Определение № 1566 от 24.04.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1566 гр. София, 24.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М.ВЛ.М.К

Съдебни

М.Н.Ц. заседатели: М.Г.СТ.Г. като разгледа докладваното от М.ВЛ.М.К Наказателно дело от общ характер № 20231110216501 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.

Образувано е по молба на Росен А. Лашов в качеството му на управител на „********“ ЕООД чрез адв. В.П., с която се иска връщане на приобщено по делото веществено доказателство - лек автомобил марка „******“, модел „С *** CDI“ с рама №******* и с рег. № СА******ТВ.

Съдът, като се запозна с постъпилата молба и материалите по делото намери следното:

Съдебното производство по настоящото НОХД е образувано по внесен обвинителен акт срещу К. Д. Д. за извършено престъпление по чл. 234, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С определение от 09.02.2024 г. съдът е одобрил споразумение, сключено между упълномощения защитник на подсъдимия – А. В. и прокурор В. А., по силата на което подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъплението, за което е обвинен и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл. 55, ал. 3 от НК на подсъдимия не е наложено кумулативно предвиденото наказание „глоба“. В негова тежест са възложени сторените в хода на производството разноски.

Последиците на одобреното от съда споразумение разпоредбата на чл.

383, ал. 1 от НПК приравнява на последиците на влязла в сила присъда.

Съгласно чл. 301, ал.1 т. 11, при постановяване на присъдата си съдът разглежда и решава въпроса какво да стане с веществените доказателства, като този въпрос е част и от споразумението, по силата на чл. 381, ал. 5, т. 6 от НПК. Ако липсва произнасяне по въпроса за веществените доказателства или то е непълно т.е. не са обхванати всички веществени доказателства, съдът може да се произнесе по тях отделно от присъдата респ. определението за одобряване на споразумението с определение по реда на чл. 306, ал.1 т. 4 от НПК.

1

С протокол за претърсване от 28.07.2020 г. при условията на неотложност в хода на досъдебното производство по делото е извършено претърсване на лек автомобил марка „Мерцедес“, черен на цвят, с рег. № СА2306ТВ, като същият е бил иззет като веществено доказателство. С определение от 01.08.2020 г. по НЧД № 9856/2020 г. по описа на СРС, НО, 131 състав протоколът е одобрен от съдия.

В хода на досъдебното производство са събрани и приобщени следните доказателствени средства, а именно удостоверение № 11360/30.07.2020 г. на помощник - нотариус по заместване на А.Б. – нотариус № *** с район на действие СРС, видно от което на 08.06.2016 г. е извършено нотариално удостоверяване на подписите на управителите на търговски дружества Ф1 Спорт Карс“ ЕООД - продавач и „П.Р.“ ЕООД – купувач и датата на договор за продажба на МПС с рег. № ****/08.06.2016 г. с предмет лек автомобил марка „*****“, модел „С *** ЦДИ 4Матик“, рег. № СА******ТВ, рама *******.

Представено е и извлечение от общия регистър на нотариуса, в който са вписани горните обстоятелства. Отделно от това по делото е налице копие от свидетелство за регистрация на МПС – част II №****** /т.нар. малък талон/, в който като собственик на горепосочения лек автомобил е вписано дружество „П.Р.“ ЕООД, ЕИК ******

Наред с горните доказателствени средства по делото е представен и договор за наем от 01.11.2016 г., видно от който горепосоченият лек автомобил е отдаден под наем за срок от 3 години на подсъдимия К. Д. Д..

Въпреки изтичането на срока на договора на 01.11.2019 г., автомобилът е бил във владение на подсъдимия и към датата 28.07.2020 г., когато е бил иззет като веществено доказателство.

По делото е разпитанаБ.В. Й. – управител към 2020 г. на П.Р.“ ЕООД, която заявява, че представляваното от нея дружеството е отдало под наем автомобила на подсъдимия Д., като същият от известно време не заплащал дължимите наемни вноски и се натрупала значителна сума, която дължал.

Месец по-късно при повторен разпит Й. заявява, че няма финансови претенции към подсъдимия, а иска връщането на автомобила.

Същевременно в разпита си като свидетел К. Д. посочва, че лекият автомобил – марка „*****“ с рег. № СА******ТВ е негова лична собственост и е заплатен от него за сумата от 35 000 лева. Посочва, че искал да закупи този автомобил от негов приятел А.Д., но поради влошения отношения със съпругата си не желаел тя да е наясно със закупуването на автомобила от негова страна, поради което помолил свой познат да закупи автомобила чрез фирмата си и формално да му го отдаде под наем. Твърди, че наемни вноски никога не е заплащал, тъй като наемните отношения били привидни и всъщност сумата за продажната цена на автомобила е заплатена от него; същият заплащал и застраховки и дължимите данъци за автомобила, в уверение на което са представени разписки от „Изипей“ за заплатени данъци за автомобила и квитанции за заплатени застрахователни премии.

При наличието на изложените по – горе данни съдът намира, че по делото е налице спор за собственост върху автомобила, доколкото освен молителя Р.Л., като управител на „П.Р.“ ЕООД претенции върху автомобила е предявил и подсъдимия К. Д.. Съгласно чл. 113 от НПК когато възникне спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства, който подлежи на разглеждане по реда на ГПК, те се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в сила. Съобразно тълкувателно решение № 2/12.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. на ОСНК на ВКС правният спор се разглежда като обективирано по какъвто и да било начин противоречие между поне две насрещни твърдения било по фактите, било по правното им значение относно спорната вещ. След като връщане на вещта претендират както Р.Л. с твърдения, че представляваното от него дружество „П.Р.“ ЕООД е собственик на процесния автомобил, така и подсъдимият Д., който твърди, че именно той 2 е собственик на същия автомобил, съобразно действителните отношения между него и „П.Р.“ ЕООД, то очевидно е налице спор за право и вещественото доказателство не може да бъде върнато на когото и да било до решаване спора по реда на ГПК. Пречка за връщане на вещественото доказателство се явява фактът на съществуването на спор /чл. 113 НПК/, като наказателният съд не може да се произнася по него, а е обвързан от решението на гражданския съд по този спор.

Така мотивиран и на основание чл. 306, ал.1 т.4 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. А. Л.в качеството му на управител на „П.Р.“ ЕООД чрез адв. В. П.за връщане на приобщено по делото веществено доказателство - лек автомобил марка „******“, модел „С *** CDI“ с рама № ******** и с рег. № СА****ТВ.

Определението подлежи на обжалване в седемдневен срок от връчването му пред Софийски градски съд по реда на Глава XXII НПК.

Припис от определението да се изпрати на „Прайм Рентал“ ЕООД чрез адв. Ваня Пълова на посочения в молбата съдебен адрес.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

3