Решение № 285 от 11.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 285

*, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Г. Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20231200500966 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, р-н „Триадица", бул. "Витоша" 89Б, ЕИК 000694959, правоприемник на „Кей Би Си Банк България" ЕАД (с предходно наименование "Райфайзенбанк (България)" ЕАД) („Банката"), с ЕИК 831558413, представлявано от С. А. Г. - Изпълнителен Директор и Д. П. С. - Изпълнителен Директор, чрез пълномощника им адвокат С. Н. Г., насочена срещу Решение № 329 от 26.05.2023г., постановено по гр. дело № 548/2022г. по описа на Районен съд- Благоевград.

С въззивната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното съдебно решение, като се иска от въззивния съд да отмени изцяло Решение № 329 от 26.05.2023г., постановено по гр. дело № 548/2022г. по описа на РС Благоевград.

Оспорват се с жалбата доводите изложени от състава на PC Благоевград, на които първоинстанционният съд се е позовал за да приеме че иска е неоснователен- приел е че договора за кредит е реален, а от банката ищец е останало недоказано по делото че процесната сума в посочените размери е реално предоставена на ответника Г. И. Н..

Поддържа се с въззивната жалба, че въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключението на експерта по приетата СИЕ, установено е безспорно по делото, че на 16.08.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит № 1

1708102215735700, между "Райфайзенбанк (България)" ЕАД и Г. И. Н. ЕГН **********, от *** като Кредитополучател. С договора "Райфайзенбанк (България)" ЕАД е отпуснала на Г.

И. Н. ЕГН **********, кредит в размер на 20 630.00лв., с краен срок на погасяване15.08.2024г./чл.1 от договора/. Поддържа се въззивната жалба, че по силата на сключения валиден договор за кредит, между страните по делото са възникнали облигационни отношения. Сочи се че в чл. 4 от Договора за кредит е видно, че между страните е уговорена възнаградителна договорна лихва като възнаграждение за ползването на предоставения кредит. Между страните е постигнато и неустоечно съглашение по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, с което страните отнапред са определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита. Съгласно чл. 2 и чл. 5 от Договора са описани схемите на усвояване и погасяване на Кредитът.

С въззивната жалба се акцентира, че пред първоинстанционния съд ответникът не е оспорил факта, че е подписал лично процесния договор за кредит, който обвързва страните във валидно правоотношение.

Оспорват се доводите на първоинстнационния съд, изведени в мотивите към обжалвания съдебен акт, за това че не е доказано реалното предаване на сумата по отпуснатия кредит.

От изслушаната и приета по делото ССчЕ в отговора на въпрос първи от същата, безспорно се доказа, че сумата по Договора за кредит в размер на 20630.00лева е преведена от страна на Банката, на кредитополучателя Г. Н. по негова сметка ***, като превода е извършен на 16.08.2017г. Изложени са доводи от жалбоподателят, чрез неговия пълномощник, че съставът на PC Благоевград, в мотивите си приема заключението на вещото лице, но не приема за доказано, че от банката е предоставена реално сумата по кредита, който извод е неправилен.

С въззивната жалба е застъпено становището, че след като Банката е изпълнила задължението си по Договора за кредит и е предоставила отпуснатия кредит, то основно задължение на заемателя, съгласно чл. 430 от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок.

Поддържа се с жалбата пред въззивния съд, че от събраните доказателства пред РС Благоевград, установява се че длъжникът е изпаднал в забава по отношение на заплащането на погасителните вноски, като ответникът Г. И. Н., не е платил дължимите месечни погасителни вноски по Договор за потребителски кредит № 1708102215735700 от 16.08.2017г., с падежнидати:15.09.2020;15.10.2020;15.11.2020;15.12.2020;15.01.2021;15.02.2021;15.03.2021;15.04.202 поради което и предсрочната изискуемост на вземането е настъпила по силата на чл. 9. 2 във вр. с чл. 8. 1 от Договор за потребителски кредит № 1708102215735700 от 16.08.2017г., поради неплащане на месечна погасителна вноска на падежната дата на дължимото плащане и получаването от страна на длъжника на писмо за предсрочна изискуемост с изх. номера:

Изх.№ 001-27598/13.05.2021г., като видно от обратната разписка същото е връчено на член от домакинството на длъжника и съгласно ГПК се счита за редовно връчено. Поддържа се с въззивната жалба, че просрочието на кредита, отново се доказва от представените по делото писмени доказателства, както и приетата СЧЕ.

2

Излагат се правни доводи, че Банката кредитор е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за банков кредит, предвидени в закона. На кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване. От страна на кредитора не са нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните. Основно задължение на заемателя, съгласно чл. 430 от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок. Съгласно чл.1 от Договора, същият влиза в сила от датата на подписването му. Това насрещно задължение ответника кредитополучател не е изпълнил, като е изпаднал в забава.

Поради липса на липса на плащане и обявяване на вземането на банката за предсрочно изискуемо, поддържа се ча за „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД е възникнало вземането, претендирано пред РС Благоевград по настоящото дело. Съгласно чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава, в случай че длъжникът не изпълни точно задължението си.

Сочи се с въззивната жалба, че Банката е предприела действия за принудителното събиране на вземанията си. Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение, на основание чл. 417 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 1789 по описа за 2021г. на РС Благоевград, като същото е уважено като основателно и е издадена Заповед за изпълнение от 09.07.2021г., за сумите в общ размер от 13 544.37 лева, от които: изискуема главница в размер на 12 712.88 лева, от която: редовно падежирали главници в размер на 2 158.48 лева, за периода от 15.09.2020г. до 15.05.2021г.вкл; Предсрочно изискуема главница с дата на настъпване 21.05.2021г в размер на 10554.40лева; изискуема редовна възнаградителна лихва в размер на 519.66лева,начислена за периода от 15.08.2020г. до 20.05.2021г. вкл.; Изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници от 15.09.2020г. до 15.05.2021г. в размер на 168.18лева, начислено за периода от 15.09.2020г. до 20.05.2021г.вкл.; Изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 143.65лева, начислено за периода от 21.05.2021г. до 08.07.2021г. вкл. и законна лихва за забава за периода от 09.07.2021г. до изплащане на вземането.

Поддържа се с въззивната жалба от пълномощникът на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, че претендираното вземане на банката ищец е доказано в хода на процеса пред първоинстанционния съд, както по основание, така и по размер.

Поради изложеното излагат се доводи, че съставът на PC Благоевград, е достигнал до неправилен извод, като е приел, че не е доказано Банката да е предоставила паричната сума на кредитополучателя, и е постановил неправилно и незаконосъобразно Решение, с което е отхвърлил предявения установителен иск, както и предявения в условията на евентуалност осъдителен такъв.

С оглед на изложеното, иска се от състава на ОС Благоевград да отмени обжалваното Решение №329 от 26.05.2023г., постановено по гражданска дело №548/2022г. по описа на Районен съд- Благоевград, като неправилно и незаконосъобразно и вместо това постановите друго, с което да уважите исковата претенция на банката ищец в предявения размер.

Претендират се и сторените разноски във всички фази на съдебното производство.

3

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от адв. С. Б., пълномощник на Г. И. Н. ЕГН **********, с която се оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна. Излагат се доводи, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че съставът на РС Благоевград правилно след анализ на събраните пред първата съдебна инстанция доказателства е приел, че предаване на паричната сума по договора за кредит на ответника по делото изобщо не е било осъществено. В този смисъл доводите с въззивната жалба са изцяло неоснователни и следва да бъдат оставени от въззивния съд без уважение.

Развити са с писмения отговор на жалбата правни съображения, че договорът за заем е реален договор, като предаването на сумата или вещта е елемент от фактическия състав на договора и необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него вземане за връщане на заетата сума или вещ на заемодателя./ Решение № 46 от 29.05.2017г. по гр. д. № 4655 /2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение/.Поддържа се с отговора на жалбата, че предаването на заетата сума е в доказателствена тежест на страната, която се позовава на сключения договор за заем и основава претенциите си на този договор / Решение № 142 от 27.04.2015г. по гр. д. № 5917 / 2014 г. на Върховен касаиионен съд, 4-то гу. отделение; Решение № 524 от 28.12.2011г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК/.

Поддържа се от въззиваемата страна, че в хода на първоинстанционното производство не са ангажирани никакви категорични доказателства за това, че на ответника реално е отпусната заемната сума по договора, нито в кой момент е станало предаването и- преди, по време или след сключването му. Възразява се, че в тази насока не може да бъде кредитирана приетата ССчЕ, тъй като заключението на вещото лице е базирано изцяло на едностранно изготвените счетоводните записвания от кредитора. Експертизата установява само счетоводните записвания по книгите на банката ищец, но не и фактическото предаване на заемната сума.

Същевременно поддържа се с писмения отговор на жалбата, че пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, които сериозно разколебават твърденията на ищеца за предоставен реално заем на ответника по делото. По делото в първоинстанциониото производство се установява и доказва от приетата и неоспорена СГЕ, че освен договора за кредит, всички съпътстващи го документи, не са подписани от ответника, което съставлява индиция, че ищеца не е предоставил в заем сумата по процесния договор за кредит на ответника.

Оспорва се с писмения отговор на въззивната жалба от въззиваемия Г. И. Н., чрез пълномощника му адв. Б., че предявения иск пред РС Благоевград е неоснователен, тъй като не се доказва и установява по делото- твърдението на банката за настъпила надлежно обявена на длъжника предсрочна изискуемост на кредита.

Така сочи се в писмения отговор на въззивната жалба, че ищецът основава исковата си 4 претенция на настъпила предсрочна изискуемост по процесния Договор за потребителски кредит №1708102215735700 от 16.08.2017г. на 21.05.2021г., за което банката се позовава на изпратено от нея до длъжника Уведомление с изх. № 001-27598/13.05.2021г. и получаването на същото от член на домакинството на длъжника- на 21.05.2021г. съгласно представеното по делото известие за доставяне от „Български пощи“ ЕАД.

Поддържа се, че така приетото писмено доказателство следва да бъде изключено от доказателствата по делото и да не бъде кредитирано от съда, тъй като е било поискано от ответната страна представянето на оригинала на това уведомление по реда на чл. 183 от ГПК, но същият не е бил предодставен от банката ищец, въпреки наложеното задължение от съда за това. Навадени са доводи от пълномощникът на въззиваемия по делото, че при неизпълнение на това задължение представеният препис трябва да бъде изключен от доказателствата по делото, като не е необходимо да бъде заявено изрично искане от страна за това процесуално действие на съда. В този случай преписът от документа не е годно доказателствено средство и съдът не може да основе своите фактически и правни изводи въз основа на него /Решение № 32 от 28.07.2022г. по т. д. № 522 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение/.