Решение № 260009 от 13.08.2020, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1316/2020
- Вид
- Решение № 260009
- Подписан
- 13.08.2020
- В сила
- 19.05.2021
- Състав
- МАРИАНА МАВРОДИЕВА МАВРОДИЕВА, ПЛАМЕН СТЕФАНОВ ЗЛАТЕВ, ВЕСЕЛИНА КОСЕВА МИШОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.33 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 4 · Кодекс на труда
- чл.201, ал.2 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е
№ 260009 13.08.2020 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
МАВРОДИЕВА ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар КАТЕРИНА МАДЖОВА
Прокурор…………………….
Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело № 1316 по описа за 2020 година.
Производството е образувано по въззивни жалби на С.Р.М., чрез адв.
А.Б. и на Общинско предприятие “Комунална дейност и поддържане на инфраструктурата“ гр.Казанлък, чрез адв. В.С. против решение № 82 от 17.02.2020 г., постановено по гр.дело № 2222/2018 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се осъжда на основание чл. 200, ал. 1 от КТ Общинско предприятие „Комунална дейност и поддържане на инфраструктурата“, град Казанлък да заплати на С.Р.М. сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания от получените вследствие на трудова злополука, настъпила на
21.11.2017 г., увреждания: травмиране на глава, мозък, черепни кости, лакътни стави и предмишници – двустранно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 21.11.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, като отхвърля предявения иск в останалата част – над присъдените 35 000 лева до претендираните 190 000 лева, предявени като частичен иск от цялостната му претенция в размер на 200 000 лева, като неоснователен и недоказан; осъжда се на основание чл. 200, ал. 1 от КТ Общинско предприятие „Комунална дейност и поддържане на инфраструктурата“, град Казанлък да заплати на С.Р.М. сумата от 3 199,82 лева, представляваща имуществени вреди вследствие на претърпяната трудова злополука на 21.11.2017г. - направени разходи за лекарствени средства, превързочни материали, медицински консумативи и такси в болниците, считано от 21.11.2017 г. до окончателното ѝ изплащане; присъдени са разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска, държавна такса и разноски за вещо лице.
Въззивникът С.Р.М. обжалва първоинстанционното решение, като сочи, че искът за обезщетение на неимуществените вреди за претърпените болки и страдания, вследствие от нанесените телесни увреждания е уважен в изключително занижен размер, който не съответства на претърпените морални вреди, в противоречие с принципа на справедливост и не репарира нанесените вреди. Сочи, че съдът правилно приел, че са налице условията на чл.200 от КТ и ответникът по първоинстанционното дело дължи обезщетение за причинените вреди на пострадалия. Счита, че присъденото обезщетение е неправилно определено от съда, несъобразено с вида и характера на нанесените телесни увреждания. Излага подробни съображения.
Моли съдът да отмени частично постановеното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения от С.Р.М. иск за сумата от 190 000 лева, тоест за още 155 000 лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания от процесната трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 21.11.2017 г. до окончателното изплащане. Моли да бъде определено адвокатско възнаграждение, с оглед установените разпоредби за представителство пред ОС на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Въззиваемата страна Общинско предприятие „Комунална дейност и поддържане на инфраструктурата“, гр.Казанлък, чрез пълномощника адв.В.С., оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения. Моли съдът да отмени изцяло като неправилно, незаконосъобразно и необосновано първоинстанционното решение и да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове за имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.200 от КТ, поради допринасяне/съпричиняване от страна на въззивника на 100% на вредоносния резултат от настъпилата с него трудова злополука.
Въззивникът
Общинско предприятие „Комунална дейност и поддържане на инфраструктурата“, гр.Казанлък обжалва първоинстанционното решение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като е немотивирано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди, че първоинстанционният съд при постановяване на решението си погрешно формирал вътрешното си убеждение, тъй като погрешно възприел установените по делото факти и обстоятелства. Неправилно били възприети от съда фактите и обстоятелствата, относими към механизма на настъпването на трудовата злополука и поведението на ищеца при настъпването на трудовата злополука, а именно неизпълнението от негова страна на правилата на безопасни условия на труд и технологичните правила при работа, тъй като ищецът не ползвал при изпълнение на възложената му работа предпазен колан и каска.
Сочи, че неправилно в мотивите на съдебното решение, съдът отхвърлил като неоснователно направеното от работодателя възражение за съпричиняване/ допринасяне от страна на ищеца на трудовата злополука на 100% . Цитира съдебната практика. От друга страна, счита че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, първоинстанционния съд не преценил всички относими към спора факти и доказателства и не оценил в изискуемата съвкупност тяхното значение и тежест за определяне на обективно справедлив размер на обезщетението. Счита, че присъденото от съда обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и изключително завишено.
Моли съдът да отмени изцяло обжалваното решение, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените от ищеца искове за имуществени и неимуществени вреди, с правно основание чл.200 от КТ, поради допринасяне/съпричиняване от негова страна на 100% на вредоносния резултат от настъпилата с него трудова злополука.
Претендира разноски пред въззивната инстанция.
Въззиваемия по тази въззивна жалба С.Р.М., чрез пълномощника си адв. А.Б., я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Излага подробни съображения и счита, че неоснователни и незаконосъобразни са възраженията на въззивника срещу уважения размер на претенцията за неимуществени вреди, присъдени на въззивника.
Моли съдът да остави без уважение подадената въззивна жалба от Общинско предприятие „Комунална дейност и поддържане на инфраструктурата“, гр.Казанлък. Претендира да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда КТ/.
Ищецът С.М. твърди, че в резултат на трудова злополука му били причинени телесни увреждания. Ищецът работил по трудов договор в Общинско предприятие „Комунална дейност и поддържане на инфраструктурата“ гр.Казанлък, на длъжност „работник, озеленяване". Основните му задължения по длъжностна характеристика били: да извършва работа по озеленяването, засажда фиданки и декоративни храсти, изрязва и почиства храсти, подравнява, окопава, полива и оформя лехи, сади цветя и тревно семе, обрязва жив плет и тревни бордюри на територията на гр.
Казанлък; изпълнява и други конкретни задачи, свързани с длъжността, възложени от прекия ръководител или директор на предприятието; и други". Последният периодичен инструктаж на пострадалия бил проведен на 03.01.2017 г. На 21.11.2017 г., ищецът бил на работа, във връзка с оглед и раздвижване на рогатки за нормален монтаж на осветителни тела, премахване на малки клони, пречещи за ефективността на осветителните тела на булевард „23-ти пехотен шипченски полк" в гр. Казанлък с помощта на автовишка. При сваляне на коша в долно положение, вследствие на техническа повреда се обърнал и пострадалият паднал на уличното платно. Получил тежка черепно-мозъчна травма и фрактура на горни крайници. След инцидента на 21.11.2017 г., пострадалият постъпил по спешност в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „проф. Д-р Ст.Киркович" - гр. Ст. Загора в следното обективно състояние: контузионен оток във фронтална и лицева област, периорбитален хематом вдясно шия. Извършени били лаборатории изследвания и била проведена медикаментозна терапия. При извършена рьография били установени фрактури на черепа – линейна фрактура на фронталната кост вдясно, както и в орбиталната и част-двустранно; фрактура на предната стена на десен максиларен синус; фрактура на предна и латерална стена на ляв максиларен синус; полифрагментна фрактура на дясна зигоматична кост; фрактури в лакътните стави на двете ръце. Изписан бил от „Клиника по неврохирургия" на 28.11.2017 г., и насочен за консултация с ортопед и лечение на фрактурите на горните крайници. Незабавно бил приет за лечение в „ортопедичен комплекс, клиника ортопедия и травматология", при МБАЛ „Проф. Д-р Ст.Киркович" АД гр. Ст.Загора по повод фрактурите в областта на ръцете и оперативно лечение. След извършените оперативни интервенции пострадалият бил изписан на 12.12.2017 г. с препоръки да се правят амбулаторно стерилни превръзки през 3 дни; конците да се свалят на 14 ден; да носи К-игли на дясна ръка за 30 дни; лява ръка - гипсова имобилизация за 30 дни; да продължи АК терапия в дома. В клиниката по неврохирургия и клиника по ортопедия и травматология престоял общо 21 дни. Тъй като след окончателното му изписване за продължаване на лечението в домашни условия пострадалият С.М. продължавал да има болки и оплаквания, на 06.02.2018 г. постъпил за лечение в УМБАЛ „Проф. Д-р Ст.Киркович" АД - гр. Ст. Загора с оплаквания периодично главоболие и световъртеж, при което след медикаментозна терапия бил изписан на 09.02.2018 г. На 26.03.2018 г. постъпил за първи път в „Специализирани болници за рехабилитация - НК" ЕАД, филиал Павел баня за продължаване на лечението след проведено лечение с недостатъчен ефект и с оплаквания от ограничени движения в лакътни и гривнени стави на горни крайници. След проведено лечение бил изписан на 02.04.2018 г. със задоволителен резултат. Твърди, че към настоящия момент не се е възстановил и продължава да изпитва болки и страдания, оплаква се от главозамайване и световъртеж, често главоболие, болки в горните крайници в областта на фрактурите и ограничени движения на същите. В резултат на залежаване и ограничените движения получил усложнения и постъпил за лечение в Отделение по гастроентерология в „МБАЛ Д-р Хр. Стамболски" ЕООД, гр. Казанлък. На 12.07.2018 г. бил изписан с препоръки за лечение в дома.
На 19.07.2018 г. бил приет за лечение в УМБАЛ „проф. Д-р Ст. Киркович" АД в Отделение по Гастроентерология с диагноза хроничен вирусен хепатит В без делта агент. След проведено лечение бил изписан на 22.07.2018 г. с препоръки за терапия. За настъпилата злополука в ТП - НОИ, гр. Ст. Загора била подадена декларация № 2 от 23.11.2017 г. и било издадено Разпореждане № 151 от 08.12.2017 г., с което злополуката със С.М. се приемала за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО станала през време и във връзка с извършената работа. Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ работодателят отговарял имуществено за претърпените от работника вреди, които били в причинна връзка с настъпилата трудова злополука. Отговорността на работодателя била обективна, безвиновна, независимо от това, дали негов орган или друг работник имат вина за настъпването на вредите. В случая било налице валидно трудовоправно правоотношение към датата на трудовата злополука, същата била причинена при извършване на възложена от работодателя работа, налице била причинна връзка между трудовата злополука и телесните увреждания. Ето защо счита, че съгласно разпоредбите на КТ ответникът по делото следва да плати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпяната трудовата злополука. Ищецът сочи, че в резултат на претърпяната трудова злополука на 21.11.2017 г. търпи силни болки и много страдания, не се чувства добре физически и емоционално. Възстановяването от получените при злополуката увреждания продължава и до днес, като оплакванията му за болка в наранените области не са отшумели. Твърди, че преди процесната трудова злополука бил в отлично здравословно състояние, работоспособен мъж, на 39 години, но след инцидента за дълго време бил лишен от обичайния си динамичен начин на живот, а травмата оставила последици завинаги. При инцидента изпитал изключително силни болки. Било необходимо извършване на няколко оперативни интервенции. Травмите причинили временна неработоспособност за период от 253 дни, за което били издадени болнични листове. Към настоящия момент продължавал да се оплаква от болка в главата и горните крайници, състоянието му било недобро, което му създавало проблеми, продължавал да търпи болки денонощно, поради което приемал болкоуспокояващи. Издадено било ТЕЛК решение за временна неработоспособност. В резултат на всичко описано по-горе ищецът бил лишен от възможността да води нормален трудов и социален живот, както и да поддържа начина на живот, който водил преди злополуката. В резултат на трудовата злополука и получените при нея увреждания, претърпял и имуществени вреди в размер на 3 199, 82 лева, които също следвало да му бъдат възстановени. Посочените разходи били направени за закупуването на лекарства, и за лечение. Моли съда да постанови решение, в което да приеме, че вследствие на претърпяна от С.Р.М. трудова злополука на 21.11.2017 г. са му причинени травматични телесни увреждания и да осъди ответника Общинско предприятие „Комунална дейност и поддържане на инфраструктурата", гр. Казанлък, представлявано от директора Н.Ч., да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, от които предявява частичен иск за сумата от 190 000 лева, изразяващи се в претърпени болки, страдания, неудобства и дискомфорт и трайно необратимо увреждане, вследствие на претърпяна трудова злополука, както и обезщетение за претърпените в тази връзка имуществени вреди в размер на 3 199, 82 лева, ведно със законна лихва върху всяка една от сумите от датата на увреждането - 21.11.2017 г. до тяхното окончателно изплащане.
Разпечатката съдържа 32 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ae1edb6-0f31-42a6-9121-576ee48e804b