Решение № 11241 от 09.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11241 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20261110101443 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„З..“ АД е предявило срещу ЗД „Б.. АД“ осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ за сумата от 221, 18 евро, представляваща непогасена част от регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № .. във връзка с настъпило на 06.01.2025 г. ПТП в гр. София, жк „М..“, в близост до О.., между л.а. „Р..“ с рег. номер .. и л.а. с рег. номер .., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.01.2026 г. до окончателното заплащане на сумата.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 06.01.2025 г. в гр.София, жк „М..“, в близост до О.., водачът на л.а. с рег. номер .. е реализирал ПТП с л.а. „Р..“ с рег. номер .. като е отворил вратата си без да се огледа. Поддържа, че към датата на застрахователното събитие за л.а. с рег. номер .., водачът на който е виновен за настъпването на ПТП, има сключена с ответника валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Сочи се, че във връзка с причинените от ПТП вреди при ищцовото дружество е била образувана преписка по щета № .., по която е бил определено обезщетение в размер на 2738, 60 лв. въз основа на фактура, издадена от сервиза, извършил ремонта на автомобила, като сумата е била изплатена в полза на сервиза на 18.08.2025 г. Ищецът посочва, че е изпратил на ответника регресна покана за заплащане на сума в размер на 2753, 60 лв., като ответникът е заплатил част от нея в размер на 2321 лв., а остатъкът в размер на 432, 60 лв. с равностойност 221, 18 евро е останал непогасен. Твърди се, че от страна на ответника е извършено погасяване на част от задължението чрез извършване на прихващане с насрещно задължения за сумата от 14 286.72 лева. С оглед на това претендира от ответника заплащането на процесната сума, като е релевирано и искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по размер като завишен. Излага твърдения, че заплатената от него сума в размер на 2321 лв. представлява действителната стойност на причинените вреди, а претендираниият от ищеца размер включва завишени суми за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на автомобила. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна, а в негова полза да бъдат присъдени сторените разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено 1 от фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице за л.а. „Р..“ с рег. номер ..; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата за л.а. с рег. номер ..; настъпването застрахователното събитие, което представлява покрит риск по застраховката „Каско“ и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, размера на вредите, както и извършеното от ищеца плащане на стойността на вредите.

В доказателствена тежест на ответника съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“, между ищцовото дружество и водача на л.а. „Р..“ с рег. номер .., по което твърдяното застрахователно събитие представлява покрит риск; наличието на валиден към датата на ПТП договор по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и водача на л.а. с рег. номер ..; механизма на настъпване на ПТП при виновно и противоправно поведение от страна на водача на застрахованото при ответника МПС и извършеното плащане от страна на ищеца на застрахователно обезщетение в размер на 2321 лв.

Спорен е единствено въпросът дали заплатеното и претендирано от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 2738, 60 надвишава средната пазарна стойност на причинените при произшествието вреди. Съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ възстановителната застрахователна стойност се равнява на стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, вкл. присъщите разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка., т.е. при определяне размера на дължимото обезщетение от значение е стойността на вредите по средната им пазарна стойност към момента на настъпването им без прилагане на обезценка. Съгласно заключението на приетата САТЕ всички увреждания по л.а. „Р..“ с рег. номер .., отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното застрахователно събитие, а общият размер на причинените щети на процесния автомобил, определен по средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП, е 3011 лв., което е повече от стойността, заплатена от ищеца.

С оглед на изложеното, съдът намира, че заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение не е завишено, същото е дори в по-нисък размер от средната пазарна стойност към датата на настъпване на вредите, поради което е дължимо в пълния претендиран размер от 2738, 60 лв., заедно с 15 лв. ликвидационни разноски, или общо 2753, 60 лв. Между страните не се спори, че ответникът е заплатил преди образуването на производството сума в размер на 2321 лв., поради което е останал неплатен остатък в размер на 432, 60 лв. с равностойност 221, 18 евро и предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.

По разноските:

В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени направените и претендирани по делото разноски в размер на общо 226, 69 евро, от които 25, 56 евро държавна такса, 150 евро депозит за експертиза и 51, 13 евро юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗД „Б..“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

2

„Д...“ №..., ет. 2, да заплати на „З..“ АД, ЕИК 1.., със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Х..“ №..., на основание чл. 411 КЗ сумата от 221, 18 евро, представляваща непогасена част от регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № .. във връзка с настъпило на 06.01.2025 г. ПТП в гр. София, жк „М..“, в близост до О.., между л.а. „Р..“ с рег. номер .. и л.а. с рег. номер .., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.01.2026 г. до окончателното заплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 226, 69 евро, представляваща разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3