Определение № 651 от 18.08.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 651 гр. София, 17.08.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902477 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

С решение № 448 от 28.06.2022г. по в.т.д. № 375/2022г. на Апелативен съд – София е отменено решение № 260046 от 18.01.2022г. по т.д. № 713/2019г. на Софийски градски съд в частта, с която „Чери Дриймс“ ООД е осъдено да заплати на К. Г. Г., на основание чл. 125, ал. 3, във връзка с чл. 127 от ТЗ, разликата над сумата от 28 150. 85 лева до сумата от 41 290. 06 лева, представляваща парична равностойност на дружествения му дял в „Чери Дриймс“ ООД, със законната лихва за забава от 16.01.2019г. до окончателното плащане, както и в частта, с която „Чери Дриймс“ ООД е осъдено да заплати, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, разликата над сумата от 125.12 лева до сумата от 183. 53 лева, изтекла лихва за забава за времето от 31.12.2018г. до 15.01.2019г., като предявените искове по чл. 125, ал. 3, във връзка с чл. 127 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тази част са отхвърлени. Със същото въззивно решение е потвърдено решението на Софийски градски съд за осъждане на „Чери Дриймс“ ООД да заплати на К. Г. Г. сумата от 28 150.

85 лева, парична равностойност на дружествения му дял в дружеството, със законната лихва за забава от 16.01.2019г. до окончателното плащане, както и 1

125.12 лева, изтекла лихва от 31.12.2018г. до 15.01.2019г., съответно за отхвърляне на иска за главницата в останалата част – до предявения размер от 130 548 лева, със законната лихва за забава от 16.01.2019г. и 580. 26 лева изтекла лихва.

С подадена касационна жалба К. Г. Г. обжалва решението на Апелативен съд – София в частта, в която, като е отменено частично и потвърдено частично решението на Софийски градски съд, са отхвърлени исковете му за разликата над сумата от 28 150. 85 лева до 130 548 лева, парична равностойност на дружествения му дял, със законната лихва за забава от 16.01.2019г. до окончателното плащане, както и до размера от 580. 26 лева изтекла лихва.

Оплакванията на касатора са, че въззивното решение в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Въззивният съд е дал погрешен отговор на въпроса каква е правната същност на допълнителните парични вноски и имат ли значение при изчисляване на стойността на дружествения дял по реда на чл. 127 от ТЗ.

Правилното им счетоводно третиране е в резервите на дружеството.

Същевременно не трябва да участва при изчисляване на дружествения дял привлеченият капитал под формата на правителствено дарение. Изтекъл е мониторинговият период по договора за безвъзмездно финансиране с Държавен фонд “Земеделие“ и тази сума няма да бъде предмет на възстановяване на държавата. По доводите на страната и възраженията в насока, че допълнителните парични вноски и правителственото дарение не участват в изчисленията на чистата стойност на дружествения дял, съдът не е изложил съждения защо ги отхвърля.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора К. Г. Г. въпроси са:

2

1. Как се изчислява размерът на дружествения дял при напускане на съдружник по реда на чл. 127 от ТЗ, във връзка с чл. 125, ал. 3 от ТЗ, и поконкретно дали направените допълнителни парични вноски следва да се включат в този размер? Каква е правната същност на допълнителните парични вноски и те имат ли значение при изчисляване на стойността на дружествения дял по реда на чл. 127 от ТЗ?

Касаторът се позовава на разрешението по решение № 70 от

25.08.2014г. по т.д. № 3560/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., според което кредитор за вземане за допълнителна парична вноска не се явява активно легитимиран по молбата по чл. 625, вр. чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ; решение № 224 от 10.09.2009г. по т.д. № 765/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. относно редовността на баланса на търговско дружество; решение № 10 от 10.09.2012г. по т.д. № 502/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 64 от 09.06.2009г. по т.д. № 504/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 100 от 07.02.2013г. по т.д. № 665/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 446 от 30.06.2008г. по т.д. № 112/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. относно изчисляването на равностойността на дружествения дял.

2. Правителствено дарение по договор за безвъзмездна финансова помощ за придобиване на дълготраен материален актив от бенефициент – търговско дружество представлява ли дълг и това дарение участва ли при изчисляването на дружествен дял при напускане на съдружник по реда на чл.

127 от ТЗ, във връзка с чл. 125, ал. 3 от ТЗ?

Във връзка с въпроса не е посочена практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

3. Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения, оплаквания и доводи на страните и събраните в тяхна подкрепа доказателства и да изложи становището си по тях в мотивите към съдебния акт?

Касаторът сочи противоречие на въззивното решение с решение № 57 от 02.03.2011г. по гр.д. № 1416/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и решение № 536 от 19.12.2012г. по гр.д. № 89/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

Касаторът намира въззивното решение за очевидно неправилно поради 3 извода на апелативния съд за правна ирелевантност на финансовите взаимоотношения с финансиращия орган по безвъзмездното правителствено дарение за придобиване на активи. Всяка статия в баланса на дружеството, в раздел пасив, представлява задължение, което не е в случая.

От „Чери Дриймс“ ООД, насрещна страна по жалбата на К. Г. Г., е постъпил отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъжда се заявеното от касатора основание за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за присъждане на главница над размера от 2 432. 96 лева, със законната лихва за забава от 16.01.2019г. до окончателното плащане, както и със съответната част от изтеклата лихва, е подадена касационна жалба от „Чери Дриймс“ ООД, също с оплаквания за неправилност. Според изложеното в жалбата балансовата стойност на активите, на базата на която се изчислява чистата стойност на имуществото на дружеството, представлява историческата цена на актива (цена на придобиване или себестойността на активите или справедливата цена на актива). Въззивният съд не се е съобразил със съответните приложими счетоводни стандарти, като не е отчел наличните амортизации. Отделно от това този съд се е произнесъл по правилността на първоинстанционното решение, като е обсъдил пороци, които не са въведени във въззивната жалба на К. Г. Г.. Той не е твърдял, че стойността на активите на дружеството е 5 052 597. 12 лева.

Според изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), както и от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК).

Формулираните от касатора „Чери Дриймс“ ООД въпроси са:

4

1. Коя стойност на активите от счетоводния баланс на дружеството с ограничена отговорност се взема предвид при определяне стойността на дружествения дял на прекратилия участието си съдружник – балансовата стойност на активите към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение, изчислена на база историческата цена на активите минус начислените амортизации, или историческата цена на активите към момента на придобиването им без начислените амортизации, както и следва ли в този случай съдът да вземе предвид начислената амортизация на ДМА и НДМА при определяне стойността на активите на дружеството по счетоводен баланс?

Страната сочи противоречие с решение № 64 от 09.06.2009г. по т.д. № 504/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 87 от 06.06.2012г. по т.д. № 468/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 73 от 17.10.2017г. по т.д. № 1465/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Допълнително се сочи, че произнасянето по въпроса ще допринесе за точното приложение на закона и развитие на правото.

2. Има ли правомощия въззивният съд при въведените ограничения с нормата на чл. 269 от ГПК да се произнася по правилността на решението, като обсъжда пороци, невъведени във въззивната жалба?

Касаторът твърди противоречие на въззивното решение с разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и решение № 25 от 02.04.2021г. по гр.д. № 1849/2020г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 179 от 18.03.2021г. по т.д. № 15/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 211 от 21.01.2021г. по гр.д. № 64/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

Поради нарушен, според касатора основане принцип на гражданския процес (диспозитивното начало) касаторът счита въззивното решение за очевидно неправилно.

От насрещната страна по жалбата К. Г. Г. не е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК.

5

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационните жалби са редовни, като съответстващи на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустими – подадени в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страни с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваните от касаторите негови части, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да отмени частично и потвърди частично първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че К. Г. Г. е бил съдружник в дружеството „Чери Дриймс“ ООД, като е притежавал 11 дяла с обща номинална стойност 11 000 лева, от общо 250 дяла от капитала на дружеството. С нарочно предизвестие по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, връчено на 24.09.2018г., К. Г. Г. уведомил, че напуска съдружието, при което от 25.12.2018г., след изтичане на законоустановения тримесечен срок от предизвестието, участието му в дружеството било прекратено и той е имал право да получи равностойността на дела си към 31.12.2018г.

За определяне на тази стойност в първоинстанционното производство е била допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, с две допълнителни заключения, както и повторна експертиза, изготвена от друго вещо лице. При възприемане, че за определяне на равностойността на дружествения дял е от значение разликата между актива (историческа стойност на активите) и пасива, без собствения капитал на ответното дружество (записан, капитал, резерви и финансов резултат) към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение, въззивният съд е съобразил първото допълнително заключение на първоначалната съдебно-счетоводна експертиза (вариант В), потвърдено и от повторното изготвено заключение – за историческа цена на 6 активите на „Чери Дриймс“ ООД от 5 052 592. 12 лева и пасив от 4 412 800.

08 лева (разлика чист актив от 639 792. 04 лева), от които съответно на дела от капитала на К. Г. Г. (4.4%) съответстват 28 150. 85 лева. Вещите лица са потвърдили, че изготвеният и обявен в търговския регистър счетоводен баланс на „Чери Дриймс“ ООД към 31.12.2018г. е точен, като са приложими Националните счетоводни стандарти. Към пасива са били отнесени, освен другото, задължения за допълнителни парични вноски, внесени от съдружниците на основания на решения на общото събрание на съдружниците в дружеството, неоспорени по реда на чл. 74 от ТЗ (2 058 355.