Решение № 415 от 09.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20241110114117 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Х. М. Г., чрез адв. В. В., срещу Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София-град, с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР), вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че през периода от 15.10.1979 г. до 31.12.1991 г. (или 12 години, 2 месеца и 16 дни) ищецът е полагал труд по трудово правоотношение в „Железопътен завод – София“ на Национална компания „Български държавни железници“ (след 14.07.2004 г. с правоприемник „Рейлком“ ЕАД), при петдневна работна седмица и осемчасов работен ден на длъжности и при трудово възнаграждение, както следва: в периода от 15.10.1979 г. до 01.11.1979 г. – „ел. монтьор IVp.“ с възнаграждение в размер на 4,02 лева за всеки отработен ден от месеца; в периода от 01.11.1979 г. до 01.07.1981 г. – „ел. монтьор по ремонт на ел. локомотив V р.“ с възнаграждение в размер на 6,31 лева за всеки отработен ден от месеца; в периода от 01.07.1981 г. до 01.07.1984 г. – „изпитвач на шлосерни детайли, възли и изделия VI р.“ с възнаграждение в размер на 7,00 лева за всеки отработен ден от месеца; в периода от 01.07.1984 г. до 01.02.1990 г. – „контрольор по качество на детайли, възли и изделия VII р.“ с възнаграждение в размер на 7,93 лева за всеки отработен ден от месеца; в периода от 01.02.1990 г. до 31.12.1991 г. – „контрольор по качество на детайли, възли и изделия II ст.“ с месечно възнаграждение в размер на 280 лв. за периода 01.02.1990 г. – 01.09.1991 г., в размер на 1190 лева за периода 01.09.1991 г. – 01.11.1991 г. и в размер на 1440 лв. за периода 01.11.1991 г. – 31.12.1991 г.

В исковата молба се твърди, че с оглед снабдяване с необходимите документи за пенсиониране, в началото на 2023 г. ищецът подал до ТД на НОИ – София-град заявление за 1 издаване на удостоверение образец УП-13 за периода от 1978 г. до 1991 г. с осигурител „Рейлком“ ЕАД, но получил отказ, тъй като за посочения период в осигурителния архив липсвали писмени данни за претендирания стаж. Твърди, че в периода от 15.10.1979 г. до 19.01.2000 г. работил по трудов договор на пълен работен ден – 8 часа при 5-дневна работна седмица в „Железопътен завод – София“ (известен още като „Железопътен завод „Георги Димитров“ – София) на Национална компания „Български държавни железници“. През процесния период ищецът заемал посочените по-горе длъжности. Твърди, че изпълнявал трудовите си задължения на адреса на работодателя в гр. София, пл. „Централна гара“ – Северна промишлена зона, като получавал месечното си трудово възнаграждение в брой.

След прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, правоприемник на работодателя „Железопътен завод – София“ станало „Железопътен завод – София“ ЕООД. На 03.07.2000 г. посоченото дружество било преобразувано в „Железопътен завод – София“ ЕАД, което от своя страна, считано от 14.07.2004 г. променило своето наименование на „Рейлком“.

„Рейлком“ ЕАД било заличено от Търговския регистър към Агенция по вписванията, като дружеството нямало правоприемник. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София-град за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. Калоян П.. Процесуалният представител оспорва предявения иск като недопустим поради непредставяне на удостоверението по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, а в условията на евентуалност – като неоснователен и недоказан. Твърди, че приложените към исковата молба копия от трудови книжки на ищеца не отговаряли на изискванията на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР и не съдържали нормативно предвидените реквизити за оформяне на трудовия стаж при прекратяване на трудовото правоотношение, поради което не можело да бъдат приети за „начало на писмено доказателство“. Освен това същите били антидатирани и не притежавали материалната доказателствена сила на официален документ за отразените в тях факти и обстоятелства. В тази връзка възразява, че приложените към исковата молба трудови книжки на ищеца били подпечатани от несъществуващ към датата на издаването, респ. заверката им осигурител – „Железопътен завод – София“. Ето защо моли съда да прекрати производството по делото като недопустимо, а в условията на евентуалност – да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът Х. М. Г., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. В. В.. Процесуалният представител поддържа исковата молба и оспорва депозирания отговор. В хода на устните състезания моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. От изслушаната съдебно-почеркова експертиза не можело да се направи категоричен извод, че представените по делото трудови книжки на ищеца били неавтентични. Освен това от показанията на разпитаните свидетели се потвърждавало твърдението, че Х. Г. е работил в предприятието през процесния период. Претендира 2 направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София град, редовно призован, се представлява от юрк. П.. Процесуалният представител поддържа изцяло отговора на исковата молба. Депозира молба, в която моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

От представени по делото Удостоверение изх. № 5510-21-14/07.05.2024 г. и Удостоверение изх. № 5510-21-5/23.03.2023 г., и двете Обр. УП-17 и издадени от Териториално поделение на НОИ – София град, се установява, че разплащателната документация на „Рейлком“ ЕАД – в ликвидация (бивш ЖП – завод) за периода от 01.01.1992 г. до 30.06.2009 г. била приета за съхранение от териториалното поделение. В осигурителния архив на НОИ липсвали писмени данни за положен от Х. М. Г. трудов/осигурителен стаж при работодател/осигурител „Рейлком“ ЕАД (бивш ЖП – завод „Георги Димитров“) за периода от 15.10.1979 г. до 31.12.1979 г. и за периода от 1980 г. до 1991 г. Към административната преписка били налични протокол от 14.12.1999 г. за изгорели при пожар разплащателни ведомости и други документи на 09.12.1999 г. срещу 10.12.1999 г., както и удостоверение № ОМ-1088/27.12.2012 г. от МВР-ППО. Посочените удостоверения са такива по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР и обосновават допустимостта на предявения иск.

Направените в тази насока възражения в отговора на исковата молба са неоснователни.

Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа.

Константна е съдебната практика, че цитираната разпоредба изисква във всички случаи начало на писмено доказателство за допустимостта на свидетелските показания (вж. т. 4 от Тълкувателно решение № 59 от 01.06.1962 г. по гр. д. № 54/1962 г., ОСГК, ВС). А в ал. 2 на чл. 6 ЗУТОССР е посочено какви могат да бъдат тези писмени доказателства в зависимост от характера на упражняваната трудова дейност: трудов договор; уведомление по чл. 62, ал.

3 КТ, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор; допълнителни споразумения; заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит; трудови книжки; осигурителни книжки; решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение; договори за възлагане на управление и контрол; единният електронен трудов запис; други подобни документи.

Изброяването на писмените доказателства не е изчерпателно, като същите могат да бъдат от 3 най-различно естество – документи за членуване в съответните профсъюзи, пропуските, които са били въведени в известни учреждения, предприятия или организации и др. Същите могат да сочат на отделни моменти на трудовото правоотношение, без да е необходимо те да обхващат целия период от време, което се претендира като трудов стаж. В Решение № 277 от 23.05.2025 г. по к. гр. д. № 1063/2025 г., ІV г.о., ВКС и Решение № 401 от 22.02.206 г. по гр. д. № 228/2015 г., ІV г. о., ВКС е прието, че цитираното тълкувателно решение не е загубило сила и при действието на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, като и в чл. 6, ал. 1 от последния законодателят е предвидил и кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. писмените доказателства да са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и 2. да са издадени по време на полагане на стажа. Следователно, възможността документите да изхождат от друго предприятие или учреждение не съществува. Преценката, която се прави на представените писмени доказателства, следва да бъде конкретна за всеки отделен случай, като се изхожда единствено от това дали същите установяват вероятността на претендирания стаж или не.

При спазване на цитираната съдебна практика настоящият съдебен състав намира, че представените две трудови книжки на ищеца с еднакъв № 932 (вероятно едната е продължение на другата, макар да липсва подобно отбелязване), не могат да бъдат разглеждани като писмени доказателства, обосноваващи допустимост на свидетелските показания. Съображенията за това са следните. Ответникът оспори автентичността на двата официални документа, като в тази връзка беше допусната съдебно-почеркова експертиза.

Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. От същото се установява, че подписите – обекти на изследването били изпълнени върху документите, т.е. не била извършена техническа подправка чрез пренасянето им от друг документ. Вещото лице е достигнало до извода, че подписите – обекти, с изключение на опростения вариант, били изпълнени от едно и също лице. Опростените подписи – обекти на изследването можело да бъдат положени произволно от което и да е лице със средна и над средната степен на обработеност на почерка. За всяка от трудовите книжки – сравнителни образци, представените от ответника, поотделно имало положени подписи от няколко различни лица – за съставител, за директор, за гл. счетоводител и за работодател. При сравнително графическо изследване на подписите – обекти и на всички подписи в трудовите книжки – сравнителни образци били установени пълни различия както в общите графически признаци – строеж, форма, разтегнатост, посока, така и в частните. Констатираните различия били характерни, устойчиви и в своята съвкупност били достатъчни за извода, че подписите – обекти на изследването не били изпълнени от лицата, положили подписите във всички сравнителни образци. В дадени пред съда устни разяснения вещото лице уточни, че в нито една от трудовите книжки – сравнителни образци не е имало подпис, който да съответства на някой от подписите в другите сравнителни образци. Експертът обяснява това разминаване с обстоятелството, че в предприятието вероятно е имало няколко счетоводители, няколко касиери, няколко директори. По отношение на документите – обекти на изследването вещото лице е установило, че всички вписвания в трудовата книжка на ищеца (ръкописен текст и подписи) изхождали от едно и също лице и били изписани със 4 сходна химикална паста. Това давало основание на експерта да смята, че цялата трудова книжка била попълнена в близък период от време. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно и обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.