Решение № 1073 от 20.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1073 гр. София, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яна Вълдобрева

Членове:

Мария Яначкова

Мария Райкинска при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000503113 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 264646 от 12 юли 2021г. по гр. д. № 12741/2019г.

Софийски градски съд, ГО, 20 състав е осъдил “Застрахователна компания Бул инс“ АД да заплати на Н. Я. М. на основание чл. 493, ал. 1 вр. чл. 432, ал.

1 КЗ сумата от 24 000 лв., ведно с лихвата за забава от 02.10.2019г. до окончателното изплащане, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени вреди от ПТП, станало на 22.02.2019г., като отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 26 000 лв.; осъдил ответника да заплати на В. В. О., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1 446.24 лева – адвокатско възнаграждение; осъдил ищцата да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 170.40 лева – разноски по делото; осъдил ответника да заплати на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1 604 лева – държавна такса и разноски по делото.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба, подадена от ответника ЗД „Бул Инс“ АД, срещу решението по гр. д. № 12741/2019г. на СГС, ГО, 20 състав в негова осъдителна част – над 1 присъдения размер на обезщетението от 10 000 лв. С доводи за нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД поради поне равния фактически принос на пострадалата към вредоносния резултат, както и на чл. 52 ЗЗД - при твърдение, че дължимото обезщетение възлиза на 20 000 лв., поради което следва да се редуцира в приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД до 10 000 лв., иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска до размера от 24 000 лв.

Н. Я. М. е подала отговор на въззивната жалба на ответника, с който е оспорила доводите, релевирани в нея.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищцата е възникнало вземане по чл. 432, ал. 1 КЗ в размер на 24 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие вида и характера на доказаните по делото увреждания, претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията; общата продължителност на лечебния и възстановителен период, прогнозата за възстановяването на ищцата, възрастта на ищцата към датата на ПТП, както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към момента на определяне на обезщетението.

Посоченото обезщетение е определено след редуцирането му с 20 % на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД от определения справедлив размер на обезщетението от 30 000 лв.

СГС е счел за доказано възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в престояване на място, предназначено за паркиране на автомобили при ограничена видимост от вече паркираните такива, както и несъобразяване с посоката и скоростта на приближаващото пострадалата МПС, като по този начин съдът е приел, че ищцата се е поставила в превишен риск спрямо нормалния с безучастното си поведение и не е изпълнила задълженията си по чл. 113 ЗДвП.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваната част, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично неправилно в обжалваната част.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна 2 закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо.

С оглед обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителна в полза на ищцата част не е обжалвано изцяло, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че тя е пострадало лице от ПТП, станало на 22.02.2019г., от което са й причинени телесни увреждания, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ).

Спорно във въззивното производство, съобразно оплакванията във въззивната жалба, е какъв е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди болките и страданията, понесени от ищцата, чиято легитимация като пострадало лице от ПТП е призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на обезщетението, се оспорват по същество като необосновани, съотв. поддържа се неправилно като резултат приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, като жалбоподателят намира определеното от съда обезщетение за завишено. Спорен е и въпросът за размера на съпричиняването на вредоносния резултат над определения от 20 %. В срока за отговор на исковата молба ответникът е релевирал възражение за съпричиняване, изразяващо се в престой, на място, предназначено за паркиране на автомобили при ограничена видимост от паркирани автомобили, несъобразяване от пострадалата с посоката и скоростта на приближаващото я МПС, като се е поставила в риск с безучастното си поведение, превишен риск спрямо нормалния, неизпълнявайки задълженията 3 си по чл. 113 ЗДвП.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвено от вещо лице специалист по ортопедия и травматология, е установено по делото и това не е спорно на настоящия етап като факти, че в резултат на процесното ПТП от 22.02.2019г. ищцата е получила следното увреждане: Счупване на хирургичната шийка на лявата раменна кост; налице е фрактура в горната част на лявата раменна кост (хирургичната й шийка) с разместване на костните фрагменти, фрактурен хематом и посттравматичен оток на областта, като от медико - биологична гледна точка е налице трайно нарушаване във функцията на левия горен крайник за период, по - голям от 30 дни. В случая, след настъпване на процесното ПТП, на ищцата по спешност е проведено болнично лечение, което е включвало: Оперативно лечение с открито наместване на счупването и фиксация с PHILOS плака, постелен режим, клинично наблюдение, медикаментозно лечение и рехабилитация. Тя не е имала усложнения в ранния постоперативен период и е изписана на 28.02.2019г. за продължаване на лечението в амбулаторни условия с назначена антикоагулантна терапия и два контролни прегледи през първите 30 дни след операцията. Болките след травмата и ранния постоперативен период са били силни поради нарушаване на целостта на тъканите, нарастване на хематома и развитието на оток. През периода на рехабилитация, който продължава около 3-4 месеца, болковият симптом също е бил силен във връзка с преодоляване на ставната контрактура. Страданията са били предизвикани от затруднения в ежедневния тоалет и невъзможността за пълноценно използване на ръката за 3-4 месеца. Иначе костното зарастване в тази анатомична зона на раменната кост настъпва за период между 30 и 45 дни, а функционалното възстановяване е по - бавно поради биомеханичните особености на областта и продължава около 100-120 дни. Перспективата за в бъдеще, при липса на усложнения, обикновено е добра, като най - вероятно предстои изваждане на металния имплант. След такава травма и проведена операция може да има болки при раздвижване и при голямо физическо натоварване в раменната става, останал е и цикатрикс от оперативния достъп в предната част на рамото.

С определение № 288176/28.11.2019г., наказателното производство по НАХД № 17043/2019 г. на СРС, НО, 12 състав, образувано срещу К. С. С., е било прекратено, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК, 4 вр. чл. 343, ал. 2, т. 2 НК – след като пострадалата е направила искане за прекратяване на наказателното производство, поради което механизмът на ПТП, от което пострадалата е получила описаното по-горе травматично увреждане, не е установен със задължителен за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, акт (вж. чл. 300 ГПК ; чл. 413, ал. 2 НПК).

Във връзка с установяване на механизма на ПТП и в частност на съпричиняващо поведение в настоящото производдство е разпитан като свидетел водачът – делинквент С., чийто показания, като свидетелстващ за собственото си противоправно поведение, подлежат на преценка по реда на чл. 172 ГПК. В показанията си, подложени на критична преценка от автоексперта, изготвил заключение по авто-техническата експертиза, той твърди, че около 11.30ч. е паркирал пред блока си – пред вх. Б (което е безспорно на настоящия етап), като за целта първо завил на паркинга с колата си „Мазда 6“ (комби, автоматик) надясно, после наляво, видял, че второто място е свободно, включил на задна скорост и бавно се огледал многократно, както твърди - във всички огледала (видимостта на пострадалата при описания от водача механизъм се обсъжда в заключението на АТЕ ), - за да се увери, че няма никой зад колата, отпуснал леко спирачката, свободното място било тясно и първо вкарал задната част на колата, за да може да излезе от нея, отпуснал леко спирачката и после спрял така, че да може огледалата му да застанат пред страничните огледала на другите коли, така че да може да излезе на „зиг – заг“ покрай тях. След като паркирал, излязъл от колата и отишъл към багажника, тогава видял съседката си Наталия да лежи на тревата в градинката зад паркомястото, като според него тя е била на около 2 м от колата с опъната каишка на кучето (разстоянието от автомобила е невъзможно според експерта, изготвил АТЕ, поради нанасяне на удара с ниска скорост от не повече от 5 км/ч), намирала се „някъде по средата към дясната част на автомобила“, като краката й сочели към автомобила диагонално и към ул. „Люлякова градина“; тя му казала, че иска да си отиде вкъщи, свидетелят й помогнал да се изправи и да се качи в дома си.

Свидетелят твърди, че не е усетил удар, а като завил към блока откъм ул.

„Люлякова градина“ видял жената в далечината да разхожда кучето си, „след това изчезнала“ преди да предприеме маневрата назад, той имал видимост назад, но нея я нямало в огледалата. Уточнил е, че всички автомобили били 5 паркирани перпендикулярно на улицата.

От заключението по изслушаната по делото АТЕ, изготвено въз основа на съставените протоколи по повод на ПТП (констативен протокол за ПТП и протоколи за оглед на местопроизшествието, удостоверяващи пътната обстановка към момента съставянето им, - чл. 179, ал. 1 ГПК) и въз основа на показанията на делинквента, възприето от първоинстанционния съд, неоспорено откъм фактическите констатации в него, което и въззивният съд възприема за решаващата си дейност, - е установено, че на 22.02.2019г., около 11.45 часа, в гр. София, по ул. „Люлякова градина”, в посока от бул.

„Цариградско шосе“ към бул. „Драган Цанков“ или към „Интерпред“, се е движил л.а. „Мазда 6“, с peг. № ********, управляван от свидетеля С.. Когато той се е приближил към блок № 6, е завил надясно и се е насочил по подходна уличка към вход Б на същия блок, за да паркира на паркинга пред същия вход. Когато е навлязъл в подходната уличка пред блок 6 (която е тясна и на нея също се паркират автомобили.), водачът е видял отдалече пострадалата да разхожда кучето си, вероятно пред зоната с паркирани автомобили, като впоследствие пешеходката и кучето са навлезли в свободното, второ поред паркомясто. Възможно е, според експерта, пешеходката, теглена от повода на кучето, да е преминала между два съседни автомобила и заедно с кучето да са отишли на затревената площ зад паркоместата. Независимо как пешеходката е излязла от полезрението на водача, тя не е била негов приоритет, тъй като той се е съсредоточил къде и как ще паркира. Доближавайки зоната за паркиране, водачът е видял, че второто място е свободно, затова е избрал подходящо място, където да спре, за да може удобно и точно да паркира на заден ход. Потегляйки назад от спряно положение, с „десен волан“, водачът е насочил задната част на автомобила към свободното паркомясто. В процеса на завиване, когото задната му част е навлязла в зоната на паркомястото, водачът на автомобила е имал първа възможност да види чрез дясното външно огледало пешеходката, намираща се в задната част на свободното място. След този момент, до удара, водачът е имал видимост спрямо пешеходката, като към момента, в който автомобилът е застанал успоредно на другите напречно паркирани автомобили, пешеходката е била видима чрез вътрешното огледало. Тъй като ПТП е настъпило при дневна светлина, видимостта е била добра. Понеже, според заключението, водачът не е очаквал човек в края на паркомястото, а е паркирал в тясно място, вниманието му е 6 било съсредоточено върху правилното разположение на автомобила, като според показанията му той се е стремил да разположи автомобила си така, че външните огледала да не са срещу огледалата на съседните автомобили.