Акт от 07.07.2020, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№ 61 07.07.2020 г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав на 24 юни 2020 година В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ П.

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ГЕРГАНА КОНДОВА

Секретар: М.Коматарова

Прокурор: Т.Стаматов като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА

ВНОХД № 142 по описа на съда за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на защитника адв.К. на подсъдимия П.П.Т. и по жалба на гражданския ищец и частен обвинител С.П.Д., депозирана чрез поверениците адв.Р.Д. и адв.Д.С., срещу Присъда № 22/05.02.2020 г., постановена по НОХД № 668/2019 г. по описа на Районен съд Ямбол.

С присъдата, подс.П.П.Т. е признат за виновен в това, че на **.**.**** г. около 17.00 часа в гр. *****, на входа на „******* ********” до входа на фирма „*****”, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в тялото и областта на половите органи на С.П.Д. ***, му е причинил три средни телесни повреди, изразяващи се в: 1. счупване на три съседни ребра – IV-то, V-то и VI-то ребро, довело до трайно затрудняване движението на снагата за срок от около 1-1.5-2 месеца при обичайния ход на развитие на оздравителните процеси; 2. счупване на дясната лопатка, довело до трайно затрудняване движението на десния горен крайник за срок от около 1-1.5-2 месеца при обичайния ход на развитие на оздравителните процеси; и 3. травма в скроталната област, причинила оток, кръвонасядане и излив на кръв в лявата половина на скротума и нараняване на левия тестис, довело до трайно затрудняване функциите на половите органи за срок от 1-1.5 месеца, без причиняване на детеродна неспособност, като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида - престъпление по чл.132, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78А от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

С присъдата, подсъдимият П.П.Т. е признат за невиновен и оправдан по първоначално предявеното му обвинение за престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Подсъдимият

П.Т. е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител С.Д. сумата от 21 000 /двадесет и една хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - **.**.**** г., до окончателното й изплащане, като иска за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 45 000 лв., като неоснователен е отхвърлен.

С присъдата, подс.П.Т. е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител С.Д. направените в това му качество разноски по делото за упълномощаване на повереници общо в размер на 3830 лв. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс.Т. е осъден да заплати направените по делото разноски общо в размер на 1262.41 лв., от които 290.41 лв., вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОДМВР - Ямбол и 972 лв., вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ЯРС, както и 840 лв. държавна такса върху уважения граждански иск.

Въззивната жалба на защитника на подсъдимия П.П.Т. е бланкетна. В нея се твърди неправилност на присъдата, като постановена при съществени нарушения на материалния и процесуалния наказателен закон, както и за явна несправедливост на същата в наказателната и в гражданската й част. Претендира се отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подс.Т. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, както и да бъде отхвърлен предявеният срещу него граждански иск за неимуществени вреди като неоснователен.

Алтернативно се иска изменение на присъдата чрез намаляване на размера на наложеното наказание като явно несправедливо, както и намаляване размера на уважената част на гражданския иск.

Във въззивната жалба на гражданския ищец и частен обвинител С.П.Д., депозирана чрез поверениците адв.Р.Д. и адв.Д.С., се твърди необоснованост на присъдата в наказателната й част и явна несправедливост на присъдата в гражданско-осъдителната й част. Жалбоподателят сочи, че първоинстанционният съд неправилно и в разрез със събраните по делото доказателства е приел, че подс.Т. е действал в състояние на силно раздразнение, причинено от пострадалия с тежка обида, респ. че са налице предпоставките за приложение на привилигирования състав по чл.132, ал.1, т.2 вр.чл.129, ал.2 от НК. В тази връзка се иска отмяна на присъдата в наказателната й част и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр.ал.1 от НК. Въззивникът - граждански ищец намира присъденият му размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за занижен и несъотвестващ на степента и характера на претърпените от него болки и страдания, поради което и счита, че присъдената от съда сума не компенсира в пълен обем вредите. Иска от въззивният съд да измени присъдата в гражданско-осъдителната й част като увеличи размера на присъденото обезщетение.

Участващият в съдебно заседание прокурор при ОП-Ямбол оспорва основателността на въззивните жалби и моли съда да потвърди осъдителната присъда на Районен съд-гр.Ямбол както в гражданската, така и в наказателната й част, като правилна, обоснована и справедлива.

Въззивникът - гр.ищец и частен обвинител С.Д. участва в съдебно заседание лично и чрез поверениците си - адвокати от АК-*****. Поддържат предявената въззивна жалба и молят съда да я уважи по изложените в нея съображения.

Оспорват основателността на въззивната жалба, депозирана от подсъдимия П.Т. и молят съда да я отхвърли като неоснователна.

Въззивникът – подсъдим П.Т. участва в съдебно заседание лично и с упълномощен защитник - адвокат от АК-*****. Поддържат въззивната жалба и моли съда да я уважи по изложените в нея съображения, като оспорват основателността на предявената от частния обвинител С.Д. въззивна жалба и молят съдът да я остави без уважение. Защитата счита, че някои от изводите, направени от Районен съд - Ямбол, са неправилни и необосновани, тъй като не кореспондират със събраните по досъдебното производство и в хода на съдебното следствие доказателства и не ги подкрепят. Основните доводи на защитата в тази посока са свързани с механизма на причиняване на телесните повреди, както и техният брой.

Според защитника, по делото е останал неизяснен основен въпрос, свързан с телесната повреда, представляваща счупване на три съседни ребра и това е местоположението на счупването. Защитата счита, че правилно съдът е отчел, че това може да бъде получено от удар с твърд тъп предмет със сравнително широка контактна повърхност, каквато е колоната, но вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза е посочило, че такова счупване би могло да се получи и от удар с юмрук например, какъвто удар в хода на съдебното следствие не бил установен. Продължава, че за да уточни и да изгради изводите си, Районен съд - Ямбол се е позовал основно на съдебно-медицинската експертиза и видео-техническата експертиза, като интересното в случая било, че когато обсъжда видео-техническата експертиза, съдът внимателно е направил анализ и констатирал, че на записът се вижда как подсъдимият слиза от автомобил, насочва се към лице със сходни физически данни на пострадалия, нанася му удар с крак, удареният се свива и привежда напред, след което подсъдимият го притиска към левия край на оградата. При обсъждане на съдебно-медицинската експертиза в мотивите, съдът приема обаче, че след привеждането на тялото на пострадалия, е последвал и удар с лакът в областта на дясната лопатка от страна на подсъдимия, каквото действие във видеозаписа няма. Ето защо защитата счита, че изводите на съда относно механизмът на причиняване на телесната повреда, изразяваща се в счупване на дясната лопатка, са необосновани и не могат да бъдат в основата на една осъдителна присъда. В резултата намира, че подсъдимият Т. следва да бъде оправдан по обвинението за двете телесни повреди, изразяващи се в: счупване на три съседни ребра - IV-то, V-то и VI-то ребро и счупване на дясната лопатка. Освен това, защитата посочва, че при определяне на вида и размера на наказанието, съдът пространно е анализирал всички факти и обстоятелства, свързани с личността на подсъдимия, като е изброил многобройни смекчаващи вината обстоятелства като не е посочил нито едно отегчаващо вината обстоятелство. Независимо от това, по-нататък в мотивите си, районният съд бил заявил, че определя административно наказание глоба от 2 000 лева, давайки лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като не бил посочил възприетият превес над какво е, респ. над какви отегчаващи вината обстоятелства е. Ето защо защитата е на мнение, че наложеното наказание следва да бъде определено в минимален размер.

По отношение на предявения граждански иск защитата приема, че той е прекомерно завишен и не отговаря в никаква степен на изискването за справедливост. Според него, районният съд при определяне на размера на обезщетението не е отчел и обстоятелството, касаещо възстановителния период след получените травми, при положение, че по делото има свидетелски показания, които сочат, че пострадалият на 16-тия ден след причиняване на телесните повреди вече е бил възстановен, работил е и е участвал в монтаж на модули на кухня. Предвид това защитата пледира наред с признаване на невиновността на подсъдимия за посочените по-горе две телесни повреди и намаляване на размера на наложеното административно наказание глоба към неговия минимум, както и намаляване размера на обезщетението, присъдено в гражданската част на присъдата, с оглед изискването за справедливост.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивните жалби, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от лица имащи право и интерес да обжалват и в срока по чл.319, ал.1 от НПК. Разгледана по същество въззивната жалба на на защитника адв.К. на подсъдимия П.П.Т. се преценя като частично основателна, а въззивната жалба на гражданския ищец и частен обвинител С.П.Д., депозирана чрез поверениците адв.Р.Д. и адв.Д.С., се преценя като неоснователна, поради следните съображения:

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства. На базата на анализ на тези доказателства решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи. Според проверяващата инстанция правилно и законосъобразно РС-Ямбол приема за безспорно установено следното:

Въззивникът-подсъдим

П.Т. и въззивникът-частен обвинител и граждански ищец С.Д. се познавали от деца, били съседи и поддържали добри взаимоотношения. Към месец **** **** година двамата работели като мебелисти в мебелна фабрика „*** ***” в гр.*****, като и двамата били в близки приятелски отношения със свидетеля С.Г..

Към месец **** **** г. частният обвинител С.Д. живеел на семейни начала със свидетелката Г. С., като двамата имали малко дете, което страдало от нелечимо заболяване остеогенезис имперфекта, или т. нар. чупливи кости. Поради заболяването детето не можело да посещава детска градина и за него се грижела майка му св.Г. С..

Поради това свидетелката не работела, а средствата, необходими за поддържащо лечение и за издръжката на семейството, осигурявал С.Д.. Затова, освен че работел във фабриката, Д. изработвал кухненско обзавеждане по поръчка.

В началото на **** година свидетелят С. Г. поръчал на частния обвинител С.Д. изработване и монтаж на кухня срещу заплащане. На **.**.**** г. поръчката била готова и следвало кухненските модули да се транспортират до дома на свидетеля С.

Г.. В разговор по телефона Д. му съобщил, че кухнята е готова и трябва да я вземе, както и че е възпрепятстван и не може да участва в транспортирането.

Тогава св.С. Г. помолил подсъдимия П.Т. да му помогне за пренасянето след работно време. Подсъдимият се съгласил, но се подразнил от постъпката на С.Д..