗС (rei vindicatio) и осъдителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 1, с правно основание чл. 109 от ЗС (actio negatoria), срещу А. Д. Д. и Л. Н. К..

В молбата от 16.01.2024 г. е направено особено искане за допускане на обезпечение на негаторния иск по чл. 109 от ЗС, чрез налагане на обезпечителна мярка, изразяваща се в спиране на строителните дейности е югоизточната част на УПИ V, пл. № 153, кв. 13 по регулационния план на с.

Я., обл. М., одобрен със Заповед № 875 от 27.04.1963 г., съседна на УПИ IV, пл. № 152, кв. 13 по регулационния план от 1963 г., собственост на ответницата. Считат, че се налице всички предпоставки за налагане на обезпечителна мярка. Излагат се подробни съображения защо в случая такава следва да бъде допусната. В подкрепа на това правят позоваване, чрез цитиране на конкретни части, от актове постановени от върховната съдебна инстанция.

С обжалвания съдебен акт Определение № 76 от 16.01.2024 г., постановено по гр. д. № 2834/2023 г., Районен съд-гр. М., е допуснал обезпечение на иска с правно основание чл. 109 от ЗС, чрез налагане на 5 обезпечителна мярка спиране на строителните дейности в югоизточната част на УПИ V, пл. № 153, кв. 13 по регулационния план на с. Я., област М., одобрен със Заповед № 875 от 27.04.1963 г., съседна на УПИ IV, пл. № 152, кв. 13 по регулационния план от 1963 г.-собственост на ответницата А. Д. Д., след представяне на парична гаранция в размер на 200,00 лв. Въз основа на това определение е издадена Обезпечителна заповед № 1 от 16.01.2024 г. В съответствие с посоченото в диспозитива на определението, касаещо представяне на парична гаранция, на 18.01.2024 г., такава е внесена, видно от разписка, представена в оригинал.

Спорно в случая е правилно ли съдът е допуснал налагане на обезпечителна мярка изразяваща се в спиране на строителни дейности.

При произнасяне по искане за обезпечение, съдът следва да прецени дали предявеният иск е допустим и вероятно основателен, налице ли е обезпечителна нужда (ще бъде ли възможно предявилото иска лице да реализира правата си по постановеното в исковото производство съдебно решение, ако не бъде допуснато исканото обезпечение), както и дали сочената обезпечителна мярка е подходяща. По отношение на обезпечителната мярка се поставя изискване да е съответна на обезпечителната нужда, т. е. да е подходяща по естеството си с оглед заявеното за защита право, както и да не засяга неоправдано правната сфера на ответника или на трети лица. В хипотезата, когато искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства, какъвто е настоящият случай, следва да бъде представена гаранция в определен от съда размер.