Акт № 4836 от 27.10.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4836

Хасково, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IV тричленен състав, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВА БАЙНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

ПЕТЪР ВУНОВ

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА канд № 20267260700654 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от „Е.“ ЕООД, [ЕИК], подадена чрез пълномощник, против Решение №53/02.03.2026г., постановено по АНД №846/2025г. по описа на Районен съд – Хасково.

В касационната жалба се развиват доводи за неправилност на оспорения съдебен акт, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Неправилно според касатора въззивния съд приложил разпоредбите на Кодекса на труда, квалифицирайки отношенията между “Е.“ ЕООД и А. като трудови вместо да приложи разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, тъй като реално били налице облигационни отношения по договор за изработка.

Твърди се, че съдът погрешно тълкувал разпоредбата на чл. 61, ал.1 от КТ, като приел че съществува трудово правоотношение, въпреки липсата на договорени съществени елементи на трудов договор.

Решението било в разрез със съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна оценка на доказателствата. Предположение неосноваващо се на доказателствения материал бил изводът на въззивния съд, че гражданският договор би могъл да бъде съставен и подписан и непосредствено след проверката, за да придаде правна форма на работата . По този начин превратно било тълкувано основното писмено доказателство- договора за изработка.

Сочи се също и че решението е необосновано, тъй като мотивите на съда са вътрешно противоречиви /нелогични/непълни и не били обсъдени всички фактически и правни доводи изложен в жалбата, а именно липсата на изрично уговорени елементи на трудовото правоотношение, като продължителност, размер на трудово възнаграждение, режим на почивки, както и събирането на достатъчно доказателства от административния орган за установяване на трудов характер на отношенията.

По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на атакуваното съдебно решение и постановяване на ново, с което да се отмени изцяло потвърденото с него НП. Претендира се и присъждане на всички направени разноски пред двете инстанции.

Ответникът, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери касационната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното Решение №53 от 02.03.2026г., постановено по АНД № 846/2025г., Районен съд – Хасково е потвърдил НП №26-2500106/23.07.2025г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, с което на „Е.“ ЕООД, за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ, и на основание чл. 416, ал. 5 КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

За да постанови този резултат, районният съд е посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Приел е за доказано, че на 13.04.2025г. било налице правоотношение между „Е.“ ЕООД и лицето Б. М. А., чиито фактически елементи следва да го характеризират като трудово правоотношение. Установено било, че на посочената дата, при проверка по работни места на обект, където се извършвали СМР по „Реконструкция на ВЛ 110 kV „В.“ в [населено място], Б. М. А. предоставял работната си сила на „Е.“ ЕООД и отношенията между страните притежават белези на трудово а не на гражданско правоотношение, като изложил подробни съображения в тази насока. Въззивният съд е приел също, че представеният граждански договор не опровергава извода за установено трудово правоотношение, като е изложил мотиви, че същият би могъл да бъде съставен и подписан по всяко едно време, дори и след проверката, а освен това бил изходящ от работодателя документ, съответно работодателят определял неговото съдържание и дата. При така установеното, районният съд е направил извод, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ, тъй като е допуснало лице да полага труд без предварително сключен трудов договор, преди постъпването на работа, поради което е потвърдил наказателното постановление.

Административен съд Хасково в настоящия състав намира обжалваното решение за правилно. След като е изяснил действителната фактическа обстановка, въззивният съд е извел правилен краен извод за потвърждаване на НП, който се споделя от настоящия съдебен състав.

Така постановеното решение е правилно.

Същото е постановено след изясняване на фактическата обстановка по случая, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите и правните изводи са направени от районния съд след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

Правилно е прието, че при провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Датата и мястото на нарушението са посочени, както и е посочено в какво се изразява нарушението, обстоятелствата по извършването му и нарушените разпоредби.

Според настоящия състав на съда, а както и районният съд е приел, описаното в АУАН и НП административно нарушение е доказано. По безспорен начин е установено, че посоченото в АУАН и НП лице – Б. М. А., в момента на проверката е работел, изпълнявайки възложената му работа на общ работник на обект „Реконструкция на ВЛ 110 kV „В.“ в [населено място], т. е. - на конкретно определено работно място, с определено работно време. Няма спор и че между Б. М. А. и дружеството не е имало сключен трудов договор преди постъпването на работа. Районният съд правилно е определил основния спорен елемент, а именно: дали се касае за трудово правоотношение, възникнало между дружеството и работника Б. М. А. . Подробно и аргументирано районният съд е изяснил белезите, които отличават трудовото правоотношение от гражданския договор за поръчка или изработка. Настоящата касационна инстанция напълно споделя изводите на районния съд, че в случая е било налице трудово правоотношение. В допълнение към посоченото в оспореното решение, следва да се отбележи също, че основното различие между трудовия договор и договора за изработка се състои във вида на уговорената престация на изпълнителя, като във втория случай тя се изразява в трудовия резултат, а не в полагането на самия труд, работната сила. Докато при трудовото правоотношение се дължи престиране на работна сила от работника или служителя през определено работно време, с определено място на работа, при спазване на трудова дисциплина и йерархична подчиненост между работодателя и работника/служителя, при договора за изработка или услуга не се предоставя работна сила, а определен трудов резултат - извършване на определена услуга, а при договора за поръчка извършване на правни действия за сметка на доверителя. В конкретния случай, изпълнителят се е задължил да осъществява възложената му от работодателя функция – да полага труд, а не да изработи нещо по негова поръчка. Параметрите на престирания от лицето труд са зададени от дружеството и са съобразени с осъществяваната от него дейност като работник. Процесните СМР, определени от възложителя, са реализирани с престирането на работната сила от изпълнителя, без да е уговорен конкретен резултат или приемане от страна на възложителя. Лицето е извършвало работа на осигурено от „Е.“ ЕООД работно място, по смисъла на § 1, т. 4 ДР на КТ, като на територията на обекта е използвало предоставените от дружеството средства за работа. Сочените обстоятелства не се опровергават от представените по делото доказателства,включително от представената декларация от 13.04.2025г., която става ясно че не е попълнена и подписана от Б. А.. В случая се установява, че са налице типичните за трудовото правоотношение признаци: изпълнение на трудови задължения, на обособено работно място – обект „Реконструкция на ВЛ 110 kV „В.“, [населено място], с необходимото оборудване и работно облекло, предоставени от дружеството - работодател, с работно време, с почивки в работния ден, като съгласно събраните гласни доказателства се установява, че Б. М. А. е работил в дружеството от няколко години преди инцидента.

В случая са налице данни за постигнато съгласие между работника и работодателя по съществените елементи, установени в чл. 66, ал. 1 КТ - мястото на работа; длъжността и характера на работата; размера на трудовото възнаграждение, продължителност на работния ден, почивки и т. н., но липсват данни това съгласие да е оформено писмено като трудов договор към датата на проверката, преди постъпването на работа, каквото е изискването на КТ. След като е съществувало трудово правоотношение, но с лицето не е бил сключен трудов договор преди постъпването на работа, то от страна на дружеството - работодател не са спазени изискванията на чл. 61, ал. 1 КТ, поради което законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на „Е.“ ЕООД.

Процесното нарушение, с оглед неговата правна квалификация, попада в кръга от деяния, които по силата на закона не могат да бъдат маловажни. Съгласно разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ, не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2.

Обосновани са изводите на районния съд, че наложената в случая имуществена санкция е определена в минимален размер и доколкото не съществува възможност за увеличаване на размера на същата, то в случая е безпредметно обсъждането на съотносимост между тежестта на административното нарушение и размера на определената санкция.

Относно оплакването за необоснованост на атакувания съдебен акт, следва да се има предвид, че необосноваността не е предвидена като касационно основание в чл. 348, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, а доколкото би могло да се приеме, че то имплицитно включва твърдение за допуснати нарушения в процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция поради неспазване на правилата за проверка и оценка на доказателствата, по-горе съдът даде отговор на същото.

Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и предвид, че касационният ответник е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, единствено в полза на учреждението, чийто орган е издал НП, следва да се присъдят такива, а именно сумата от 130 лева (равняващи се на 66.47 евро) за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 от Закон за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, и предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита по него.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №53/02.03.2026г., постановено по АНД №846/2025г. по описа на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н К. с., [улица], ет. *, ап. **, представлявано от управителя С. П. К., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, сумата от 66.47 (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента) евро, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.