Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 366 от 17.06.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 612/2019
Вид
Решение № 366
Подписан
17.06.2020
В сила
05.02.2021
Състав
ДАНИЕЛА ИЛИЕВА ПИСАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.25 · Закон за движението по пътищата
  • чл.42 · Закон за движението по пътищата
  • чл.42, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.477 · Кодекс за застраховането
  • чл.477, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.478 · Кодекс за застраховането
  • чл.493 · Кодекс за застраховането
  • чл.494 · Кодекс за застраховането
  • чл.497 · Кодекс за застраховането
  • чл.497, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.498 · Кодекс за застраховането
  • чл.40 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.342 · Наказателен кодекс
  • чл.343, б.б · Наказателен кодекс
  • чл.24, т.9 · Наказателно-процесуален кодекс

Р

Е Ш Е Н И Е

№………/…………….2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

При участието на секретаря Албена ЯНАКИЕВА, като разгледа докладваното от съдията т.дело №612/2019г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXXII от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на С.Й.И., ЕГН **********, Варна, чрез адв.Н.Г. *** АД, ЕИК *********, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 40 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, понесени от ищцата в резултат на получени телесни повреди при ПТП на 15.11.2017г. ведно със законна лихва върху главницата от датата на увреждането до изплащане на обезщетението както и за сумата от 621.96 лева, представляващи имуществена вреда, изразяваща се в разликата между брутното трудово възнаграждение на ищеца и полученото обезщетение за нетрудоспособност по КСО, за периода от 15.11.2017г. до 19.01.2018г. ведно със законна лихва върху тази главница от 15.11.2017г. до окончателното изплащане. Претендират се и сторените разноски за производството.

По този начин са уточнени исковете и съобразно допълнителна молба на ищеца вх.№14639/14.05.2019г.

В исковата молба са изложени съществените за производството факти и обстоятелства – претърпяно на 15.11.2017г. от ищеца като пътник в превозното средство ПТП, при което същата получила телесно увреждане – фрактура на 6, 7 и 8 ребра в дясната половина на гръден кош. Твърди се, че във връзка с оздравителния процес ищцата е претърпяла неимуществени вреди – притеснения, неудобства от необходимостта на чужда помощ, безсъние, непоносима болка, постоянен страх. Твърди се, че ищцата е била нетрудоспособна в периода от 15.11.2017г. до 19.01.2018г., през което време не е получавала трудово възнаграждение, а обезщетение за временна нетрудоспособност. Ищцата твърди, че и понастоящем усеща болка в местата на нараняванията. За посочения период от приблизително 2 месеца понесла и имуществена вреда, изразяваща се в разликата между трудовото възнаграждение и обезщетението по КСО. Твърди се, че застрахователя на ГО на виновния водач на л.а.Пежо 307, ДК№ ***, е ответното дружество. Пред него е била депозирана молба за обезщетяване на вредите непосредствено след ПТП. Твърди се, че образуваното досъдебно производство №926/2017г. на РУ -Търговище е било прекратено по искане на ищцата с постановление от 19.02.2018г.

Съдът прецени, че към доказателствата по делото се съдържат и данни за предварителното уведомяване на застрахователя с молба на пострадалото лице от 05.10.2018г. както и отговор на ответника от 03.05.2018г., поради което образуваното исково производство е допустимо съобразно изискванията на чл.380 КЗ.

С определение от 30.04.2019г. съдът е освободил ищцата от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на основание чл.83, ал.2 ГПК.

В срока за отговор е постъпило становище на ЗД Бул Инс

АД, чрез адв.Ст.С. от ВАК, за неоснователност на иска. Същевременно се твърди и нередовност на исковата молба доколкото същата не съдържала ясно и точно посочване на релевантните факти и обстоятелства, вкл. механизмът на настъпване на ПТП както и относно претенцията за пропуснати ползи. С това ответникът твърди, че се нарушава правото на защита на дружеството – застраховател.

Оспорва се иска по основание и размер.

Застрахователят оспорва да е причинен деликт от водача на автомобила П. П.. Не се установяват изобщо предпоставките на деликта за ангажиране отговорността на застрахованото лице. Оспорва се механизмът на настъпване на ПТП както и причинно-следствената връзка между ПТИ Иретърпените от ищцата вреди. Възразява, че към исковата молба не са представени никакви доказателства за установяване вината на водача -застрахован по ГО лице, респ. отговорността на ответното дружество. Прави се възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който не е ползвал предпазен колан, возейки се в автомобила.

Поради това се твърди, че са налице основания за определяне на обезщетението по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД. Отделно, ответникът оспорва и размера на предявения иск за неимуществени вреди като прекомерен. Претендира се отхвърляне на иска, а евентуално частично уважаване ведно с присъждане на сторените в производството разноски.

В допълнителна искова молба ищецът подробно е изложил механизмът на настъпване на ПТП на 15.11.2017г. като видно от изложените обстоятелства, в същото са участвали повече от един автомобил, но при твърдения на ищеца за нарушение извършено от водача на л.а.Пежо 307, управлявано от П. П., който предприел изпреварване без да се убеди, че едновременно друго ППС не изпреварва в същата пътна лента. Непосредствена причина за ПТП е именно поведението на П. П.. Твърди се, че исковете са съобразени по размер с получените травматични увреди както че ищцата е пътувала с поставен предпазен колан, поради което възражението за съпричиняване е неоснователно. Ищцата е направила и съответни на възраженията доказателствени искания.

С допълнителен отговор от 14.08.2019г. ответното дружество чрез пълномощника си адв.С. поддържа всички възражения срещу иска, вкл. за нередовност на исковата молба. Поддържа искане за постановяване на решение за отхвърляне на иска. Евентуално, ответникът поддържа, че исковете следва да бъдат частично уважение тъй като са прекомерни по размер /относно иска за неим.вреди/. Поддържат се възраженията за липса на деликт както и по описания механизъм на настъпване на вредите и връзката им с претърпяното ПТП.

В съдебно заседание адв.Г., процесуален представител на ищеца поддържа исковата молба.

Ответното дружество, чрез адв.С., оспорва исковете на изложените вече основания.

Въз основа на събраните доказателства, твърденията, възраженията и доводите на страните, приложимите нормативни актове и по вътрешно убеждение, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

От приложения Констативен протокол за ПТП №398/21.11.2017г., се установява, че в произшествието са участвали три ППС – л.а.Пежо 307 с ДК№***, управляван от П.П.; товарен автомобил Ивеко с ДК№ ***, с водач П.Д. и Пежо 206 с ДК№ ***, управляван от С.Й.. В протокола е отразено получаването на травми от С.Й.И. – фрактура на десни ребра.

Видно от приложена застрахователна полица №BG/02/117000674262, с покритие към датата на ПТП, със същата е застрахована Гражданската отговорност на водача на процесния автомобил Пежо 307 с ДК№ ***.

Видно от приложен към полицата добавък от 28.04.2017г., до края на застрахователно покритие 27.02.2018г., същото важи за ППС с променен регистрационен номер – ДК№***. /както е отразено в констативен протокол/ С постановление на РП-Търговище е прекратено наказателното производство по ДП №926/2017г., водено за престъпление по чл.343, б.б вр.чл.342 НК, по искане на пострадалата С.Й. Иаи на основание чл.24, т.9 НПК.

По делото е представено Удостоверение от 11.10.2019г., издадено от НОИ, ТП-Варна, за установяване размерът на изплатеното на ищцата парично обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 15.11.2017г. до 19.01.2018г.

С оглед предявената претенция за понесена имуществена вреда от ПТП ищецът е представил с исковата молба и удостоверение, издадено от работодателя на ищцата Маджестик груп БГ ЕООД, ЕИК *********, за установяване размера на получаваното от нея за процесния период трудово възнаграждение.

Представен е и болничен лист за временна нетрудоспособност, от който се установява домашното лечение на С.Й.И. за период от 21.12.2017г. до 19.01.2018г. /30 календарни дни/ както и за периода от 15.11.2017г. до 20.12.2017г. /за още 36 дни/.

По делото са разпитани и свидетели – синът на ищцата Й.П.Д., свидетеля С.Й. и св.П. Е.Д..

От изслушаната по делото Съдебно-медицинска експертиза

/на л.147 и сл./ се установява въз основа на приложената медицинска документация, че на 15.11.2017г. ищцата С.И. е пострадала при ПТП като пътник на предна дясна седалка на л.а., в резултат на което получила счупване на 7, 8 и 9 десни ребра, контузия на гръден кош. Според заключението, уврежданията са в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП. Това счупване на ребра предопределя трайно затруднение в движението на снагата за период от около 2 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. Според вещото лице Д-р С., при проведения преглед на ищцата се установява, че оздравителния процес е приключил като е налице пълно възстановяване.

От заключението на САТЕ /на л.163 и сл./, се установява въз основа единствено на материалите по досъдебното производство, че произшествието се е случило на 15.11.2017г., около 11.20 часа, на първокласен път Варна – София, след разклона за кв.Запад на гр.Търговище. Според заключението, пътникът на предна дясна седалка е бил поставен предпазен колан като получените травматични увреди в дясната част на тялото съответстват на значителните щети вдясно по автомобила и съобразно данните за сработила дясна странична въздушна възлглавница. В т.1 от заключението е описан подробно механизмът на настъпване на вредите. В устните обяснения вещото лице В. сочи, че ако автомобилът Пежо 307 не бе предприел маневра за изпреварване от крайно дясно в средно платно, не би наспъпил и удар с товарния автомобил Ивеко, съотв.

ПТП би било избегнато. Вещото лице изразява становище, че ищцата е била с поставен предпазен колан, тъй като при липса на такъв, нараняванията и щяха да са много по-съществени, особено в областта на главата.

Въз основа на тази фактическа установеност съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.432 вр.чл.429 КЗ, пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на застрахования водач, причинил ПТП. За уважаване на иска е необходимо установяване кумулативната наличност на следния фактически състав: действие или бездействие, противоправност на деянието/действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. Отговорността на застрахователя по чл.429 КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на противоправните действия на лице, обхванато от действието на застраховка "Гражданска отговорност". Съобразно разпоредбата на чл.432 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Предявените искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.477 КЗ са допустими, на основание чл.380 КЗ вр.чл.498 КЗ. От приложените към исковата молба доказателства се установява, че преди сезиране на съда е отправено заявление от увреденото лице до застрахователя като е спазен срока за провеждане на производството по чл.380 и чл.498 КЗ. Не са налице изключенията по чл.494 КЗ за изключение от застрахователно покритие. Посоченото основание попада в обхвата на застраховане по задължителна застраховка ГО съгласно чл.477 и чл.478 КЗ.

В случая не е спорно, че по отношение на процесния автомобил е налице валидна застраховка Гражданска отговорност, видно от полица №BG/02/117000674262, с покритие към датата на ПТП - 15.11.2017г. Видно от приложения към полицата добавък от 28.04.2017г. с действие до края на застрахователното покритие 27.02.2018г., застраховката се отнася именно до процесното ППС с променен регистрационен номер – ДК№***. Не е спорно, че ищцата е получила уврежданията си като пътник в собствения си автомобил Пежо 307 с ДК № ***, управляван от трето лице по арг. от чл.477, ал.2 КЗ. В този смисъл същата се явява трето лице по смисъла на чл.257, ал.3 КЗ като е легитимирана да предяви иска по чл.432 КЗ срещу застрахователя /т.8 от ТР №1/23.12.2015г. на ОСТК на ВКС/ Поради прекратяване на наказателното производство с постановление на РП -Търговище, обстоятелствата относно материалните предпоставки на деликта – деянието, противоправността, вината и причинно-следствената връзка между вредите и ПТП, подлежат на главно доказване от ищеца.

Въз основа на изслушаната САТЕ, изготвена въз основа на приложените по делото материали от досъдебното производство №926/2017г. на РУ-гр.Търговище, неоспорена от страните, се установява механизмът на настъпване на ПТП, противоправността на поведението на водача на застрахованото МПС П.П., както и причинно-следствената връзка между получените от С.И. увреждания и ПТП от 15.11.2017г. Част от обстоятелствата по настъпване на ПТП са установени в протокола за оглед на местопроизшествието, приложен към досъдебното производство. От него са видни участниците в ПТП, вкл. процесния автомобил Пежо 307 с ДК№ ***, управлявано от П.И.П., в който автомобил се е возил и увредения пасажер С.Й.И.. От САТЕ /на л.169 по делото/ се установява, че в резултат на произшествието на 15.11.2017г. на пътя